сряда, 30 април 2008 г.

Проблеми с етиката

Иван Попов*

На някакво мероприятие в Русия, посветено на събитията от 11 септември, един известен експерт казал следното: разбира се, американците са си организирали терористичните актове сами, и затова - обърнете внимание на това "ergo" - президентът Путин е направил съвсем правилен избор, като се е присъединил към американците. Всяко от двете твърдения поотделно е криво-ляво разбираемо, но идеята, че от първото може да следва другото, е най-малкото смущаваща... Тази логика обаче е доста типична за т.нар. обществено мнение в Русия. Или поне така твърди политологът Борис Межуев, цитиращ в своя статия горното разсъждение заедно с още един подобен пример. През 1999 г. много от колегите на Межуев в Московския университет са били убедени, че ако не самият Путин, то неговите приближени са съпричастни към взривовете на жилищни блокове в Москва. А когато ги питали за кого ще гласуват на изборите, същите хора казвали: "За Путин, разбира се!" Сякаш, казва Межуев, населението изхожда от предпоставката, че практиката на
властта да унищожава собствения си народ е съвсем нормална и по своему полезна. И по този въпрос между "мълчаливото мнозинство" и "говорещото малцинство" цари пълен консенсус.

Тези примери ми напомниха за една хипотеза, разработена в края на 70-те от Владимир Льофевр, руски емигрант в САЩ. В статия, публикувана в сп. "Journal of Mathematical Psychology", Льофевр доказва, че културите на САЩ и на СССР са основани върху две диаметрално различни етически системи. Първата (САЩ) се придържа към принципа "компромисът между добро и зло е зло" (добрият резултат не оправдава лошите средства). Обаче - и тук се крие парадокс - в тази система "добрият" индивид по принцип се стреми към компромис с другия индивид. Втората (бившия СССР) е основана на принципа
"компромисът между добро и зло е добро" (добрият резултат оправдава лошите средства). Обаче - отново парадокс - в тази система "добрият" индивид се стреми към конфронтация с другите.

[+/-] ...виж целия текст




Според Льофевр съществува много прост начин да се изясни коя етическа система доминира в дадена страна. Ако моралното възпитание е основано върху забрана на злото (не убивай, не лъжи), страната принадлежи към първата система. Ако пък за основа служи деклариране на доброто (бъди честен, бъди храбър), си имаме работа с втората система. По време на Студената война Льофевр твърди, че разделението на света е според принадлежността на страните към едната или другата етическа система. Според него страните от първата система са културно близки на САЩ (независимо от политическия
режим), а тези от втората - на тогавашния СССР (отново независимо от политическия режим).

Ако се съди от приведените в началото примери, днешните руснаци още си остават хора от втората етическа система: мисълта, че властта може да устрои терористичен акт срещу собствения си народ, за да обвини после някой друг, не им се вижда кой знае колко осъдителна. Но да оставим руснаците и да се запитаме така: към коя етическа система принадлежим ние, днешните българи? Въпросът хич не е тривиален, а отговорът му никак не е удобен.

Когато НАТО бомбардираше хуманитарно Белград, огромната част от българите бяха убедени, че САЩ са въоръжили и насъскали косовските албанци, а геноцидът, за който тръбяха по CNN, е в голямата си част пропагандна измислица. Днес същата тази огромна част от българите не вижда нищо лошо да влезем в НАТО. Не ви ли напомня това за юнашката логика на руския експерт: "сами са си организирали терористичните актове, и затова правилният избор е да се присъединим към тях"? Не е ли това ефект на онази, втората, етическа система?

Хипотезата за разлика в етическите системи може да обясни и защо антиюгославската пропаганда на Запада, основана върху разните "зверства" (реални или мними), у нас беше безрезултатна. Същата пропаганда в Европа и САЩ успя да сатанизира Сърбия сериозно и задълго, а у нас дори повечето от онези, които вярваха на CNN, продължиха да смятат сърбите за права страна! Другите, които поначало си мразеха сърбите заради Македония и Западните покрайнини, продължиха да ги мразят пак заради същото - и толкова. Никакво
ново качество не се вля в масовите глави, никакво сатанизиране не се получи. "Мълчаливото мнозинство" не се трогна, то продължи да гледа на жестокостите като на неизбежен елемент от борбата. Кампанията на НАТО беше планирана за общества от първата етическа система и не се прихвана у нас.

За да не ме упрекват, че говоря само за хуманитарни войни и CNN, ще дам един по-различен пример. Преди два месеца председателят на пазарджишкия Клуб на любителите на фантастиката разказваше пред голяма аудитория как император Константин (канонизиран по-късно за светец) приел християнството. Разказът звучеше така: на императора му била празна хазната, затова събрал всички жреци в двореца и казал: които са съгласни да приемат Христовата вяра, да застанат отдясно, а другите - отляво. След което стражите просто изклали онези отляво. Конфискуваното храмово злато пък продължило живота на Римската империя с още няколко десетилетия... От този разказ аудиторията нито се възмути, нито пък тръгна да спори. Реакцията беше бурен смях и
радостно потриване на ръце: браво, хитър светия, знае как се пълни хазна...

Разбира се, не всички в България са изцяло впримчени във втората етическа система. Съществуват много хора с типично "първосистемен" морал, за които доброто не бива да прави компромиси със злото (каквото и да имат предвид под добро и зло). Но мнозинството все пак си разсъждава типично по ганьовски - ако злото носи дивидент, значи не е зло, а добро. Може да се твърди, че у нас цари "етическа шизофрения" - съществуват едновременно две течения с противоположни ориентири. При това границата между тях не съвпада с разделението леви/десни или червени/сини/жълти, не съвпада и с границите
между поколенията, а минава някак по-сложно. Но това за границите е вече въпрос на социологическо изследване - ако на социолозите въобще им е интересна теорията на Льофевр.

Макар че би трябвало да им е интересна. Тя открива много интересни въпроси за решаване. Например този: дали срещу "злата", второсистемната етика трябва да се борим - или, обратно, да се учим да използваме злата етика за добрите си цели?

*Иван Попов е български писател, автор на научна фантастика. Роден е на 28 май 1970 година в София. Завършил е физика в СУ "Св. Климент Охридски" през 1995. Работил е три години в Института за космически изследвания към БАН. След това работи като преводач и писател на свободна практика. Автор на много есета и статии, част от които могат да се намерят тук и тук.

1 коментар:

капак каза...

хм, това че компромиса между доброто и злото е добро, не е ли синонимно на "целта оправдава средствата" (по-разпространено като формулировка)?

Ако съм се ориентирал правилно, самата разработка на Льофевр е "Lefebvre, V. A. (1977a). A Formal Approach to the Problem of Good and Evil. General Systems, Vol.22, 183-185."