неделя, 11 май 2008 г.

Koмунизмът в отстъпление

Д-р Георги Петков*

Кратката история на комунизма в Съветския съюз и още по-кратка в страните от Източна Европа е изпълнена с непрекъснати политически лутаници, социално-икономически “опити”, колебания, принуждения, достигащи до универсална тирания. Реален израз на максимата на Ленин: ”Две крачки напред една назад”...Обществен хаос, чийто отражения причиниха неизразими страдания на народите в тези страни.

Режимът на кървавия терор се преписваше като “вина” на личности. Всъщност това преписване бе отстъпление пред натиска на народа и повелята на историческото развитие. Характерен израз та това отстъпление е тъй нареченото десталинизиране”. Измислена бе лукавата формула на “култа на личността”, зад която се прикриваха престъпленията на комунистическата диктатура. Трийсет годишния период на сталински терор беше етап на затвърдяване и спасяване комунистическия режим в СССР, за да бъде отречен след смъртта на Сталин като наложено отстъпление под натиска на руския народ и това на общественото мнение в свободния свят. Всевластието на личната тирания беше заменено с позора и забравата като етап на отстъпление на комунизма. По идентичния на вътрешни борби в партиите на сателитните страни също беше проведено това отстъпление. Това беше периода на заместване режима на личната тирания с тази на олигархията. Тази промяна в тези страни беше наложена от Центъра – Москва по “опита на братския “ СССР.

В сред този хаос от колебания, опити грешки, напразни усилия, лутания, остава непроменима една обществена проява в комунистическите страни – спонтанното отрицание и омразата на народа към самия комунистически режим и борбата за свобода. Движение, отначало спонтанно, прикрито, без програма, за да се развихри в открито борба под водачеството на младите поколения и хората на мисълта и духовното творчество. Конкретните и открити форми на тази борба днес са изразени в “бунтът на мисълта” в комунистическите страни. Мислящия човек е станал революционен фактор в процеса на отрицание на комунизма и неговата система. Ръководните елементи на тази открита съпротива са на средите на интелигентите – писатели, учени хора на духовното творчество. Хората на мисълта се надигат като революционен фактор с възбунилия се елан към нов живот, един нов свят, светът на свободата при спонтанната подкрепа на народа срещу комунистическата диктатура, тежкия апарат на Партията, на бюрократизма и полицейски терор.

[+/-] ...виж целия текст



Всяка от комунистическите страни има своите герои. Съв.съюз има своите Пастернак, Синявски, Даниел и неотдавна още четири млади писатели. Скроените процеси срещу тези хора, тяхната тежка участ на затворници, не са в състояние да потушат негодуванието и отрицанието срещу комунистическия режим в СССР..”Критичното настроение е обхванало широки кръгове от днешната генерация интелигенти в Русия, не само писатели и поети, но студенти и млади интелектуалци... Нищо не е в състояние да сподави желанието и надеждите на народа за демократична свобода в страната”, заяви неотдавна дъщерята на Сталин, Алилуева. Под този натиск режимът в СССР е принуден да отстъпи като смекчи цензурата.

В Унгария сигналът на народната революция в 1956 г. бе даден от писателския кръг “Петьофи”. Въпреки кървавото потушаване на революцията, Кадър беше принуден да смекчи режима на диктатурата.

В Чехословакия писатели, учени и изобщо интелектуалци са в открит бунт срещу режима. 350 писатели, учени и хора на духовното творчество са подписали един манифест-протест срещу диктатурата над човешката мисъл. Събитията в конгреса на писателите през миналото лято са характерни. Чехословакия има своя открит бунтар Людвик Вакулик. Бунтът на писателите в Чехословакия беше една от причините за свалянето от власт на Новотни, упорит ортодоксален сталинист.

Югославия има своите Джилас и Михайлов, които открито прокламираха искането за демократичен социализъм по образа на Западна Европа, вместо режима на диктатурата.
Отраженията от тази съпротива, изразена открито в бунта на хората на мисълта и интелигентната младеж са съществени през последните години в комунистическите страни. Режимът на полицейския терор е значително смекчен, пресата е заставена да публикува критики не особено благоприятни за режима, протестите срещу неправдите, дори съдебни такива, са по-смели. Жената на Даниел и подсъдният в най-новия процес, писателят Литвинов отправиха до общественото мнение в СССР и чужбина открит протест срещу процесите срещу писателите, “срещу тези срамни процеси и жестоки наказания”...

Едно от съществените отстъпления на комунизма е смяната на едноличната тирания и всевластие на партийния секретар са разхлабени. Измислена бе новата формула на т.н. “колективно ръководство”.

На международна почва отстъплението на комунизма е съществено. След продължителни спорове и установяване тезата на Ленин-Сталин първоначално за “Възможността да се строи комунизъм в Русия, сама страна всред един вражески свят от капитализъм и империализъм”, се стигна до новата формула на “коензистенц” (б.р. в страните от соцлагера термина по това време бе “мирно съвместно съществуване”) с този свят.

Комунизмът е в тежка вътрешна криза на стопанска почва, изразена в противоречието между стопанските форми на централизъм и политическия живот. Първите са станали пречка за понататъшното нормално развитие на политическите отношения. Десетилетни усилия, жертви и лишения досега, стопанският централизъм на комунизма не можаха да задоволят жизнените нужди на народа в комунистическите страни, оставяйки жизнения уровен на народа на ниско ниво. Комунистите прибягнаха през последно време до системата на Либерализма с нейните чисто капиталистически начела и стопанска децентрализация. Като надстройка, комунистическата диктатура е немислима без стопанска и политическа централизация. Това е отрицание на самия комунистически режим и система. Това е края на комунизма. От този процес е обзет комунизма като идеология и политически режим. Това е неизбежното историческо отражение на закона на революциите. Закон, според който “Никоя социална революция не е могла да осъществи и завърши с лозунгите и обществено- икономическите изисквания, в името на които тя е била обявена.”

Комунизмът не ще направи изключение от този исторически детерминизъм!...

Публикувано във в. “Свободен народ” издание на БСДП(о) в Изгнание год.43 бр.2 февруари 1968 г.

*На 26 април 2008 г. се навършиха 40 години от кончината на д-р Георги Петков – създател и дългогодишен председател на Българската социалдемократическа партия (обединена) в Изгнание. Петков е един от най-последователните и автентични противници на комунистическия режим. Още за него тук.

Няма коментари: