понеделник, 31 май 2010 г.

Какво иска българският народ?

Първан Драганов*

Едни от най-драматичните дни за България по време на Втората световна война са по време на правителството на Иван Багрянов, чиято програмна реч публикувахме преди време. Сега публикуваме в две части и реч пред Народното събрание на тогавашния външен министър Първан Драганов от 22 август 1944 г., която изяснява тогавашното виждане на правителството за ролята на България във войната:


Изпитанията и лишенията, на които нашият народ е изложен и може да бъде още повече изложен, съзнанието му за съдбоносните времена, в които живее, му дават правото да иска да знае какво е днес положението на България и какво може да му донесе утрешният ден. Нашият народ е достатъчно политически зрял, за да прецени възможностите на една външна политика и, убеден в нейната правота, да даде своята пълна подкрепа на правителството, както и да понесе, ако това стане неизбежно, всичко, което съдбата му е отредила.

Дошло е време да се говори ясно и открито върху положението на България, за да го чуе българският народ, приятелите му, където и да се намират в света те, както и тези, които имат каквото и да било друго отношение към неговата съдба. Защото в политиката на България няма нищо некоректно или безчестно, което да има нужда да се прикрива.

Нека преди всичко определим какво е искал и иска, българският народ.

Поради една нещастна съдба закъснял с появяването си на съвременната историческа сцена, българският народ желае да достигне днес това, което другите народи отдавна вече имат, а именно да има своя независима държава, която да обгръща в себе си земите, в които от векове живее българско население.Това е неговият идеал, достигането на който той е водил епични борби, въстания, войни, преживявал е страшни опустошения, разорения и разочарования, но не е изгубил вярата в правотата на този свой идеал.

Този идеал, г-да народни представители, не е резултат на политически сантиментализьм или на някакъв шовинизъм. Аз напълно съм съгласен с мнението, че постигането на този идеал е една жизнена необходимост за българския народ, задушаващ се без достатъчно земя, без достатъчно въздух в неестествените граници, наложени му от несправедливия и наказателен Ньойски договор.


[+/-] ...виж целия текст



Осъществяването на този български идеал е свързано с разрешението изобщо на балканския проблем, който, колкото наглед лесен, толкова е труден да получи едно пълно и задоволително разрешение, понеже се преплитат не само етнически, но и стопански, и географски, и политически интереси на народите на Балканския полуостров и на някои други вън от него. При все това при добра воля може да се намери справедливо разрешение на балканския проблем. Без неговото справедливо разрешение няма да има мирни Балкани, няма да има и спокойна Европа. Досегашните насилени и несправедливи разрешения на този проблем са достатъчно показали правотата на това мое твърдение.

Опитите, които България прави на няколко пъти да постигне чрез война разрешението на своя български въпрос, излязоха несполучливи. Ето защо изплатил, както каза и г-н министър-председателят в речта си; «в аванс» кървавия данък за своето обединение и станал мъдър чрез изживените нещастия и разочарования, този път българският народ потърси други, мирни пътища за уреждане на своята съдба.

Носител на тази народна воля и на тази народна политика беше нашият покоен цар Борис III.

След жестокото наказание, наложено на България в Ньойи, цар Борис, проникнат от истинско миролюбие, вложи всички свои сили, за да се стигне до разбирателство с нашите съседи.

Той желаеше споразумение със съседите и не само го желаеше, но и работеше за него. Посещенията, които правеше в столиците на големите държави, както и в тези на съседите, нямаха друга цел, освен изясняване положението на България, както и интереса на всички държави от едно поправяне на несправедливостите, извършени над България, за да се стигне до мирни Балкани и истински, приятелски, добросъседски отношения между балканските държави.

За жалост, тази миролюбива политика на България не беше разбрана и насърчена нито от нашите съседи, нито от големите държави, които със своята авторитетна намеса можеха да спомогнат за мирно уреждане положението на Балкана.

И при все това България остана вярна на своята политика, водена от покойния ни цар — политика на мирно споразумение със съседите. Но събитията изпревариха резултатите от тази политика и попречиха на нейното прокарване. В 1939 г. избухна войната.

На България се правят упреци, хвърлят се обвинения за политиката, която тогава е възприела. Какво е направила България?

Тя се присъедини към тристранния пакт. Когато днес се критикува това решение па Българин, аабравят се обстоятелствата, при които това присьединаване стана, както и опасностите за българския народ, ако това не беше станало.

С избухването на войната в 1939 г. България обяви, че ще запази неутралитет. И тя можа да остане на тази политическа позиция до март 194 I г.

През това време Франция беше сключила примирие и германските армии бяха стигнали на Дунава, готови да минат през нашата територия с или без наше съгласие.

Политиката на неутралитет на България беше поставена на изпитание. Ние имахме пред себе си съдбата на няколко държави, които, без да имат някакви национални аспирации, за да вземат участие във войната, и бяха се обявили за неутрални, бяха прегазени и окупирани. Спомнете сн съдбата на Белгия, Холандия, Дания и Норвегия. Такава съдба българският народ не желаеше да има. Той не е желал и намеса във войната и не по негова инициатива стана присъединяването му към тристранния пакт, а като средство, за да не вземе участие във войната, да избегне една чужда окупация и за да запази своята свобода и независимост.

Присъединяването на България към тристранния пакт стана в един момент, когато отношенията между Германия и Русия бяха приятелски, затвърдени с пакт за ненападение, и защото ние имахме уверения, че при известни условия и Съветският съюз ще се присъедини към този пакт.

При тези обстоятелства не можеше да се очаква, че България ще се намери в един лагер противен на Съветския съюз. Присъединяването на България към тристранния пакт стана в момент, когато Америка следваше политика на неутралитет и изолационизъм. Присъединяването на България към тристранния пакт стана в момент, когато Югославия чрез своето законно правителство водеше преговори, за да се присъедини и тя към този пакт.

Ако тази Югославия, която беше облагодетелствувана от Англия и Франция и беше въоръжена до зъби с най-модерни оръжия, за да избегне една лоша съдба, биде вкарана в тристранния пакт от нейното законно правителство, може ли да се хвърля упрек на България, че е извършила това, когато тя, обезоръжена от тези, които днес я упрекват, е извършила тази стъпка в името на своите интереси, възможности и невъзможности на момента, в името на мира и запазването си от едно директно участие във войната?

Но на България се хвърли укор, че е изневерила на своите съседи и е забила нож в гърба им.

Тук има едно заблуждение, което, за честта на българския народ, трябва да се премахне.

България нямаше никакви договорни задължения към своите съседи, които чрез сключения между тях балкански пакт имаха задължението да си взаимно помагат. Въпреки това България държа едно поведение на добър съсед към всички тях, когато те сами не изпълниха задълженията си по балканския пакт и не си помогнаха. Може ли тогава да се хвърля вина върху България, че не е пожертвувала свободата и съществуването си, за да защити своите съседи, когато те самите не направиха това? И можеше ли България да направи това, даже ако желаеше, бидейки обезоръжена?

И при все това България даде всички доказателства на съседите си за своето миролюбие.

България не нападна Румъния, когато тя беше в тежко положение. България не нападна Гърция, нито когато тази наша съседка бранеше своите граници срещу Италия, нито по-късно, когато Гърция биде прегазена от войските на третия райх. България не нападна Югославия, когато законното белградско правителство, подписало тристранния пакт, биде свалено с преврат и войските на третия райх прегазиха и тази страна. България не нападна Турция, когато можеше лесно да бъде поддържана в една такава военна авантюра от готовите на Балкана войски на третия райх.

България остана вярна на своята политика на мир и невзимане участие във войната, знаейки, че в този голям конфликт между големите държави нейното място е вън от конфликта. Тя знаеше, че нейните интереси и скромни задачи на Балкана ще бъдат по-добре запазени и разрешени, ако остане неутрална, отколкото ако се намеси активно във войната, и макар и принудена от стечението на събитията и обстоятелствата да се присъедини към тристранния пакт, това е направила именно, за да се запази от пряко участие във войната.

България остана неутрална до март 1941 г., когато под натиска на събитията и опасностите бе принудена да се присъедини към тристранния пакт. През това време на България в нищо не се помогна, нито от съседи, нито от великите сили, за да може да води друга политика. Напротив, повтори се като че ли историята от 1914/1915 г. Нещо повече: дадоха се гаранции за териториалната цялост на нашите съседи и се обяви, че ще бъде запазено статуквото на Балкана, когато се много добре знаеха законните и жизнени интереси на България от една промяна на положението на Балкана, при което да се поправят големите неправди, извършени над българския народ.

Най-сетне присъединяването на България към тристранния пакт откриваше възможности за събаряне създаденото на Балкана положение от Ньойския договор, което положение беше хвърлило в мизерия целия български народ. Ето при какви обстоятелства и в името на какво стана присъединяването на България към тристранния пакт, неща, които не трябва да се забравят, когато се преценява политиката на България.

След тези кратки обяснения върху обсъждания тук въпрос за участието на България в тристранния пакт и преди да мина към своето изложение на днешното външно-политическо положение на България и отношенията й с другите държави, считам за необходимо да кажа, че в моето изложение и преценки съм се старал да бъда правдив и обективен, придържайки се и към божествената максима: отдайте божието Богу и кесаревото кесарю!

Започвам с отношенията ни с Германия.

Припомням ви само задружната борба през миналата война, в която ние взехме участие, за да осъществим идеала на българския народ — обединението на всички българи и български земи под покрива на българската държава.

Но не е толкова това братство по оръжие, което ни свързва, колкото еднаквата, несправедливо жестока участ, която, поради нещастния край на миналата война, победителите ни наложиха. Нещастието е, което ни свърза, и в това нещастие ние си помагахме. Знаете в какво мизерно положение беше поставен българският народ от наказателния Ньойски договор, лишенията, които трябваше да понася, и трудностите, които имаше да преодолява в борбата за своето препитание и съществуване. И въпреки големите качества на нашия народ, въпреки неговото пословично трудолюбие, търпение и вяра, той едва успя да заздрави раните си от войната и да възстанови разстроеното си стопанство, но не успя да достигне онова благосъстояние и напредък, които заслужава.

И тук трябва да бъдем справедливи и да признаем, че даже този скромен стопански възход на България се дължеше на възможностите, които пазарът на Централна Европа и главно на Германия откриваше за пласиране произведенията на българската земя. Този стопански обмен, така необходим на земеделска България за нейното стопанско развитие и благосъстояние, обяснява положението, до което дойдоха отношенията между нашите два народа.

С избухването на войната България обяви неутралитет, който можа да запази до март 1941 г. През това време, с дипломатическото съдействие на Германия, ние можахме да уредим по мирен и доброволен начин въпроса за Добруджа с нашата северна съседка, въпрос, по който другите държави бяха казали предварително своето вето, обявявайки се за статуквото на Балкана. Но и тук трябва да бъдем справедливи и да кажем, че в последствие те одобриха това нарушение на статуквото.

От март 1941 г. ние сме свързани с Германия чрез тристранния пакт и нямаме никакви други договорни задължения с нея. Както обясних вече, нашето присъединяване към този пакт стана не по наша инициатива: за да избегне България лошата съдба на окупирана държава; за да избегне България едно пряко участие във войната; зa да не стане България театър на военни действия.

И може да се каже, че чрез присъединяването си към тристранния пакт на България се даде възможност да продължи своята политика на неутралитет на Балкана, гдето са само интересите на България. При това, благодарение разбирането, което германското ръководство прояви към интересите и политиката на България, ние можахме да изживеем военната акция на германската армия на Балкана без да вземаме участие в нея.

Но когато България бе поканена от Германия да заеме земите, над които ние никога не сме преставали да предявяваме своите основателни и справедливи искания, правата над които земи са ни били признавани както от международни конференции, така и поотделно от великите сили, а така също и чрез доброволни споразумения с нашите съседи, България не можеше да откаже своето покровителство на тамошното българско население, не можеше да не заеме тези земи, не можеше да ги остави под чужда, макар и германска окупация.

Хилядите бежанци от онази част на Македония, намираща се в границите на гръцката държава, която днес се управлява от гръцка администрация и германска окупационна власт, които ежедневно пристигат в България, показват колко основателно и наложително е било решението на България да заеме българските земи в Тракия и Македония. Думата ми е за бежанците от Костурско и Леринско.

По тоя начин на България се даде възможност по мирен начин, без проливане на кръв, този път да постигне това, за което в миналото се е борила и дала безброй жертви в революционни борби, в народни въстания и в няколко войни.

Правейки този кратък преглед на отношенията ни с Германия, аз не мога да отмина един въпрос, засягащ нашата армия.

Още в първата си реч по радиото г-н министър-председателят каза, че България поема постепенно съдбата си в собствените си ръце. Той може да твърди това, между другото и главно за това, защото България днес има на какво да се опре — това е нейната войска. Тази войска, която беше разоръжена след нещастната минала война, днес представлява една сила за защита на българските интереси и земи. И това тя може да извърши не само поради своята храброст, дисциплина и добро командуване, но преди всичко поради своето модерно въоръжение, което, нека бъдем честни да го кажем, тя можа да получи само от Германия.

Българската войска, гордост и обично чадо на българския народ, е здрава, силна, готова и днес да изпълни своя дълг. Тя и днес пази границите на обединена България и е гаранция за мира, реда и спокойствието на народите на Балкана.

Другата голяма европейска държава, с която ние сме свързани чрез тристранния пакт, е Италия; това е страната, която, макар и победителка в миналата война и една от създателките на Ньойския договор за мир, първа издигна глас против несправедливостите на тези договори. За жалост този глас не бе чут и въпреки възможностите, които Обществото на народите имаше, не можа да се стигне до мирното им ревизиране, което българският народ с право и вяра очакваше и чрез което може би щеше да се избегне днешният световен конфликт, за който, този път поне, не може да се хвърля обвинение върху България, че тя го е предизвикала.

Имаше известни погрешни и несправедливи действия на италианската политика на Балкана, които можеха да охладят симпатиите на българския народ към италианския, но ние вярваме, че всичко това е разбрано и изживяно и бъдеща Италия ще може да постави интересите си в хармония с интересите на балканските народи на Балкана.

Отношенията ни с третата голяма държава от тристранния пакт — Япония — са били винаги много добри. Япония е страната, която и в миналото е имала голямо разбиране за положението и жизнените интереси на България и която и днес се намира в редицата на истинските приятели на българския народ.

С нашата северна съседка — Румъния — след мирното и окончателно уреждане на болезнения добруджански въпрос, при който и двете страни показаха добрата воля да хвърлят не само мост на Дунава, но и един мост на искрено приятелство между съседи, които имат общи интереси, отношенията ни се развиват, разширяват и затвърдяват все повече в разните области на живота, въпреки днешните трудни обстоятелства. В това отношение никое усилие няма да бъде излишно, никоя жертва — напразна.

Приятелството между България и Унгария е станало вече традиционно. Гостоприемството, което хиляди български градинари намират в тая страна, както и все повече развиващите се търговски и културни връзки, са доказателство за приятелските отношения между нашите две страни, които нищо не разделя или противопоставя.

Българският народ не може да не се радва на самостоятелността, която добиха двете славянски държави — Хърватско и Словакия — тъй като неговата собствена история не е нищо друго, освен една редица от трудни и кървави борби за такава самостоятелност. Естествено е тогава, че отношенията ни към тези два братски народа не могат да бъдат други, освен приятелски.

Напоследък още една държава, и то балканска, придоби или възвърна своето самостоятелно съществуване — Албания. Ние съчувствуваме на албанския народ в борбата му за самостоятелно съществуване и ще се радваме, ако, отърсен от крайностите на един прекален шовинизъм, успее да остави своите национални въжделения в границите на справедлива умереност, за да се създадат условия за добри отношения със съседните й държави.

Какви са отношенията ни с нашата южна съседка Турция? Преди няколко години тази наша съседка гледаше с недоверие на нас и считаше за нужно да държи на тракийската си граница десетки дивизии, за да гарантира спокойствието си. А нашето желание е не само с турците, а и с всички наши съседи да имаме такива отношения, че не стратегическите страници, военните укрепления и въоръжения да гарантират спокойствието, а приятелството и доверието в добрите намерения на съседа.

Ние дадохме още навремето доказателства на Турция за нашето миролюбие и липса на всяка агресивност спрямо нея, убедени, че и тя, съзнавайки общността на взаимните ни интереси на Балкана, няма да има други намерения. И действително отношенията между нашите страни са много добри. Но днес, при новата обстановка, в която са поставени Турция и България, тези отношения може да бъдат застрашени по причини, лежащи вън от волята на двата народа. Българското правителство обаче е решено да прави всичко възможно за запазване на приятелските отношения с турския народ, чийто държавен глава, уважаваният г-н Исмет Иньоню, още при преговорите в Лозана прояви своите симпатии към българския народ, намирайки справедливо неговото искане за изход на Егея.

Особено място в политиката на България заемат отношенията й със Съветска Русия, която е във война със страните от тристранния пакт, но с която България не само не е във война, но е и в редовни дипломатически отношения.

Българският народ не е забравил, че дължи своята свобода на пролятата кръв от братския руски народ и в своя политически живот оттогава насам, напълнен с признателност, е търсил винаги неговото приятелство и покровителство.

Зa жалост, имаше моменти, когато царска Русия, може би и по наши грешки, но и по неразбиране от тогавашните руски правителства интересите и въжделенията на българския народ, се отнасяше мащенски към България, и отиде дотам, че дойде с войските си на северните граници на България, за. да й отнеме земите и свободата, които тя самата й беше дала. С болка на сърцето българският народ следеше тази политика, с още по-голяма болка той се би със своите освободители, но когато се касаеше за запазване на родното огнище, националното единство и независимост, в душата на българския народ над сантиментализма взема връх неговият жизнен интерес и чувството за национално достойнство.

И днес от много страни и среди се прави всичко възможно да се отровят отношенията между Съветския съюз и България, но ние сме убедени, че големите държавници, които днес водят съдбините на тази братска нам страна, разбират дълбокото желание на българския народ да бъде не само в нормални, но и в приятелски отношения със Съветския съюз.

Новото българско правителство завари отношенията между България и Съветска Русия пред скъсване. Това е обяснението, което може да се даде на онзи пасаж от речта на г-н министър-председателя, в който той казва: «Правителството е поело в началото на м. юни отежнения кръст на управлението след дълго колебание и само като един страшен и неотменим дълг пред българския народ. Поело го е, след като аз лично се убедих, че и моят отказ да съставя правителство тогава можеше да доведе до непосредствени и завинаги непоправими беди.»

За уреждане отношенията ни със Съветския съюз и избягване на нежелания от българския народ конфликт с него, от страна на българското правителство се положиха големи грижи и се направи всичко възможно, с необходимата предпазливост и такт, за да се избягнат нови усложнения в положението на България и на Балкана.

При това българското правителство изхождаше от положението на неутралитет, в което се намира България по отношение на Съветския съюз във войната му с другите държави, от желанието да установи отношения на приятелско доверие със Съветския съюз.

Не мога да ви дам всички подробности за досегашната дейност на правителството в това направление, но мога да ви уверя, че политиката на българското правителство е била съвършрено искрена, съобразена с чувствата и интересите на българския народ, изяснена с думи и потвърдена с дела, доколкото при условията, в които се намира България, това е било възможно да бъде направено.

И българското правителство ще бъде твърде много улеснено в тази своя политика, ако може да се надява на едно пълно доверие от страна на Съветския съюз и на неговите искрени намерения, и ще счете, че е изпълнило своя дълг към българския народ, ако достигне до такива отношения на доверие и на приятелство със Съветския съюз, каквито трябва да съществуват между българския народ и неговите освободители.

След всичко направено тава отношение и решението на българското правителство да следва твърдо и искрено и в бъдеще тази политика, успехът й ще зависи изключително от Съветския съюз.

Има още една голяма държава в Европа, с която, за щастие, ние сме в редовни дипломатически отношения. Това е Франция.

Известни са симпатиите на българския народ към тази страна, симпатии, които даже нейната не винаги справедлива и благосклонна политика към интересите на България не е могла да убие.

За тази страна аз ще ви цитирам един пасаж от речта на г-н Чърчил в камарата на общините, в която той казва:

«Аз съм бил през целия си живот благодарен за големите заслуги, които Франция има към човешката култура, и над всичко към чувството за лична свобода и за човешки права. Това не е въпрос за някакво лично чувство; от жизнен интерес е за Великобритания, щото приятелска Франция да си възвърне и задържи заслуженото място между великите сили в Европа и в света.»

И българският народ желае да се изпълни това изказано от г-н Чърчил пожелание, убеден, че тази страда, преминала през тежките изпитания на настоящата война, по-лесно ще разбере страданията, желанията и тежненията на България.

Много е деликатно да се говори за отношения с държави, с които България е в положение на война. Но понеже днес политиката се води не само по тайните пътища на дипломатическите канцеларии, а се използува даже и радиото, едно изяснение на тези отношения пред българския народ става наложително.

*Първан Драганов е роден на 4 февруари (23 януари стар стил) 1890 г. в Лом.[1] Завършва Военното училище в София през 1909 г.,а след това и Военна академия в Германия.

По време на Балканските войни (1912-1913) Драганов е командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, а през Първата световна война (1915-1918) — командир на батарея и отделение в 11-ти артилерийски полк. След края на войната е назначен на служба в двореца като офицер от свитата на цар Борис III, като от 1920 г. до 1932 г. е негов флигеладютант. От 1932 г. до 1934 г. е военен аташе в Берлин. След връщането си в България за кратко е началник-щаб на Четвърта военноинспекционна област и началник на Учебния отдел в Щаба на войската.

През 1935 г. Драганов се уволнява от армията и за кратко е съветник в българската легация в Париж. След това е пълномощен министър във Виена (1936-1938) и Берлин (1938-1942). През този период България се присъединява към Тристранния пакт и обявява война на Съединените щати и Великобритания. От 1942 г. до 1 юни 1944 г. Първан Драганове пълномощен министър в Мадрид, след което е включен в кабинета на Иван Багрянов като министър на външните работи и изповеданията, на който пост остава до 2 септември същата година.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена през 1996 г. с Решение №172 на Върховния съд.

Няма коментари: