събота, 12 април 2008 г.

Трябва ли да има македонска партия в България?

Иван Михайлов*

Заведохъ Арсений Йовковъ при Тодор Александров, въ село Покровникъ, Джумайско. По пътя и въ едно кафене въ Горна — Джумая, докато чакахме лицето, което ще ни води, Йовковъ ми разясни какво щялъ да говори предъ Александрова. Намислилъ бе, че е необходимо да се създаде въ Бъл­гария македонска политическа партия. Питахъ го изрично дали смята, че наши обществени дейци трябва да развиятъ дейность каквато някога въ Гърция разви Венизелосъ, следъ като бе участвувалъ въ борбите за освобождение на Критъ. Арсений ми потвьрди, че точно такава деятелност трябва да разнвиятъ въ България македонските борци ; т.е, някой измежду тях трябва да станеше и министъръ-председатель на България, също както Венизелосъ въ Атина.

Трябва да добавя, че Йовковъ бе и а между тези, които най-много са писали за самостоятелностъ на македонското движение, специално по отношение на българската официална политика, както и за независимость на Македония.

Възразихъ му, че положението на нашето отечество много се различава отъ това на Критъ ; а и положението на България - във връзка съ македонския въпросъ — е различно отъ онова на Гърция спрямо Критъ. Преди всичко никой освенъ Гърция не е претендиралъ за островъ Критъ ; а за Македония претендират още двама — трима нейни съседи, независимо, че едни отъ тъхъ няматъ никакво основание, а други слаби основания за претенции. Въ връзка съ туй и постъпкитъ на македонските деятели се преценяватъ по-другояче, а не като постъпките на критските борци.

[+/-] ...виж целия текст


Запитахъ го още : дали замислената отъ него партия, т.е. и излезналото отъ нейната среда правителство ще може спокойно да стои на власть въ София, главно съ огледъ на външно-политически условия, и че няма срещу него да подигнатъ цяла буря съседните държави, на първо място Сърбия и Гърция, като го обвинятъ въ иредентизъмъ, въ „ комитаджийство " и пр. — щомъ е правителство именно на македонската партия ? Виждашъ колко пъти и тебе наре­коха „ комита" сръбските вестници, макаръ, че пушка не носишъ, а открито пишешъ вестникъ въ София, така назоваватъ и Иванъ Каранджулова, макаръ да знаятъ, че е старецъ и че презъ целия Си животъ само със съдийство се е занимавалъ. Така именуватъ и професоръ Милетича, и професоръ Милева, и други. Те ще аларми-ратъ света, че македонската партия на власть готви война, за да имъ вземе Македония.

- Вярно е, че ще има неприятности, но това ще се преодолее, каза Йовков.
- Няма ли всички борби въ Македония да бъдатъ приписани отъ същите държави тъкмо на това правителство ? И няма ли да стигнатъ тогава до някоя по-остра интервенция ?
- Имашъ право, отговори Йовковъ ; но по тия подробности ще трябва да се помисли по-основно.
- Азъ не смятамъ, че това са подробности ; мисля, че са тъкмо най-съществените страни на въпроса. Но ето друго важно препят­ствие ; такова властвуване въ София не означава ли за македонското движение пълно идейно и политическо объркване ? Целта на нашето дело коя е — да управляваме България или да се боримъ за осво­бождението на Македония ? Твоя проектъ означава за мене пълно излизане отъ релсите, обезличаване на нашата кауза. Цялата енергия и възможности на македонската половинъ-милионна емиграция въ България, и на двесте хиляди души въ Пиринска Македония, би следвало да се насочи и погълне въ партийни боричкания, изоставяйки фактически освободителната идея, забравяйки даже постепенно Ма­кедония. При това, самите тези македонски българи в много случаи ще се хванатъ за косите ; защото няма гаранция, че всички биха останали въ македонската партия. Програмите за вътрешното упра­вление на България се различаватъ и затуй всеки ще избира по вкуса си своята партийна принадлежности. Много емигранти въобще ще бойкотиратъ тази партия. Не говоря пъкъ за неприятностите, които за нея ще поникнатъ поради сигурните разпри съ другите партии ; това ще доведе до съвършенно изгубване на симпатиите за Македония всредъ българския свободенъ народъ. И кой ще ти повярва, че работишъ за независима Македония, когато седишъ на министерския столъ въ София ?

— Всичко това ми изглежда много интересно. Азъ бихъ те молилъ да се видимъ въ София и специално да поговоримъ. Но сега ще чуя какво мисли Тодоръ ; така завърши Йовковъ и тръгнахме за селото.

Все още би могло да се апелира къмъ емиграцията ни въ Бъл­гария, за да гласува безпартийно, та въ Парламента да се яви една по-многобройна група депутати, каквато бе замислена да се изпрати отъ Пиринска Македония. Но тая група не би имала програма за заемане на властта въ България.

Разговаряха съ Тодора насаме. На връщане къмъ Горна-Джумая Йовковъ ми каза :
— Тодоръ е абсолютно противъ моето предложение.

Бе замисленъ. Не предполагахъ, че въ душата му се е зародило вражество. Видялъ бе, че е излишно даже да мечтае за партийни, министерски и други роли въ България, използувайки името на ма­кедонското движение.

Oткъсът е от книгата на Иван Михайлов "Спомени. Том II - Освободителната борба 1919-1924 г."

На първата снимка са Иван Михайлов (вдясно) и лидерът на хърватското освободително движение Анте Павелич. На втората снимка е паметникът на Иван Михайлов в Борисовата градина в София.

*Иван Михайлов е последният лидер на историческата ВМРО. Наследява поста след убийството на Тодор Александров. Търси нови форми за съпротива и средства за борба със сръбския режим в Македония. Приписва му се организацията на политическите убийства на Тодор Паница, Велимир Прелич, Стоян Мишев, Илия Пандурски и ген. Михайло Ковачевич, които имаш шумен отзук по света. Съдейства на хърватската реолюционна организация "Усташа" за убийството на югославския крал Александър и френския външен министър през Луи Барту през 1934 г. (самият атентат тогава е извършен от българина Владо Черноземски, член на ВМРО).

Иван Михайлов стартира значими инициативи в македонското освободително движение : издаването на в. "Македония", в. "Македонска трибуна", създаването на Макадонски научен институт и Македонска народна банка, строителството на Македонски дом, хижи, училища и др.

След превратът от 1934 г. Иван Михайлов живее в станство. Умира на преклонна възраст в Италия. Той и в изгнание не спира да защитава своето дело и издава хиляди брошури и статии, както и няколко книги. Автор е на четири тома „Спомени“, „Македония — Швейцария на Балканите“, „Сталин и македонският въпрос“ и други книги. До последно се бори за българската кауза в Македония и срещу комунизма и македонизма.

Няма коментари: