Българските бунтовници

Любен Каравелов

Ето че след петвековно робство и неволя най-сетне и над българите повея въздухът на свободата. От­давна започнаха да бягат в Балкана хора и с оръжие в ръка да търсят свобода, но тези хора проливаха на­празно своята кръв; те нямаха нищо общо с народа, защото отмъщаваха на турците за лични обиди; и ма­кар че в своите песни възпяваше техните подвизи и страдания, техните победи и слабости, народът ги гле­даше като прости хайдути. За тия хайдути българс­ката песен казва, че се бият с турците само защото желаят да си живеят независимо, без контрол, да ядат и пият, когато си искат, и да спят, където си искат; и затова песента ги съветва да правят друго:

Развявай байряк ти, Мануш войвода —
нашите майки черни кърпи носат,
нашите бащи небричени ходат.
Нашите деца у турци робе ходат.
Да соберем голема дружина,
да разбием турската ордия,
да откупим наши мали деца, и пр.

Но въпреки това хайдутите сложиха основите на сръбската свобода, те показват и на българите пъ­тя към освобождението от турско иго.

Сегашните хайдути или бунтовници имат съв­сем друг характер. Целта на действията на тия хай­дути е не желанието да живеят на чужда сметка, да грабят чуждия имот, да отмъщават за лични обиди, а враждата с неверните и зли тирани, които, забравили и бог, и съвест, мъчат народа, бесят, убиват и гра­бят; с една дума, българските хайдути въстават не срещу отделни турци, а срещу турското правителс­тво. На Всякого е известно политическото устройст­во на Турция, дето всяка провинция се управлява от паши, които царуват почти неограничено в своите пашалъци и във всичко действуват по своя воля, а при това не съществуват закони, които поне малко да обуз-дават техните мохамедански характери. Цариградското правителство определя данъци, пашите ги събират двойно; султанът издава разни хатихумаюни и хатишерифи, а когато ги четат на българите, пашите се смеят както над тези, които ги съчиняват, така и над тези, които ги слушат. Султанът изпраща от Цариград фермани на пашите - след като, разбира се, първо ги е показал на европейските посланици, — в кои­то заповядва християните и турците да имат равни права пред закона, а християнското население и досе­га не се ползува с тия права.

Турците гледаха и гледат на християните като на товарни животни или като на работници, годни са­мо за да се събира от тях оброк. При оня странен и нелеп ред на нещата народът обедня до крайност и не е в състояние да изхрани себе си и своето семейство, а турското правителство поиска някаква помощ, наре­чена имдадие, защото на султана трябват пари за усмиряването на Крит. Разбира се, българите нямаха с какво да задоволят негово султанско величество. И негово султанско величество намисли да принуди бъл­гарите насила да платят или по-скоро да помогнат на правителството.

Либералът Мидхат паша се зало­ви за тая работа и я изпълнява достойно, като циви­лизован човек: той започна да беси, да бие по ходилата да разстрелва и да подлага на мъки всичка, които ня­мат пари да помогнат на султана, защото били хора непослушни, бунтовници и политически престъпни­ци. Мнозина българи, за да избягнат смъртта или ра­зораването от събирачите на данъци, избягаха в гори­те и планините и се готвят да си премерят силите с неприятеля.

Сега българи от всички краища на турската им­перия се стичат в планините и скоро ще бъдат в със­тояние да се срещнат с турските войски дори и на равно поле. Вие навярно знаете от немските и руски политически вестници, че в Рила планина (един от кло­новете на Доспатските планини) стана гореща схват­ка между български бунтовници и арнаути, в която за­гинаха всички арнаути, на брой 500 души. Повечето бъл­гарски бунтовници бяха от Македония (Дебърско) и от Тракия.

"Без Русия не можем"?

Стефан Стамболов

Днешните управници искат без друго да дока­жат на светът, че те са се завзели сериозно да растроят всичко, създадено от осъм години насам, и да издигнат руските елементи, та чрез това да сближим България с Русия. Ний мислехме до сега, че всичко туй, което се говори от чуждите корреспонденти, че княза бил казал какво „без Руссия не мо­жем" и че Стоилов е корреспондирал с някои видни русски лица в Петербург, за да заисквал поддържката на Руссия, е само слух; но сега виждаме, че рабо­тата е била съвсем другояче.

Нашите управници, макар и да заявиха пред чуждите вестници, че уж щели били да следват външната политика на Стамболова, са заловили един много опасен път. Те ста­рателно подготвят тъй работите, щото да се оп­равдаят думите на русския полуофициозен вестник „Новости", че „Българския народ сам скоро щял де разреши въпроса за в полза на Руссия". Защо са взели туй опасно направление и защо мислят, че „без Рус­сия не можем", когато княза „можа" до сега седем години без нея — това е за нас и за българския народ тайна велика. Времената, казват, изменявали мно­го работи и преобръщали много хора, не е чудно Бъл­гария да има злощастието да присъствува на една такава промяна в умовете на нашите държавници, която може да ни тури под русската опека.

Ако работата се ограничеше само в „говорение" и „словоохотливост", можахме да не обръщаме внимание, но ний присъствувахме на едно коренно променение на всичко в Отечеството ни и давание преднина на русските елементи. Ний виждаме, че в България се приготовлява едно положение, което в един прекрасен ден неусетно ще ни тикне под русското опекунство. Администрацията и общините се промениха коренно и се заместиха с руссофилски елементи по един башибозушки начин. На русските хора се възложи пазянието на редът и положението на страната. Но това е още началото, в сравнение с туй, което се готви.

[+/-] ...виж целия текст

Както е известно, Стоилов беше организирал един комитет с название ,Kоммитет на Народна­та партия", състоящ се от лица, извадени от рус­ските гробища. Тоя коммитет направи въззвание из провинцията да се съставляват по подобие на него други коммитети, за да работят по предстоя­щите избори. Коммитетите захванаха да се със­тавят, но тук веднага излезе наяве една тайна, а именно, че Стоилов като няма свои партизани, се обляга единственно на русските хора и за туй гледа да вдига на всякъде тях на първо място. Гдето има­ше партизани на Радославова и Тончева, които са фракция от нашата партия, се разделиха от рус­ските елементи и си съставиха отделен коммитет с надежда, че и тям ще дадат възможност да изля­зат напред. Но работата не излезе така. Стоилов на всякъде хвърля партизаните на Радославова и взема само русските елементи, на които дава пред­нина, а на другите казва „да не се деляли, да се групирвали за постигвание на общата цел". За да обез­печи, обаче, за себе си бъдещето водителство и сла­ва на русските партизани, Стоилов агитирал меж­ду всички да не се държат за Цанкова и Каравелова, защото те биле изветрели вече и трябвало да ги ос­тавят на страна, а да се групирали около него—Сто­илова, около Бобчева, Маджарова, Величкова и пр., които щяли за в бъдеще да носят знамето на русската партия и да работят за сближението ни с Руссия.

За да осъществи тоя свой план, Стоилов тръг­на с Р. Петрова из Южна България да агитират как­то между гражданите, тъй и между войската. В Па­зарджик те не са имали пред себе си други хора, ос­вен русските партизани. В Пловдив те са биле сре­щани само от русски партизани. На станцията дър­жал реч Величков, а на квартирата им Бобчев! В от­говор на Бобчевите думи, които биле окичени с „ти­ранията" на миналото, Стоилов изказал една много горчива истина: „Не мен, казал той, благодарете, господа, че се избавихте от осъм годишния террор на Стамболова, а на тогова (посочвал Р. Петрова), който употреби войската, за да задавим Стамболовщината." Тая известна на нас истина се расказвала сега от град на град, за да чуяли всички руссофили, че и войската е с тях вече, и следователно нямали какво да се боят да не се групират около тях. А най-главното било, че Стоилов искал да пока­же на всякъде, че Р. Петров, сегашния военен министр, не е вече такъв, какъвто го знаяли по-нап­ред русските хора, но че и той вече дошъл до убеж­дение, че „без Руссия не можем" и че неговото ходяние с Стоилова било да даде и на населението, и на войската да разбере това негово обращение! Докол­ко всичко туй е вярно, не можем да знаем, но факт е, че това се разказва от най-близските хора на Сто­илова и от руссофила подполковник Ковачева.

Никой от партизаните на Радославова и Тонче­ва не бил приет от Стоилова и не бил викан на банке­та, който им дали военните и градския съвет. Това е още едно доказателство, че се вземат мерки да се да­де първенство и сила на русските партизани.

Каква е крайната цел на тая комедия, която се разиграва в Отечеството ни от Блюдолизеца, в която смесват и личността на княза - не знаем; но фактът, че се разиграва комедия, че се вземат се­риозни мерки да се състави и въздигне русската пар­тия без Цанкова и Каравелова — е факт неопровер­жим. Отечеството ни ще бъде свидетел един ден на важни и грозни по последствията си събития, ко­ито ще се струпат най-много върху земята ни.
Туй, което ни очудва най-много, то е, че княза не обръща внимание какво вършат неговите днеш­ни съветници и къде водят страната.

Ний считаме поведението на днешните управ­ници за предателство спрямо Отечествените инте­реси и неговата свобода и независимост. Със своите дела и приготовления те правят мост на Руссия, по който те ще минат и додят един ден в България. Те разрушават из дъно, пред очите на княза, създадено­то осъм годишно течение за самостоятелното раз­витие на България и приготвят едно ново течение за в полза на Русия; съживяват и дават преднина на русските елементи, за да разрушат всичко до сега създадено и убият всяка надежда у българина, че той може да има свободно и независимо Отечество без русска опека. Те дадоха на целия свят да вярва, че България не може да живее без Руссия, и с туй усили­ха и увеличиха претенциите и надменността на Рус­сия, а ослабиха България и й отнеха всяка възмож­ност да се защищава. Те разбиха илюзиите и на вън­шния свят, и на българския народ. Те хвърлиха едно черно петно върху спечелените симпатии и доброто ни име. Те накараха светът да гледа с подозрение вече на българите и да не им вярва в нищо. Това е предателство спрямо отечественните интереси.

Нима това трябваше да очаква България по­дир осъм годишната борба? Нима това е назначени­ето на днешните управници? Нима за туй се избра днешния княз, въпреки желанието на Руссия, за да дойдем един ден пак да испълним русските искания? Че защо бяха тогава толкова борби и жертви? Не трябваше тогава още от самото начало да търсиме княз, който да се съгласи да дойде в България без одобрението на Руссия. Каква е нуждата, която сега кара днешните управници да тласкат тъй бесно България в ногтите на Руссия? Нямаше, може би, да се случат толкова събития и бунтове с всичките им грозни последствия.

Ний обръщаме вниманието на княза върху действията на неговите министри. Нека той се поза­мисли малко. Грозни са последствията за Отечест­вото ни. Той е венчан княз за туй отечество; не трябва, прочее, да допуща на своите побеснели съ­ветници да тласкат България в ногтите на русската опека. Заветните планове на Руссия са из­вестни нам. Престъпление и предателство е да се улеснява осъществлението на тия планове, когато имаше и има възможност да се осуетяват и полегка-легка да се пресече за винаги тяхното постигвание. Туй трябва да бъде задачата на княза и динас­тията му, за да могат да царуват честито в една България свободна и велика.

В. „Свобода", бр. 1435, 16.У11.1894 г. Запазен е оригиналният правопис.