четвъртък, 15 април 2010 г.

Сръбският шовинизъм

Боян Пенев*

В историята на народите сърбите са най-добър пример до каква степен мегаломанията и безогледния шовинизъм могат да заслепят цял един народ, да го обезумят и доведат до гибелна катастрофа. Сръбският народ векове наред с живял с мисълта, че от всички славянски народи има най-великото историческо минало, най-храбри и славни юнаци, най-хубави песни и най-велики владетели. Всички други трябва да се учудват на Сърбия, да благоговеят пред нея и да я имат за образец - ала образец, който никой не може достигна, защото сърбите са единствени на земята: няма друг народ равен на тях по величие... В тая нещастна страна, където манията за величие е заразила и млади, и стари, и правителство, и народ, има само един аршин, с който се мери всичко, що е сръбско - в Сърбия всичко е велико: и държавата, и народа, и земята, и камъните, и дърветата.. Всяко селско училище, в което едва се събират десетина ученици; е велико, всяка провинциална прогимназия е велика српска гимназиja... Една просташка песнопойка, която струва един грош - и тя е наречена Илустрована велика српска лира. Дори най-обикновената готварска книга е озаглавена Велики српски кувар... Човек трябва да се учудва как - в продължение на толкова време - на тоя народ не му втръсна от думата велико.

Бихме очаквали след пораженията, които претърпяват сега, сърбите да се поправят малко, да се излекуват от своята пакостна мегаломания. Едва ли. Един пленен сръбски офицер преди десетина дни е говорил пред нашенци в Трън, че Сърбия сега ще бъде унищожена, но след това ще стане двойно по-велика... Нищо не може да послужи за поука на тоя народ, да го накара да погледне по-трезво на своето минало, да дойде до една по-правилна оценка на своя духовен и исторически живот. Като че ли той е осъден да остане докрай заслепен, да не види и почувства дори грозния погром, който го сполетя днес и който е съдбоносен за него. "Половин Европа е застанала срещу нас с войските си, защото вижда застрашена своята застаряла мощ от моя млад народ", казва крал Петър в прокламацията си към сръбския народ, след като австро-германските войски минаха Дунава.

Навсякъде сърбите виждат сръбски земи и слушат сръбска реч. В една сръбска география, която неотдавна ми попадна в ръцете в Крива Паланка, се казва, че в Париж живеят французи и сърби. Един сръбски писател, д-р Драгиша Станоевич, който е превел Orlando Furioso, казва, че Сърбия се намира в средата на света, че тя в Европа е не само географски, но и културен център; всички останали народи и култури се движат около Сърбия. Няма език казва Станоевич - по-хубав от сръбския, който се говори в центъра на света от Суботица дори до Черно море и Цариград; в бъдеще около тоя сръбски център ще се движат 200 милиона европейци и 800 милиона азиатци. Две велики царства се боят от този език -а това най-добре доказва неговото бъдеще. Предговорът, който е написал Драгиша Станоевич към своя превод на Ариостовата поема, е най-интимна и ценна изповед на сръбския шовинист, поради което го цитираме изцяло:

ЗА ХУБАВИЯ СРЪБСКИ ЕЗИК

Европа е центърът на света на тази земя. Източно от нея са Азия и Австралия, южно -Африка, западно - Америка. Това е целият свят. Чувам, че са изобретили параход, който за два дни и две нощи ще стига от Америка в Европа. Ако не са, ще изобретят. Америка идва все по-близко до нас; Европа все повече се превръща в център на света. Между Сан франциско и Пекин, в непосредствена близост с Африка, Европа наистина е този център. Центърът на този център е между Берлин, Берн и Солун. В тази център на световния център живее Сръбщината. Просторните, плодородни и южни земи на две големи европейски реки, на Сава и на Дунав, и на топлото крайбрежие на Адриатическо и Егейско море; земите, които са по-близо до Азия и са между нея и европейския запад, и са, казвали земи още по-точния център на този световен център. Те са сърцето на някогашната класическа римо-византийска Империя; в тях живее Сръбщината. Главният световен път е между Лондон и Цариград и на тази главна улица на човечеството е иззидан домът на Сърбите. На тази главна улица на континента се говорят три главни езика: от Дунав до Страсбург - френски; от Суботица до Искър и София - сръбски; от София до Черно море и близо до Цариград - развален сръбски (български). На единия от тези три главни езика от главната улица, на най-хубавия от тях, на сръбския, съм пресъздал "Бесния Роланд". Аз, значи, не съм пял на някакъв език, който се шепне там някъде в някакво кюше на Европа, каквито са езиците: шведски, норвежки, португалски; нито на език, който няма никакво бъдеще, който няма накъде да се разпростира и чието царство можете да пробягате с железница за три часа, каквито са езиците: датски, холандски и новогръцки. Езикът на тази поема заема огромни пространства и живее, говори се, звъни ясно и високо в центъра на световния център, в онази част на Европа, през която в близко бъдеще ще се преследва обменът на всички културни блага между 200 милиона европейци и 800 милиона азиатци. Две големи царства се страхуват от този език. С нищо не може подобре да се докаже неговото бъдеще освен с този страх. Сърбинът има славни криле. Има патриарха Арсо... Cърбинът нът има всичко, което другите нямат... Както е светът с четири посоки, никой няма това, което сърбинът има. Сърбинът има Йован Раич, Има юнаци като хайдут Велка , като престолонаследника Александър, изобразен на илюстровани картички в полеоновска поза и наречел "српски Наполеон."

Така във всичко сърбите намират повод да величаят себе си - не само когато се възлагат, но и когато пропадат. Тяхната мегаломания не знае никакви граници. Като някаква епидемия тя върлува в сръбската земя и отравя всичко, което е здраво и годно за развитие.

Из книгата на Боян Пенев "Сръбският шовинизъм", 1915 г.

*Боян Пенев завършва „Славянска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1907). От 1909 г. преподава там. Във връзка със своите литературоведски изследвания от 1912 до 1914 г. пребивава в Мюнхен, Берлин, Краков, Варшава и Прага. Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век. Многобройните му приноси са в областта на литературната история и на литературната критика върху българската литература от Възраждането до съвременните му писатели. Автор е и на четиритомен труд “История на новата българска литература”.

Няма коментари: