понеделник, 18 август 2008 г.

Златният век на интелигенцията

Илия Троянов*

Задавам си един въпрос със повишена трудност:
Какво ли мога аз да променя
В променливия свят,
Щом себе си безспир променям
И не по врат, ами по шия?
А виж и перманентните промени:
Пременил се Илия, пак в тия...

Блага Димитрова, И все пак, 1987

Презрението към интелигенцията, твърдят интелектуалците, било едно от големите престъпления на комунизма. Системата давала на примитивния селски функционер предимство пред образования градски висшист. Интелектуалците смятат, че е самопонятно да имат водещи позиции в държавата, и не пропускат възможност да се дистанцират от простаците: обид­на дума, която осъжда културно необразования зара­ди неговата „простота". Те се смятат за нещо по-добро.

Употребяват думата елит, която изглежда привлекателна и поради това, че по време на комунизма на нея се е гледало с не добро око. Сега тази магическа дума обещава възмездие.

Покрай тази претенция и обществеността бързо забравя, че интелектуалците принадлежаха към най-верните слуги на тоталитарния режим, че му бяха предани, че пишеха дословно всичко, което им беше поръчвано. Дори научните им открития бяха насоче­ни според нуждите на партията. Докато изпълняваха отговорната си роля като интелектуални лакеи на партията, тя се грижеше за тях и ги хвалеше.

[+/-] ...виж целия текст



Днес техните изказвания са придружени от инте­лектуална поза, въоръжена с патетично поднесена фразеология. Неясната фразеология, която използват, е следствие на някогашния партиен надзор. Употребата на определена терминология в продължение на десе­тилетия е гарантирала работното място, откривала е възможности за кариера и е предотвратявала риска в момент на невнимание да изкажеш неподходяща мисъл, която с един замах да разруши всичко. Общест­веният дискурс бил доминиран от изпразнените от съ­държание понятия на един марксизъм, изкарал само килийното училище при Сталин. Вербалната воня на една система, стремяща се единствено към репро­дукция, а не към креативност, се е запазила и след това.

Политически активните интелектуалци от първия демократичен час са предимно от идеологическите институти. Биологът Петър Берон е изключение сред многото философи, социолози, историци, слависти, полит-икономисти и юристи. Медици и инженери, хими­ци и физици почти не се срещат, затова пък филолози има в излишък: преводачи, научни сътрудници, асис­тенти и доценти. При някои дебати заседанията на Народното събрание започвали да приличат на научни конгреси. Интелигенцията си въобразява, че не е била контролирана от държавата. Пространството, което и е било предоставяно, тя тълкувала като извоювана територия, а дългата верига, на която е държана, била смятана за свободна воля. Митът за свободомислието възниква поради това, че публикуването на една или друга книга било възпрепятствано, или че някои уче­ни не били повишавани или дори изгонвани от ин­ститута, а в най-лошия случай и от столицата - инте­ресно е днес да се прочетат забранените книги: дори и след внимателно четене не може да се разбере защо тези книги са били забранявани; свободните мисли са се скрили под шапки невидимки. Така възниквали мъчениците, емблематичните фигури на съпротивата, носителите на съвестта на цял един народ. А там, къ­дето се е оказвала истинска съпротива, нейната форма - отказ, мълчание, оттегляне от обществения живот -водела до пресъхване на продуктивността.

Лъжците колпортират фразеологията на цяла една застинала те­оретична структура, честните замлъкнат, мълчат тол­кова дълго, че в деня, в който отново могат да гово­рят свободно, заекват като застаряващия Каспар Хаузер. Това дава отговор и на въпроса, защо почти нищо не се намира в чекмеджетата: никой не е търсел спасение от мизерията на университетското и култур­ното всекидневие в гордостта на некорумпирания дневник, никой не се е опитал да преодолее унижени­ята с някой роман, не е формулирал строфи, които да измият насъбралата се мръсотия. Най-добрите са би­ли унищожени, предали са се или са се продали, а от посредствените нищо не можело да се очаква. Интелигенцията станала част от апарата, изпълнявала определени бюрократично поставени задачи така все­отдайно и верноподанически като всички останали верноподаници на всесилната държава.

Интелектуалците, които се представят за аристок­рация на духа, а всъщност в най-добрия случай бяха само шутове на режима, лесно забравят, че по-млади­те сред тях не са получили образованието, докторска-та титла и академичната позиция благодарение на соб­ствените си способности, а защото са принадлежали на номенклатурата, защото влизането в най-добрите образователни институции на страната е било приви­легия на техните родители. Първата жена на чичо ми например, дъщеря на високопоставен функционер, въп­реки лошите оценки и явния недостиг на интелигент­ност и старание, получи едно от най-търсените сту­дентски места по медицина. Следването й премина ве­село и безгрижно, без да остави някакви забележими следи. Държавата помогна и при държавния изпит. Тъй като дъщерята изпитваше панически страх от допира до болен човек, бащата още веднъж употреби всички­те си връзки, свързани с позицията му, и подсигури на дъщеря си работно място като ветеринарно-санитарен инспектор на хранителни стоки. От тук на татък човек можеше да я види само по ресторанти и кръчми, къде­то с началните си познания по химия надзърташе ве­що в тенджерите и тиганите.

Тази сметка към номенклатурата трябваше да се плати: който е получил с връзки обществено по­ложение, което в едно свободно открито съревнова­ние никога не би могъл да постигне, той не само се чувства задължен на благодетелите си, но неговите ин­тереси се срастват с техните, докато и той накрая за­почне да се чувства част от тях, готов да защитава сис­темата с всички средства.

Година преди „промяната" Желю Желев в своя ста­тия оповести Златния век на интелигенцията. Тя щяла да се бори, за да промени съдбата на страната. По­нататъшното развитие до ден-днешен показа, че бъл­гарската интелигенция е придобила лакейски манталитет, тъй като тя си нямаше и понятие от полити­ческата и икономическата действителност. Тя не зна­еше какво означава свободно пазарно стопанство. Не само защото са й липсвали личен опит и литература, а защото тя въобще не се интересуваше от икономическа, финансова и социална политика. Това не са били лю­бими теми в дома на писателите и в университетското кафене. Освен това демокрацията в смисъл на „власт на народа" не й беше позната, тъй като това би означа­вало простаците да имат думата наравно с нея. Вината за „националната катастрофа", за която непрекъснато говореха, те търсеха навсякъде, но не и у себе си. Дори и за собствената им вина бяха виновни комунистите, заради тях „ние не знаехме накъде да тръгнем", „ня­махме опит", „бяхме наивни и трябваше да си платим за това". Обаче за това плати народът.

Из книгата на Илия Троянов "Кучешки времена. Революцията менте - 1989".

*Писателят Или­я Троя­нов е ро­ден в Со­фия на 23 ап­рил 1965 г. Се­мей­ство­то му еми­гри­ра през 1971 г. в Гер­ма­ния, къ­де­то по­лу­ча­ва по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще. Завършил е пра­во и ет­но­ло­гия. Живее известно време в Кения, Южна Африка и Индия. Троянов е но­си­тел е на ли­те­ра­тур­ни­те наг­ра­ди “Бер­тел­сман” (1997) и “Ада­лбер­т фон Ша­ми­со” (2000), как­то и на Мар­бург­ска­та ли­те­ра­тур­на наг­ра­да (1996), от­ли­чен е с наг­ра­да­та за бе­лет­рис­ти­ка на Лай­пциг­ския панаир на кни­га­та (2006) и с Бер­лин­ска­та наг­ра­да за ли­те­ра­ту­ра (2007).

В Бъл­га­рия, за пър­ви път след напуска­не­то й, се връ­ща през 1989 г. Прави сериозни изследвания върху българския преход и през 1999г. издава в Германия книгата „Кучешки живот. Революцията менте – 1989“. На български език са издадени и книгите му „По пътя на Ганг“, „Събирачът на светове“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (ИК “Сиела). По последното заглавие беше направен филм, който бе представен за първи път този месец на „София филм фест“. В програмата на филмовия фестивал участва и документалният филм на Илия Троянов „Напред, но нека никога да не забравяме“, който разказва историята на забравените борци срещу комунизма в България. Филмът беше направен за втората немска национална телевизия ZDF и може да се гледа в Интернет тук.

Няма коментари: