събота, 12 юли 2008 г.

Старите сърби за Македония

Кирил Христов
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Между сръбскитe политически мъже имаше един единствен по-уравновновесен човек, на чийто политически такт можеше що-годе да се разчита в това време на масова умопобърканост сред сръбския народ. Читателите се сещат, че думата е за „бугараша Пашов". За жалост, фаталното движение на кралство Сърбия по наклонна плоскост е увлякло и тоя мъж, въпреки неговата здрава българска кръв. Дали то се дължи на естеството на работата — не знаем; обаче, в своята последна реч в Скупщината — реч, с която един политик навсякъде другаде се би самоунищожил — той пада до нивото на един най обикновен шовинист-вeстникар — при туй вестникар без елементарни познания по най-важ­ните въпроси, които зачеква. Той казва: „Преди съществуването на Екзархията, към 1860 год., те (македонците) всички наричаха себе си сърби и славяни. След учредяване на Екзархията, някои почнаха да се наричат българи".

Да оставим на страна фантастичната логика и безкрайната наивност на тия две фрази и да направим една бегла историческа справка — обаче, не у западно европейски автори — тях сърбите би нарекли подкупени, щом истината не им изнася — а у „ прави срби".

Ще почнем не от 1860 год. когато, според г. Пашича, се появили от невиделица бъл­гари там, дето преди не е имало и помен от тях, а от много по-рано.

1) В първия век на турското владичество в Македония, именно въ 1474 год., съветът на Дубровнишката република (класическа Сърбия) решил да пожертвува двадесет жълтици в полза на българския манастиръ Св. Иокимъ в Крива Паланка, скопски санджак ( . . . elemosi nam monasterio Sancti Ioachim patrium Bulgarie).

[+/-] ...виж целия текст



2) В XVI вeк, а именно въ 1557 г., била възобновена сръбската патриаршия въ Ипекъи благодарение на великия везир, потурченият сърбин Мехмед Сокологлу и негова брат патриарх Макарий, към нея били присъединени и българ­ските области — Скопска, Кюстендилска и Само­ковска. За това последно обстоятелство свидетел­ствува титлата на ипекските патриарси. Още първият от тях, Макарий, е носил титлата „подрьжецоу срьбскоie началство и Бльгарем и поморским странам".

3)В летописите на сръбската патриаршия в началото на XVI век, като се споменава за селищата на българи и сърби, казва се: „Тако в Тракiй и Македонiй биша Болгаре".
4)В 1701 год., на път за Ерусалим минал през Македония сръбският йеромонах Йеротей Рачанин. Въ описанието на своето пъте­шествие Йеротей говори така за града Велесъ: "И паки дойдосмо у Велез, градъ бугарскiй, а турци зову Кюприлiя".

5)В 1771 год., сръбският патриарх В. Бркич в своето донесение до руското правител­ство относително балканските народи и тяхната подготовка за война против турците, казва за македонското население, че то е българско. „Но тъй като българите са много повече от турците, то по цяла Македония всички турци знаят български език . . . Княжество Охрид. Ал­банци и гърци в него се срещат малко, но по-голямата част българи и власи ... Княжество Скопие. — По селата има твърде малко турци, но много българи" . . .

6)За южното население на Македония спо­менава сръбският пътешественик архимандрит Герасим Зелич, който в 1784 год. посетил Солун. За този град той, между другото, казва: „В Солун има най-много турци, но има и евреи, гърци и българи. Гърците тъй са се смесили с българите, че не може да се разбере, кой е грък и кой българин. Тук се говори и по бъл­гарски, но най-много по турски".

7) Родоначалникът на сръбската история Иван Раич, който е съставил своето историческо дело във втората половина на XVIII век, категогорически поставя сръбско-българската граница на север от Шар, на Косово. „Косово поле, оже съ Булгарiею гранишитъ".

8) На 1804 г. бе издаден първият сръбски географически атлас на Соларича. Въ този атлас Сърбия е обозначена на север от Шар-планина.

И политиката на сръбското княжество до смъртта на княз Михаила целеше към там, щото Мизия, Тракия и Македония да съставят едно национално цяло. За това свидетелствува — образувания от княз Михаила български легион в Белград, в който влизат българи от Мизия, Тракия и Македония. В тия времена, та дори до възцаряването в Сърбия на Милана, злият гений на южното славянство, всичките политически меч­тания на сърбите на юг не отиваха по-далеч от Шар.

Че могат да се поддържат и най-невъзможни тези — като една обикновена гимнастика на ума, толкова уместна когато се дири да се изостри изобретателността на млади студенти при семи­нарни упражнения — с това сме напълно съгласни. Но да се отричат от един цял народ, вклю­чително и от най висшата му интелигенция, най-очевидни истини, аксиоми за цяла редица поко­ления, — това показва само едно: че и народите, подобно на отделните хора, остават понякога до край умствено непълнолетни.

в. "Дневник" , 20. V. 1913 г.

4 коментара:

bernard n. shull каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Георги каза...

Впечатляващо е, че един човек, известен днес предимно като интелектуалец и поет, по толкова ясен, точен и аргументиран начин защитава националната ни кауза.
Къде отидоха времената, когато людете на духа бяха в първите редици на народа си, при това безкористно, всеотдайно и честно...

Анонимен каза...

Стратегия управления / Главные общественные ансамбли города \ Размещение рисунка на шапочке / • Разговоры детей \ Погода и климат в Египте \ Понятие "Средние века" и "Средневековая культура" \ мистикой \ письмо онегина через строчку

Анонимен каза...

Лучшие спонсоры / Эллинистический мир в III в. до н. э. \ Гипюрное кружево 2 / • Пораженные паликинеза \ Флимс и Лаакс \ Рыцарский турнир - инсценеровка \ призраки \ статус в контакте в несколько строчек