понеделник, 11 август 2008 г.

По нови пътища

Фани Попова-Мутафова*

Политическиятъ и социаленъ светогледъ на известна епоха неизбежно се отразява и върху всички останали области на обществения и културенъ живот. Женскиятъ въпросъ въ пътя на своята еволюция също се влияе отъ насоките, които взематъ политическите режими на всека отделна страна. Днесъ въ Русия, въ Америка, въ Италия, въ Германия виждаме толкова различни прояви на борбата за женски права, колкото различни светогледи давать своя отпечатъкъ на целия общественъ животъ. Дори единъ оть белезите за промяната на политическия режимъ въ дадена страна е и начинътъ, по който се реагира къмъ обществената функция на жената. Единъ много характеренъ примеръ ни дава станалата напоследъкъ промяна въ Чехия. Няма още единъ месецъ отъ смяната на политическия режимъ, и министерскиятъ съветъ въ Прага издава законъ, съ който се забранява на омъжените жени да заематъ държавна служба.

Изобщо всички обществени борби въ света днесъ се насочватъ къмъ два противоположни полюса: марксическия и националния. Няма нужда да хвърляме погледъ къмъ Испания, за да видимъ, че трети изходъ няма. Два миро¬гледа, два света си даватъ двубой. И въ него неизбежно участвуватъ и жените, които дирятъ своите права по два различни начина; като все още догонватъ формулите на мисисъ Панкхърстъ, отдавна въплотени и отречени въ крайното имъ реализирана при съветската система, или като внасятъ нова струя на отрезвение, връщайки се къмъ вечните закони на природата. Затова, когато говоримъ за феминизма и въпросите около женската еманципация изобщо, не можемъ да не обърнемъ внимание, отъ коя страна те се осветляватъ.

[+/-] ...виж целия текст


До сега нашиятъ Женски съюзъ вървеше по пътя на марксическия принципъ за „пълното равноправие" , за пълното оеднаквяване между мъжа и жената въ всички области на икономическия и културенъ животъ, за пълното омъжествяване на жената, като й се даде достъпъ до всички служби и занятия определени обикновено за мъжа. Така, отри¬чайки се отъ своите презрени женски функ-ции, феминистката смяташе, че ще получи об-ществена цена, като стане единъ злополученъ мъжки ерзацъ. Кухнята, домашниятъ кътъ и детето бяха черно робство, отекчително задължение, досадно пленничество на природата. Вместо да подири своите права тамъ, където беше естественото й място, жената се хвърли въ дръзко състезателство съ мъжа. Нашите равноправни неизбежно следваха общите насоки, които тласкаха жените отъ целия святъ къмъ нови възможности и смели опити. Тия опити достигнаха своя апогей между 1920—30 година, когато марксическата теория за женската еманципация намери пълното си въплощение въ страната на Съветите: жените навлязоха въ тежката индустрия, мините и желязо леярниците, въ войската и дипломацията, женитбите и разводите ставаха съ кинематографична бързина, свободата бе пълна и неоспорвана, аборториумите бяха препълнени, мадамъ Колонтай предаваше акредитивните си писма облечена въ ослепителенъ тоалеть, по-малко щастливите й другарки оть целия святъ носеха низко остригана коса ала бубикопфъ, рокля надъ коленете и се надпреварваха въ мършава стройностъ, която стигаше до юношеска неразвитость.

И, както въ всяко физическо явление, въ всеки природенъ законь крайната точка на прилива съвпада с началото на отлива, крайната точка, която достига махалото, вървейки въ ляво, съвпада съ началото на новата насока въ дясно, или обратното, така стана и съ женския въпросъ, Разбира се, че повече напредъ не може да се отиде и почна връщането.

Числото на момичетата до 23 години работещи въ тежката индустрия на Съветите стигна до 45%, Безпризорните деца тръгнаха на глутници, като гладни вълци. Мъжът получи право да получава разводи само по едно просто поискване,безъ никаква формалност, безъ да бъде викана другата страна, и то толкова пъти, колкото намери за добре. Тъй се явиха бащи на по двадесеть-тридесеть деца, които при най-добра воля нямаха никаква възможность да се грижатъ за тяхъ, като ги оставяха единствено на грижите на и безъ това обременените имъ съ непосиленъ трудъ майки. Тогава идеалът на аборториумите и свободната любовь, неизбежни спътници на еманципираната работничка, трудяща се вънъ отъ къщи, стана за жените по-ненавистенъ отъ старото „робство" на майката-домакиня.

Днесъ марксическата теория за женското равноправие, достигнало до най-абсурдните си форми, почва да се коригира дори въ самите Съвети, където се забрани законниятъ абортъ, даде се преднина на семейството и майката, заповяда се почить къмъ родителите и родината, създаде се грижа за нормалното отглеждане на детето въ естествената атмосфера на домашния кътъ.

Това връщане бе доловено най-напредъ въ страните, където господствува националниятъ принципъ въ всички прояви на обществения животъ. Отдавна вече въ Италия и Германия на жената се гледа не като на съперница и състезателка на мъжа въ полето на социалните, икономически и културни прояви, а като на другарка, съветница и вдъхновителка, която не се отказва отъ своето отредено отъ природата начало, коятостава равноценна на мъжа, не догонвайки неговите чисто мъжки постижения, а като издигне специфичното „вечно женствено" до високо обществено ниво, като провъзгласи за ръководенъ въ своя животъ майчинския принципъ.

Отмина времето, когато жените се хвалеха съ своите бойни полкове, директорки на банки, минохвъргачни полкове, парашутистки и генералки. Сега повече отъ всякога става ясно, че и мъжът, и жената могат достойно да служатъ на родината си: единиятъ съ оръжие в ръка. бранейки границите на земята си, другата като майка на добри войници и бъдещи матрони. Защото, ако българинътъ загуби държавата си въ неравна борба съ завоевателя, българката запази народа си отъ претопяване и изчезване чрезъ езика, песните и рядката плодовитость. Не напразно се казва бащинъ родъ, ала майчин езикъ. Тъй жената може да създава и погубва държави. Многобройните жени на аспаруховите българи учеха децата си на славянски езикъ, затова днесъ България минава въ реда на славянските държави. Римската империя не пропадна защото нямаше оръжия, или защото липсваше храбрость на легионерите й, а защото римските матрони се хвърлиха въ забавите на охоленъ, суетенъ животъ, отказвайки да раждатъ деца.

Днесъ въ страниците на нашия „Женски гласъ вече отекватъ първите отгласи на тия нови веяния. Колкото и колебливи, колкото и несмели още, все пакъ тия отгласи показватъ, че и у насъ почва да се чувствува обратътъ на новото време.

Въ Съединените щати съпругата на президента се явява въ защита на жените, които не напущатъ дома си, оставатъ въ него и изпълняватъ своята висока и отговорна роля, слагайки първите и най-здрави основи за развитието на младото поколение, отъ което пъкъ зависи духовната насока на идващите дни. Г-жа Рузвелтъ поиска за тия жени осемь-часовъ работенъ день и заплата съобразно съ труда имъ, който трябва да се признае за обществена служба.

Миналото лято въ Парижъ се състоя конгресътъ на международната организация „Майката въ семейното огнище", където се взеха забележителни резолюции:
Държавата да съдействува, щото всички жени да могатъ да останатъ въ семейния кътъ, за да се отдадатъ спокойно на предопределената имъ оть природата мисия ; да се даде на жената всестранна подготовка: телесно развитие, високо интелектуално образование и морална издигнатость, за да може най-успешно да изпълни своя отговоренъ дългъ. Въ този конгресъ се провъзгласи единодушно принципътъ за равноценността на мъжа и жената, които са надарени съ еднакво важни, ала различни качества и дарования, които им отреждатъ взаимно допълващи се служби.

Защото днесъ ние сме изправени предъ една проблема, която е отъ най-парливите и най-нележащите за разрешение. Младите поколения, а това значи бъдещето на нацията, са останали на произволни тълкувания за тяхното отглеждане. Днесъ ние имаме жената-работничка. Ако не са случайно въ някои ясли, нейните деца са на улицата. Имаме жената-чиновничка. Нейните рожби често се отглеждатъ и възпитавать отъ невежи слугинчета, които няматъ никаква отговорность за поставената имъ важна задача. Имаме светски жени, които губятъ ценно време по тичане изъ модните магазини, шивачките, благотворителните чайове и журовете, като отдаватъ най-малка часть отъ времето си за едно небрежно домакинствуване, когато — твърде рядко — то не се води отъ готвачки и гувернантки. А често тия гувернантки не са специално обучени сестри, а млади момичета, които знаятъ чуждъ езикъ и иматъ твърде превратни понятия за отглеждане и възпитание на децата.

Колко са тия жени, които съзнателно се нагърбватъ съ точното и съвестно изпълнение на своя святъ майчински дългъ? Яко няматъ средства, те ходятъ на работа н няматъ възможность за това. Ако са имотни, тогава пренебрегватъ задълженията си, увлечени по суетни и безсмислени въжделения: да пазятъ линия, да се състезаватъ въ модните новости, да блестятъ съ присътствието си на всяко светско събрание.

