сряда, 2 април 2008 г.

Македонският въпрос

Александър Цанков

Част втора

ВМРО не живееше с илюзиите на българските бохеми ре­волюционери от Букурещ. Организацията знаеше, че масови революционни бунтове в Македония не могат да я освободят, макар Македония да беше разделена на няколко революцион­ни окръга, в които борбата се водеше и продължаваше от многобройни „комитаджийски" революционни чети. Тия че­ти бранеха населението от произволите и изстъпленията на властта; те събуждаха вярата и желанието у народа за борба. Те, с една дума, го възпитаваха и подготвяха за борба, но зна­еха, че четничеството и масовите въстания няма да извоюват свободата. Тяхната борба беше насочена и в друго направле­ние — атентати и саботажи. Целта беше да се прави животът на човека и гражданина в Турция, особено що се отнася до европейците, несигурен и с това да се отслабват устоите на турския държавен строй, да се разлага Турция, с една дума, да се компрометира властта не само в очите на европейците, но и на населението в самата Турция, и още по-важно, с по­добни деяния да се засегнат интересите на великите сили и те, не от любов или състрадание спрямо поробените македон­ци, а от своя интерес — най-сетне да бъдат принудени да сло­жат македонския въпрос на разрешение или на зелената дип­ломатическа маса, или на бойното поле.

Македонският въпрос, т. е. освобождението на Македония, за великите сили беше интересен и съществен за тези държа­ви дотолкова, доколкото можеше да се решат главните проб­леми. За жалост Македония като част от турските европейски владения беше и е неразривно свързана с общия източен въп­рос. Собствено, първостепенният източен въпрос е въпросът за проливите и Солун. Македонският проблем е второстепе­нен за великите сили и е само част от общия източен въпрос дотолкова, доколкото бе свързан със съществуването на Тур­ция. Македонските революционери, собствено ВМРО, знаеха, че войната е неизбежна и при невъзможност както големите, така и малките балкански държави да се споразумеят помеж­ду си, ще бъдат принудени всички да приемат едно решение, което, ако и да не задоволява претенциите им да получат дял от общото турско наследство, все пак една автономна Маке­дония ще е най-доброто решение. И тогава Македония няма да бъде ябълката на раздора, а звено, което може да ги обеди­ни или в една федерация, или в един съюз на балканските държави.

[+/-] ...виж целия текст


Подривната революционна организация наистина успя­ваше, що се отнасяше до това, да се разбули гнилостта на турската държава и нейната неспособност да тури ред и спо­койствие в собствените си владения. В тия свои усилия тя извърши чудеса от героични подвизи: вдигнаха на въздуха банка „Митилини" и банка „Отоман" в Солун, подпалиха в солунското пристанище парахода „Гвадалквивир", вдигаха във въздуха мостове, железопътни линии и накрая, като ве­нец на цялата революционна дейност, беше въстанието на 3 август 1903 г., известно в историята на македонската освободителна война под името Илинденско — това е най-славната епопея, която македонският свободолюбив народ записа в своята история.

Геройството на солунските и цариградските атентатори е безпримерно! Тия млади чеда, 18-20-годишни ученици и сту­денти, човечни, защото не посегнаха върху живота на никого, украсиха безкръстните си гробове с неувяхваща слава. Тяхно­то дело беше пример на поколенията за всеотдайна служба на едно свято дело. Борбата даде своите плодове. Едно решение се наложи.

Какви решения бяха възможни? Имаше три решения — и трите балкански държави: България, Сърбия и Гърция, пре­тендираха за турското наследство. Даже и Румъния, която се считаше за покровителка на арменското население около Пинд планина, Битолско и Крушево, даже и тя не беше безу­частна към едно решение на македонския въпрос.
Но както казах, македонският въпрос не беше национален, а интернационален, защото засягаше интересите на великите сили.

Първото решение е българското и гръцкото. България и Гърция претендираха за цялостно присъединяване на Маке­дония. Аз наричам това решение анексионистично: анексията на Македония към България или както гърците претендираха — към Гърция. Второто решение беше сръбското — подялба­та на Македония между България и Сърбия, и третото — на ВМРО, — Македония за македонците — свободна и незави­сима държава, автономна Македония.

Ревностни защитници на подялбата на Македония, сърби­те предлагаха тя да бъде поделена между България и Сърбия. До преди сключването на Балканския съюз тази идея имаше голяма популярност в сръбските среди. Това решение счита­ха, че ще подобри отношенията между съседните две славян­ски държави, а най-главното, че по тоя начин Сърбия ще има излаз на море — Солун. Разделителната линия трябваше да бъде Вардарската долина. Сърбия е между много малкото държави, която е откъсната съвършено от свободните морета, и тя искаше да се движи по линията на най-слабото съпротивление, всички сърби и сръбски земи се обединяваха и Солун щеше да бъде еднакво достъпен за всички, но шумадийска Сърбия би представлявала само една малка немско-маджарска провинция.

Гърция претендираше за някакви си придобити историчес­ки права над Македония. Тя била византийска провинция и във фантазията на средния грък се откриваше образът на ста­рата Византийска империя. Гърците се смятаха за наследни­ци, и то единствените, на Турция — Цариград и „Света Со­фия" трябваше да бъдат наново византийски. Хитри и опортюнистични, гърците бяха най-привилегированите сред султанска Турция. Гърция считаше, че за нея е смъртна опасност, ако България един ден се яви на бреговете на Егейско море. Бъл­гария в Тракия, Сърбия в Солун, това значеше елинизмът да бъде окончателно затворен в Пелопонеския полуостров и окончателно изолиран от континента.

Ние, българите, претендирахме да бъдем също така единс­твените неоспорвани наследници. България не можеше да предложи и дори да допусне подялбата на Македония. Това би било най-противобългарското решение на македонския въпрос, равно на сегашното състояние на проблема. Най-напред, то би било от национално гледище аморално драговолно да приемем отрязването на жива част от българска земя и от български народ. Исторически, културно, национално и църковно-религиозно Македония и България са били нераздел­ни. И България е лишена от свободен морски бряг — Черно море е затворено море. Солун е неразривно свързан с Маке­дония и Вардарската долина го прави неотменна част от нея. Който владее тая долина, той по силата на един естествен за­кон ще се спуща по нея на юг — към Солун, към Егейско и Средиземно море.

Какво представлява Македония за България. Каква цена има тя за нас? Първо, национална. Тия българи бяха от също­то тесто, от което са омесени и българите от Мизия и Тракия.ч Македония даде и е давала на България много интелектуални сили, и най-важното, тя беше оная резерва, от която България черпеше човешки материал — българи. Поставена в това опасно положение, бидейки, както казах, в центъра на полу­острова, тя беше много пъти опустошавана от нашествието на разни племена. В по-ново време, в тежките борби и войни из Македония, с македонци-преселници, се попълваха липси­те от население. Това беше в по-близкото минало. България се увеличаваше не само от естествения прираст, но и от маке­донските преселници. Па и България притегляше македонци­те много по-силно, както никоя друга балканска държава. Македонска емиграция в Гърция и Сърбия почти не същест­вува — няма, или беше много малка и не се поддаваше на асимилация.

България има релативно свръхнаселение. Годишно народонаселението се увеличаваше с 20 000 нови семейства, и то 80-85 % селски. За тия нови селски семейства са необходими от 50 000 до 100 000 хектара нова земя. България е малка, а тракийските полета на Беломорска Тракия слабо се използ­ват, защото гръцкото население не е ни земеделско, ни зана­ятчийско. Гъркът е търговец, мореплавател и емигрант в за­докеанските земи. Главният му поминък е търговията.

В политическа България, във всички партии, с изключение само на слабата Социалдемократическа партия — във всички правителства имаше схващане за неделима Македония, при­общена към майката-отечество. Но проблемът беше много комплициран и много мъчно разрешим. Сама България, със собствени сили, не можеше да развърже гордиевия възел. При всеки опит тя поемаше много опасен риск за собственото си съществуване. По целите нямаше разногласия. Имаше раз­личия по начините: сама ли и с кои от ония, които ще имат последни думата, ще трябва да подири опора или съдействие и политически, т. е. партиите бяха раздвоени. Либералната партия с всички фракционни поделения беше за Централните или — с Австрия и Германия, — те бяха австрофили и германофили. Другите партии — Консервативната, Прогресист-ката и Демократическата, бяха на другата страна — с Русия, Франция и Англия. Политически България се люшкаше от единия полюс към другия, от една крайност към друга. Това разделение беше съдбоносно и пакостно и в него голям дял имаше и самият цар Фердинанд. Само една партия — Социа­листическата, — остана неизменно на своето становище: ав­тономна Македония или Македония, равноправна в балканс­ка федеративна република. Социалистите мислеха, че Маке­дония може да бъде звеното, свързващо балканските държави в една социалистическа република.

В 1904 година, на годишния конгрес на Българската соци­алистическа партия, към която се числях и аз, тогава току-що завършил правни науки в Софийския университет, мен бе възложено от партията да докладвам македонския въпрос. В моя доклад застанах и аз на базата „Автономна Македония" в балканската федеративна република. В това време социална­та революция беше още много далече; у нас социализмът бе­ше много далеч от каквито и да е политически и социални за­воевания, така че подобно гледище беше най-безобидното и най-невероятното. Социалистическите идеи на Балканите бя­ха новост и малцина въобще разбираха нещо от социализма освен водачите, млади хора със западноевропейско образова­ние и влияние. Никому не беше ясно, и на мен също, как ще се създаде балканската федеративна република, каква форма и какво съдържание ще й се даде и как ще се примирят толко­ва противоречивите интереси; как ще се притъпят страстите и омразата, насаждани със столетия между народностите на Балканите. Социализма ние си го представяхме като една па­нацея, която с един магически замах ще премахне всички не­дъзи на обществения живот и както банално се казваше в жи­вота, ще зацари мир, щастие и благоденствие. Във всеки слу­чай, Българската социалдемократическа партия остана док­рай на това становище — и когато тя вече беше станала уп­равляваща партия.

България, колкото правото и историята да бяха на нейна страна, знаеше, че сама и само със собствените си сили не мо­же да разреши македонския въпрос. Всеки опит ще я изправи пред една обща балканска коалиция, па и едва ли заинтересо­ваните велики сили биха й позволили подобен произвол.

Ето защо в обществото, па и в известни партийнополитически среди, идеята за автономна Македония се налагаше. За жалост, колкото и автономията да беше най-разумното и це­лесъобразно, пък и най-политичното решение на въпроса, не доби поддръжка. Първо, нито Сърбия, още по-малко Гърция приемаха това решение. Второ, европейските дипломатичес­ки канцеларии я посрещнаха с недоверие, защото считаха, че то е само прикритие, един етап към присъединението на Ма­кедония към България. Европейските сили, пък и нашите съ­седи, бяха убедени, че ще се повтори историята със съедине­нието на Северна и Южна България от 1885 г. Македония силно гравитираше към България. И двете провинции имаха голяма притегателна сила една към друга и един ден, съвсем спонтанно, без да се държи сметка за международното поли­тическо положение, съединението им ще бъде свършен факт. Трябва добросъвестно да признаем, че подобна вероятност не бе изключена. Така фактите и общото политическо положе­ние, съотношенията на силите между големите и малките държави, правеше много мъчно подобно решение на маке­донския въпрос. И при все това автономна Македония беше възможно най-доброто решение. Вътрешната македонска ре­волюционна организация (ВМРО) остана на своите позиции.

Водачите революционери бяха и политици. Те бяха хора с усет за реалните възможности. През времето, когато бяха в България, където често пъти пребиваваше щабът на движени­ето, те се пазеха да не увреждат на държавата. Най-лесното и може би единственото по онова време възможно решение бе­ше подялбата на Македония. Но в България мъчно щеше да се намери правителство, което да поеме отговорностите за подобно разрешение.

Събитията, които се случиха през първите две десетилетия на сегашното столетие, бяха предвестници на бурята, която се разрази. Те поставиха на разрешение целия комплекс от европейски проблеми и на най-първо място източния въпрос, от който, както казах, Македония беше част. Как бе разрешен той — ще каже своята авторитетна присъда историята, особе­но политическата история, далеч от времето на събитията и чужда на страстите на големи и малки, чужда на техните его­истични интереси. Във всеки случай, светът живее още в една сгорещена, пълна с експлозиви атмосфера, в една епоха, бре­менна с много и съдбоносни събития.

Откъсът е от спомените на Александър Цанков "България в бурно време". Публикуван е с незначителни съкращения.

Няма коментари: