понеделник, 31 май 2010 г.

България е много малка, за да върши световна политика

Първан Драганов

Втора част на речта на министър Първан Драганов пред Народното събрание от 22 август 1944 г.:

България е много малка, за да върши световна политика. Тя има своите интереси ограничени на Балкана; заинтересувана е, разбира се, в бъдещото устройство на Европа, и ако днес се намира номинално в положение на война с Англия и Америка, това не се дължи на желанието на българския народ да се намеси в световния конфликт срещу интересите на тези държави или за борба срещу или за защита на някакви политически доктрини, а поради едно пресилено тълкуване на задължението на България по тристранния пакт, с което не е съгласен даже и г-н Цанков, в чиито приятелски чувства към Германия не може да има никакво съмнение. В своята реч завчера в Народното събрание той запита: «Ами че кой обяви войната на Англия и Америка? Тези, които бяха преди това правителство. Ние научихме тази работа. Ние питахме, нам не ни се отговори. Защо? Символично, казва, я обявихме. Глупости! Символична война не можем да обявим даже и на луната» и пр.

Г-да народни представители! Трябва да кажа, че този въпрос съм си задавал и аз като пълномощен министър в Берлин и още тогава телеграфически го зададох на тогавашното наше правителство. Защото, според мене, ние не бяхме задължени да обявим война на Англия и Америка при едно ясно тълкуване на тристранния пакт, на който не можеше да се даде и обратна сила. И ако тогава това обявяване е станало от солидарност, както го обясни един от ораторите в речта си, с убеждението, че то ще бъде само символично, както го казва г-н Александър Цанков, днес, когато ние се намирахме не вече пред една символична, а пред една действителна и безполезна за България война, първите следи на която са разрушенията на нашата столица, не е ли право на българския народ и на неговото правителство да потърси начин, за да поправи грешката на своите предшественици?

Тази политика на българското правителство е намерила своя израз в първата точка от декларацията, произнесена от г-н министър-председателя: (Чете) «Правителството смята, че българският народ в своето подавляващо мнозинство никога не е имал желанието да се намесва в големия конфликт между големите народи, който конфликт той винаги е смятал, че надхвърля неговите малки възможности и че по резултати ще надхвърли и неговите ограничени задачи.»

И по-нататък — в точка 4: «Правителството заявява, че усвоява напълно тази воля на българския народ и е твърдо решено да премахне всички факти, които противоречат на миролюбието на тази народна воля, включително положението на корпуса и еврейския въпрос, като това то смята да постигне по начин, който да не предизвиква нови и излишни конфликти и страдания както за българския народ, така и за неговите близки и далечни събратя.»

[+/-] ...виж целия текст

Българското правителство се надява, че тази негова политика ще бъде разбрана от двете велики, сили, с които България е в «символична» война, защото наистина за българския народ фактически тази война е символична. България досега, не е взела реално участие на никой фронт във войната срещу Англия и Америка. А нека не се и забравя, че за да се намери България в лагера на противниците на тези две велики сили, известна отговорност носят и самите тези държави. Тяхно дело е наказанието в Ньойи. Въпреки миролюбивата политика на България, ръководена от най-човечния и най-мъдрия между всички нас — покойния ни цар, не се направи нищо за поправяне големите неправди, като не се изпълниха обещанията, дадени на България при сключване на сепаративния мир, не се създаде мирът на базата на 14-те Уилсонови обещания, нито впоследствие се приложи онзи член от устава на Обществото на народите, който даваше надежда за ревизия на несправедливостите.

Нещо повече, в навечерието на тази война, с политиката на тези страни за запазване статуквото на Балкана те затвориха вратите си за България, която винаги е търсила тяхното приятелство и от които българският народ е очаквал и очаква и днес, разбиране на неговите жизнени интереси и справедливо и човешко отнасяне не само в интереса на България, а и в интереса и спокойствието на Балкана.

Затова по-нататък в правителствената декларация е казано: «Ето защо правителството мисли, че в името на човещината има право да иска от своите по-големи събратя, потънали в рани и увлечени във вихъра на войната, да не искат насила и съвършено безполезно да окървавят един толкова пъти обезкървяван от злата съдба народ, който не иска нищо друго от тях, освен достойно да се нареди в съжителството на новия свят, който те след толкова страдания са на път вече да построят.»

Г-да народни представители! В началото на своето изложение аз обясних защо и как сме заели земите, които не само ние, а и нашите противници и съседи са признавали за български, но не винаги са ни признавали и правото да ги владеем. Въпросът е за Македония и Тракия.

Но България е изпратила войски и в земи на бивша Югославия, които не са български. Трябва веднага да заявя от името на правителството, че България няма никакво желание да взима изобщо чужди земи и особено тези. Временната окупация от българския корпус на една част от Сърбия е в интереса не само на България, за да има сигурна връзка с Македония, необходима за изхранване на тамошното население, както и това на Гърция, но е в интереса и на местното сръбско население, което си дава сметка за железните необходимости на времената, в които живее, и за преимуществата, които има от една окупационна власт, която разбира езика му, близка е по народностен произход с него и му гарантира живота, имота и спокойствието, за да дочака запазено деня, когато ще може да има своя власт и свободата си.

И българският народ очаква с нетърпение да се освободи от неприятната задача на полицай в земята на своя съсед, с когото желае да живее в братско разбирателство. И може би ще ви се види парадоксално, ако ви кажа, че тактичното и човешко отнасяне на българските части от окупационния корпус към местното сръбско население ще послужи за разбирателство между двата братски народи, разделяни досега от много недоразумения и грешки.

За това примерно държане на нашия окупационен корпус имаме много доказателства, а и аз лично при едно кратко пребиваване в Швейцария в началото на тази година имах случая да чуя, в разговор с един неутрален към нас чужденец, наказваните пред него признания от сръбски официални лица.

Мога да ви цитирам едно признание и от чисто сръбски източник. В излязлата неотдавна в Швейцария книга «Коментарии върху югославянюките проблеми» от В. Д. Висла, зад чийто псевдоним се крие един сърбин, емигрант, сега в Швейцария, на когото името не е моя работа да разкривам, на стр. 234 четем — давам цитата в български превод: «Трябва при това да се признае, че през настоящата окупация поведението на българите е било по-коректно, отколкото това през войната 1914—1918 г. Тяхното владичество е било по-меко от това на германците, на хърватите на Павелич и на албанците.»

Като имате пред вид колко е мъчно за един сърбин, при днешното трагично положение на сръбския народ, да каже изобщо нещо добро за нас, можете да си дадете сметка колко трябва да е наистина примерно и човешко държането на нашите окупационни войски, за да се изтръгне от перото на един сърбин такова признание.

Мисля, че с това се опровергават всички обвинения за жестокости и издевателства изобщо на българските войски, така усърдно разпространявани от неприятелите на България в чуждия печат.

Но необходимостите на момента за сигурността и спокойствието на България налагат на правителството да се занимае с положението на корпуса и мога да ви уверя, че това е била една от грижите на Министерския съвет.

В декларацията на правителството има може би един изненадващ пасаж — това е, че то ще се занимае и с еврейския въпрос. Това то е решено да извърши не за да прави външна политика, а за да премахне едно създадено положение за една част от българските граждани, неотговарящо на морала и достойнството на българския народ и на неговата известна религиозна и народностна толерантност.

Някои от г-да народните представители изтълкуваха декларацията на правителството «като завой, обръщане на 180 градуса, па даже и на 360 градуса» външната политика на България. Неободимо е да дам едно пояснение.

Основните цели на външната политика на една държава са в непосредствена зависимост от нейното географско положение и историческо минало.

През течение на 14 столетия българският народ се е борил за осъществяване на своя повелителен за всеки народ идеал: създаване на собствена държава, с естествени граници, в които обединен да може да има условия за свободно стопанско, културно и политическо развитие. Постигането на такъв идеал не е въпрос на политически сантиментализъм или романтика, както се изтъкна и от някои от ораторите, а жизнена необходимост. От този идеал, който не е достояние на едно поколение,на едно правителство и на една личност, никой не може да се откаже, без да бъде опроверган от собствения си народ и от хода по-нататък на събитията, а трябва да работи за неговото постигане според възможностите на момента.

Така че дълг на всяко правителство е да работи за достигането на този идеал, но като има пред вид, че това е идеалът и на другите народи и на неговите съседи, да търси решения на една справедлива за всички основа, при която само може да има спокойно развитие и трайно и добро съседство.

Г-да народни представители! Ние всички признаваме авторитета, мъдростта, така и далновидността на покойния ни цар, който държеше съдбините на българския народ и водеше неговата външна политика. И можем ли тогава да смятаме, че сме на грешен път, ако ние следваме неговата политика?

Но нека да определим каква беше тя. Външната политика е средство, е метод, е изкуство за използуване на възможностите за достигане на известни цели. Негово Величество, проникнат от идела на българския народ, работеше: първо — за едно мирно разрешение на българския национален въпрос; второ — за едно разбирателство с нашите съседи, за да се установи траен мир и ред на Балкана; трето — дълбоко обичащ своя народ и познаващ и предвиждащ рисковете, страданията, лишенията и жертвите, които носи със себе си една война, той се стремеше да избегне тези изпитания за България; четвърто — познаващ ограничените възможности на един малък народ като българския и ограничените така също и малки задачи, които той има, Негово Величество водеше политика, която да не замеси България в конфликти, които може да изникнат между големите държави; пето — като голям българин, но и още по-голям балканец и европеец, той работеше за избягване на тези изпитания и за другите балкански народи. Той виждаше опасностите за всички балкански народи от замесването на някои само от тях в конфликта между големите, че този конфликт ще се разрасне и може да обхване всички. Затова той работеше против пренасяне войната на Балканския полуостров или, веднаж пренесена, против нейното разширение; шесто — въпреки горчивия опит и разочарованията, които той заедно с българския народ изживя, че не правдата, а силата е възтържествувала в определяне съдбовната участ на България, той остана с вярата, че правдата за българския народ един ден ще възтържествува, както и с вярата в звездата на българския народ.

Г-да народни представители! Днешното българско правителство води същата политика. Може би в средствата, в нюансите да; има разлика, но в основата си тя остава същата: да се избегне участието на България в големия конфликт между големите държави; да се избегне изобщо активното участие на България във войната; да се избегне разширението на войната на Балкана, за да се спестят нови изпитания на всички балкански народи; да се уреди справедливо положението на Балкана, при което само уреден справедливо и българският национален въпрос, може да настане траен мир и ред на Балкана и може да се създадат условия за искрени, трайни и приятелски отношения между балканските държави.

Българското правителство си дава сметка за трудностите, които има да преодолява при днешната военно-политическа обстановка в Европа и на Балканите за провеждането на тази политика.

То знае, че българският народ чувствува опасностите, които грозят неговото спокойно развитие, за да не кажа съществуване.

Правителството ще изпълни докрай своя дълг, ръководено не от лични амбиции, от чувства на някакво филство или фобство, а вдъхновено изключително от жизнените интереси и заветни идеали на българския народ.

Ние търсим, г-да народни представители, правда за българския народ, правда, която му бе отказана, която му се отказва, но в която той непоколебимо вярва.

Ние търсим едно разрешение на балканските въпроси, което да установи най-сетне справедлив ред на Балкана, който ред е в интереса на спокойствието и на другите европейски народи; ние търсим този справедлив ред, за да можем ние, балканските народи, които имаме да догонваме в много отношения културния и материалния напредък на другите народи, да извършим това в мир и взаимно сътрудничество.

Ние търсим справедливо разрешение на българския въпрос, което да даде възможност на многоизстрадалия български народ да се нареди наравно с другите народи, малки и големи, близки и далечни, в европейското общежитие, за да може спокойно да работи за своя стопански и културен напредък с чувството, че той нe е оскърбен, ограбен, унищожен или обезправен.

И въпреки някои съмнения, които се изказаха тук, ние вярваме, че несполучливите решения в миналото на балканските въпроси ще послужат за пример, за да не се повторят и за да се разреши българският въпрос не с озлобления, не с чувство на някакво отмъщение, а със справедливост и човещина.

Защото може да се намери някое правителство, което под натиска на събитията и невъзможността за него да наложи справедливо решение на българския народ, да признае едно несправедливо решение, както това стана с подписването на Ньойския договор, но българският народ в своето съзнание няма да го признае никога. А не представлява ли това опасност за мира на Балкана и Европа?

Г-да народни представители! Аз свършвам.

Обясненията, които се дадоха за положението, в което се намира България, са достатъчни, за да можете вие, а така също и целият български народ да прецените дали политиката на правителството може да бъде одобрена и подкрепена.

Ние се надяваме, че тази миролюбива политика на българския народ ще бъде добре разбрана от тези, които може да го увлекат против волята му в кървавата борба, която от 5 години унищожава милиони човешки същества и толкова много материални и морални ценности, както и от онези, които утре молее да творят мира.

Ние вярваме, че българският народ и неговите представители тук ще одобрят тази политика и ще спомогнат чрез своето единение за нейното успешно прокарване.

1 коментар:

Анонимен каза...

добре де. с една дума, нищо по-различно от сегашните политици, само с повече думи и по-богат речник? Нещо не разбирам...