Въпросите свързани съ борбите на жената за повече права не са само нейни въпроси, които се отнасят лично до нея. Това са проблеми тясно свързани съ икономическото и социално процъвтяване и националното заздравяване на една страна. Въпросите за рационалното хранене, за раждаемостта, еманципирания женски трудъ, за навлизането на жената въ професиите, за детската смъртность, макаръ и тясно свързани преди всичко съ живота на жената, са също така и въпроси отъ огромна важность и за цялата държава. Професионалистката отнема служби предназначени за мъже, бъдещи глави на семейството, докато тя охотно остава неомъжена, ползувайки се отъ грижите на домашните си и изгодите на едно свободно съществуване. Ако се омъжи, най-често тя не може да се реши да отгледа поколение, което ще й пречи въ извъндомашната работа, като съ това отнема евентуалния съпругъ на някое момиче, което би се задоволило съ приходите на мъжа си, за да може да отвъди челяд. Яко пъкъ трудящата се вънъ отъ къщи жена се реши да има дете, обикновено то е само едно; прочутата „двудетна система" вече стана нормално „еднодетна". Я една жена. която се реши да има повече деца, обременена едневремeнно съ грижите на кариерата си и сь грижи за дома и семейството, не може да не бъде една хилава и изтощена нервно майка, повръхностна възпитателна уморена домакина и небрежна професионалистка.

Ние гласуваме милиарди за въоръжение на войската. Яла не се питаме, ще имаме ли утре войска, която да използува това оръжие, когато приръстът на населението катастрофално спада, а детската смъртность стремително се покачва. По начина, по който наше¬то население бързо губи своя прирастъ, следъ триста години на Балканския полуостровъ няма да има български народъ, безъ да става нужда някой завоеватель да ни заличава съ оръжие.

Крайно време е тези въпроси да бъдат разрешени преди всичко принципно. Защо из¬лиза жената отъ семейството? Само принудена отъ икономически причини ли, само за да подпомага издръжката на семейството си, или тласкана отъ съзнателна отговорности, въ желанието си да придаде своята женска дань къмъ обществения животь на държавата.
Яко жената занемарява своята велика мисия само принудена отъ външни обстоятелства, тогава ние ще трябва да й помогнемъ да преодолее тия обстоятелства и да й осигурим единъ спокоенъ домъ, въ който да разгърне всичките си женски дарования. Ала, ако жената иска да навлезе въ обществения животъ, водена само отъ своя някаква изключителна надареность в областта на наука и изкуства или промишленост и общественъ животъ, тогава ние не бива да й пречимъ, щото тя да даде своето сътрудничество на мъжа, внасяйки своя женски мирогледи въ общата човешка култура.

Това са новите въпроси, които си по¬ставя днешното женско поколение, изживяло вече опиянението отъ постиженията на пълното женско равноправие.Излизането на жената вънъ отъ семейството може ли, трябва ли да бъде въведено като ръководно начало, като култ за всяко младо момиче, или то е едно неизбежно зло, противъ което трябва да се боримъ, или е право, което жената упражнява съ цената на велики жертви ? Защото всяка жена, която е отдала всичките си грижи въ областта на някоя наука, изкуство, или общественъ животъ, неизбежно е сторила това съ тежката цена на отричането си отъ щастливъ и нормаленъ кътъ. Ако не остане стара мома, тя се омъжва, но не може да отгледа деца. Ако има. това обикновено е само едно дете, което расте средъ неестествената атмосфера на домъ съставенъ отъ възрастни, безъ да получи безгрижно и весело детство. Ако пъкъ има многобройна челядь и дели съ нея професионалните си грижи, тогава такава майка, такава челядь и такава работа са за окайване.
И тамъ е разликата въ схващанията меж¬ду марксическото и национално гледища, между отминалото и идващото:

Пълното равноправие между мъжа и жената, излизането на жената отъ семейството, разрушението на домашния кътъ не могатъ да бъдатъ вече ръководенъ идеалъ. На тях ще се гледа като на необходимо зло, което трябва да се лекува и отстранява, като се приема само когато е наложено отъ изключителни обстоятелства: някаква особена надареность или склонность, заради която жената съзнателно жертвува своя нормален женски жребий.

Сп. "Пролом", бр.1, 20.11.1938 г.

*Фани Попова-Мутафова е родена на 16.Х.1902 г. в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино, участвал във войните, преподавател във Военното училище в София и автор на книги с военна тематика. Фани Попова живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория. Съпруга е на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик.
В литературата Фани Попова-Мутафова дебютира с разказ през 1924 г., а първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело е четирилогията “Асеновци”.

След 1944 г. Фани Попова-Мутафова изпада в немилост, тя е наклеветена и арестувана, осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува. Чак през 1962 г. Фани Попова-Мутафова минава по обичайната процедура, на която са подложени писателите, заклеймени от новата власт като буржоазни. Това става с нейния предговор към първото след 1944 г. издание на „Дъщерята на Калояна” през 1962 г. Доста късно – едва през 1969 г., излиза отново и „Солунският чудотворец”, стереотипно препечатван оттогава насам.


Няма коментари: