Арсени Йовков*
Откакто бушува по балканските земи завоевателният бяс, специфично явление е за всички балкански мъже, за целия онзи хор от политици, журналисти, учени и общественици да поставят етнографията в услуга на своята политика и географията в услуга на своите икономически насоки. По тоя начин балканската завоевателна политика е създала един своего рода завоевателен специалитет, по силата на който в името на едни или други интереси да могат народностите да се метаморфоризират за един миг, а цифрените данни за народностите да получават свойството на чудесата — от милиони да се обръщат на нула и от нула на милиони. Така прочее европейските зрители, изправени пред балканския трагикомически театър, виждат под магическите ръце на сценичното фокусничество ту българи към Нови пазар и Драч, ту гърци от Дунава до Егея, ту сърби от Бело-Сърбия (пардон — Бесарабия) до Тесалия и в зависимост от това — Вардарската долина продължение на Моравската, Тракия продължение на безгръбначна Гърция, а Струмската и Маришката долина — български копия, които трябва да късат безгръбначната твар, заложила се пред българската врата.
И едновременно с тия явления из цилиндрите на балканските тия фокусници излизат ту българо-татари, ту българо-славяни, ту старо-сьрби, ту българогласни, ту погърчени славяни, ту посърбени българи, ту по-българени сърби и ред още специалитети, с които един ден на Балкана бихме могли ла видим н китайци, стига да можеше Китай да счете долината на Вардара за продължение на Янт-Се-Киянг.
Дo когато в политиката няма морал, когато сегашните държави считат народността за борсов артикул, не е никак чудно, че държавните канцеларии и техните барабанчици — преса и наука, са цилиндровани фокус-ници. Ех, панаир са Балканите. Изредиха се на него и Турция, и България, а доде ред вече на Сърбия и Гърция. . .
И не чувате ли техните отчаяни панаирджийски крясъци? Не виждате ли сръбската наука в печалното положение на панаирски палячо? Но не виждате ли и публиката, която ръкопляска, без обаче да му вярва?
Наистина тежък е товарът на кражбата. И Сърбия, и Гърция, които се награбиха доволно много с балканска плячка, са принудени сега да патентоват и изобретения на научните лъжи, за да прикрият с тях кражбата. Тъй се обяснява всичката тая родилна мъка, която мъчи напоследък сръбската преса и нейните душеприказчици на Запад в тяхното стремление да оправдават кражбата.
[+/-] ...виж целия текст
Но когато днешната Сърбия отиде в Ньой, за да грабне дял от плячката, не взе ли в торбата си някое шило, което за зла нейна чест не се крие в нея, защото на всеки друм и кръстопът показва острието си? Не видя ли сръбската държава, че в името на интересите не се създава право, в името на алчност не произлиза народност, че в името на лъжата не може да се скрие от света съществуването на българската народност в Македония!. . .
По-скоро Сърбия добре вижда всичко това. И колкото по-добре вижда, че асимилацията на българския елемент би й създавал етнографски права — толкова повече и онова страшно напрягане на книжовници, вестникари и държавници, за да убедят света, че в Македония българи няма. Сериозни дори вестници като „Трговински гласник", който пледира общата кауза на югославянското обединение, приглашава в хор, че Македония носела сръбска култура и сръбски исторически характер.
Всичко това са обаче доводи толкова плитки, колкото плитки биха били доводите на ония, които ще твърдят, че македонците са кумани, защото има град Куманово, или защото наистина ще намерят там и кумански знаци и признаци.
За истинската наука обаче, за истинската историческа правда фактите се нижат не така, както ги представят сърбите. И ето:
1. Още с явяването на славянска писменост и славянска книжнина при св. Климент Охридски македонските славяни имат физиономия на българи. Не знам дали и тогава някоя българска екзархия или някоя комитска чета не е направила св. Климента българин, ала всички послешни жития на св. Климент и всички писания за него от охридските архиепископи го третират като български пастир на българско население.
2.Българският цар Самуил, родом бърсяк от Македония, съвсем не се нарича сръбски крал, а български, тогаз когато сръбският крал Душан наистина се коронясва в Скопие, ала след като доде тамо за завладяване. То е все едно, както щеше да се короняса цар Фердинанд в Цариград ,ако неговата заръчана в 1912 г. златна колесница беше наистина стигнала до Златния рог.
3. Самите гьрци не нарекоха цар Василий „сърбоубиец", a българоубиец. А 15-те хиляди ослепени войници бяха македонски славяни от Прилеп — Преспа и тях именно третира терминът "българоубиец"
4.Охридската архиепископия дълго време просъществува едновременно със сръбската Печка патриаршия. Защо първата не стана съставна част на втората, ако населението в Македония бе еднакво с онова в Сърбия?
5.В Българското възраждане Македония взе такова деятелно участие, каквото сръбското Косово не е взело във възраждането на Сърбия. Преди да съществува екзархия, македонските славяни свързват всичките свои духовни борби с ония на българите от Мизия и Тракия и избират за средище на тил борби Цариград, макар и да имаше тогава сръбска държава до вратите на Македония.
6.Македония дава в общобългарската книжнина видни поети, като братя Миладннови, Райко Жинзифов и Григор Пърличев, и то преди съществуване на Българската екзархия.
7.Из западномакедонските славяни излизат и първите борци за българска духовна независимост, като например Кирил Пейчинович и Партений Зографски, първият от Тетовско и игумен на Лешовчкия манастир, дето почива и днес, вторият от Галичник, а български митрополит в Пирот, дето почива и днес. Странно нали? От Македония. . . български владика. . . пак в Пирот! Защо българският дух от Македония е навлизал в сръбски периметри, а сръбски дух в Македония не виждаме никак?
8.Ако обичат сърбите, нека идат в скопската стара черква „Св. Спас". Там под иконостаса на художествената дебърска резба ще прочетат надписа на резбаря: „Първи майстор Филипов от Гари и Макарий от Галичник, бугари дебрани от Маларека 1824 год." Нека запомнят сърбите — 1824 г., т. е преди 100 години!
9.Сърбинът Вук Караджич няколкото събрани от Македония народни песни нарича ги „Бугарски наролне песме". Босненският сърбин Стефан Веркович сам в 1860 г. издаде в Белград сборник „Песме Македонских бугара".
10.Самите сърби днес не разбират македоно-българското наречие и карат местните жители да не „причат" по бугарски. Самият министър на вероизповеданията във Велес г. Янич в публично събрание казва: „преждеговорившите оратори говориха по български, ала. . ." Македонското население именува „Скопие", сърбите обаче го именуват „Скоплье"; македонците произнасят „Битоля", сърбите — „Битоль". Не бе ли същото, когато маджарите именуваха хърватското „Загреб" на „Аграм" и словенската „Любляна" на „Лайбах"?
11. В 1868 г. в Белград е отпечатана от сърбина Чеда Миятович цветна етнографска карта на Балканския полуостров, където населението в Македония е показано като българско. Картата е приложение на книгата „Пътуване по словенским земляма Турске у Европи од г-ца Миер Ма-кензи и Ирби." Показани са в тая карта и турското население, и гръцкото и албанското, ала от сръбско нито помен. Как тъй сръбската наука тогава, съществуваща в едно време, когато българска още нямаше, не намира в Македония сърби, а после се родиха те току-така наведнъж?
12. Международни договори н политически актове, които признават славянското население в Македония за българско, имаме:
а) Сан-Стефанският договор от 1878 г.;
б) Сръбско-българският договор от 1912 г.;
в) Султанският ферман от 1870 г., с който се учредява Българска екзархия, дата, когато българска държава не съществува, а до самата Македония съществува „Српска Княгевина". Прочее договорите ли създават народности или народностите предизвикват договори?
13.Македония даде на българското племе и на българската държава учени, професори, писатели, журналисти, държавни мъже, общественици, духовници — и всичко това е един брой, който не може дори да се изчисли. Политическа полза Македония наистина не е видяла от тях — полза има само общобългарската култура, ала колко творци на сръбска култура е дала Македония? Колко местни административни чиновници, колко местни учители, колко местни владици днес има сръбската държава в Македония, за да ни докаже, че наистина населението е нейно?
14.От 40 години ето македонското население емигрира: гръцкото — в Гърция, арумънското — в Румъния, турското — в Турция, албанското — в Албания, българското — в България. Днес в Гърция има около 100 000 емигранти гърци от българска и сръбска Македония, в Турция — 200 000 емигранти турци, а ще станат и половин милион, в Албания — около 60 000 македонски албанци, в България — 300 000 македонски българи, в Румъния — 50 000 арумъни. Е, добре, колко македонски емигранти от турско време Македония е пратила в Сърбия, колко македонци се заселват и днес в Белград, Ниш, Крагуевац, Валево, Шабац, когато всеки град на България, всяко село на България ежемесечно приема нови и нови македонски емигранти.
15.В Балканската война македонската емиграция образува македонското опълчение, в общата война — македонска дивизия, всичко това изключително от македонски редници, македонски подофицери, офицери и генерали. И не само македонците в България, но и ония в Америка додоха в България, та се зачислиха в тия части. Чети от същите предвождаха българската армия по Струма, сръбската по Вардара и гръцката към Бистрица. Когато обаче се свърши войната, тия четници намериха сръбските и гръцките затвори, т. е. постъпи се с тях, както се постъпва спрямо неедноплеменници.
16.Македонски славяни емигрираха в Южна Америка. Ако тука в България има нещо, което да ги заставя да се казват българи, защо те, които не са видели даже България и са „освободени" от Сърбия, се наричат и в Америка българи, образуват братства за освобождението на Македония и излагат на рискове даже своите интереси в Македония? Защо македонски студенти във Виена, Грац, Берлин, Прага, Женева, дето учат свободна наука, се наричат българи и образуват македонски дружества? Могат ли ни каза сърбите подобни примери в своя полза?
17.Френските военачалници на македонския фронт, дори генерал Сарай, публично в печата се изказаха за българския характер на населението. А един парижки професор от Сорбоната г. Мазон наскоро излезе с цял том македонски приказки и поверия —фолклорен български материал из Македония, чието население сам авторът определя недвусмислено за българско.
18.И най-сетне — нали на лъжата краката са къси — победителите от Париж и Ньой в своето желание да дадат Македония на Сърбия и Гърция не можаха да избягнат късоногието на лъжата, та сами признаха българщината в Македония. Към договора за мир в Ньой „хитрият" критянин Венизелос забрави, че пледирайки гръцките интереси, от лоялност не трябваше да вреди на сръбските. А той не само ги повреди, во в Ньой отрече с договор, че в Македония има сърби. Така той наложи на България една конвенция за размяна на населението: българите от Македония ще прибира България, гърците от България — Гърция. Как? Значи славяните от „сръбското" Гевгели надолу и пр. са българи? Значи оттатък Битоля, отвъд „сръбска" Битоля в Леринско и Костурско са българи, а по-насам към България — в Прилеп, Велес и Щип са сърби? Това профе-сорска теория ли е, политически шантаж ли е или фатално противоречие на двама крадци, които не са се дори споразумели как да лъжат? И ето сега леринските българи от Секулево, Неволяни и Върбени ще се пращат в България, а чистите „сърби" от Кърстсфор, Бухово, които отстоят на 20 км от първите, както и ония от Царево село, Малешево, Кочани, ще стоят по местата си като сърби, защото такава била политическата теория на Ньой. В Южна Македония се грабят имоти в името на българофобията, а в Сръбска Македония се дирят паметници от сръбски характер и ако се намери един сърбин с два до тях кумански паметника, три римски, четири илирийски, десет български — пак Македония се обявява от сръбската книжовна мисъл за сръбска.
В сръбската Скупщина се провикват: „няма българи, няма македонци", а в камарата в Атина бившият мниистър-председател г. Кафапдарис, отговаряйки на България, се провикна: „Българският елемент в Македония живее при добри условия и затова никакво оплакване досега в смесената комисия по изселването няма."
За сърбите обаче не съществуват горните аргументи и хилядите още такива, що бихме могли да наведем. Те считат, че имат право на Македония най-сетне затова, че са лели за нея кръв, че дали две дивизии при Одрин. Като че македонците не леят кърви и сълзи от 40 години насам за свойта самостойност, като че ний сме пазарна вещ, та да могат да търгуват с нашата кожа. . .
Господи, не ще ли има край на това робско тържище, комуто охотно служат и държави, и политици, и търговци, и академици, и интереси, и наука? Не ще ли дойде новият Исус, който с бич в ръка да разгони всич-ката тая смрад, що петни храма на човечеството и олтара на истината?
В. "20 юлий, Македоно-Одрински лист", бр. 1,1924 г.
*Арсени Йовков, (1882-1924), от с. Селци, Дебърско - публицист, поет, преводач. Още като ученик влиза в редовете на ВМОРО. Взима участие в Илинденското въстание. Редактор на вестниците "Илинден", "Пирин" и "20 юлий" издавани в София. По време на Първата световна война е назначен за кмет на Прищина. Противник на правителството на Стамболийски, Арсени Йовков се отнася положително към Майския манифест от 1924 година и идеята за сближение на ВМРО с комунистическите сили. След убийството на Тодор Александров и последвалата кървава разправа в редовете на ВМРО е убит от симпатизанти на Иван Михайлов - по време на Горноджумайските събития през 1924 година.