Димитър Талев
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhG_FxQXn0RmL4Kisx21Ck-2gtaqN1FPqKmmdn-G_mpQk7DbqO-dKzG0QKO0KW65WVQnjhcEvetFWCl2ilXwUnRnxOlF5zvBP8XiFv5I3Bz835sCrKH8_125h8xidOWAawISMKc-hel1Yc/s320/17230115_d.jpg)
Такава неутолима беше жаждата ми, която бяха разгорели в мене първите ми спомени... Тая неутолима жажда се превърна в друга, още по-голяма жажда: да разкажа на
другате люде за мъките на тоя народ, за борбите му, за героизма, за неговите копнежи, за неговата света правда...
Но аз не можах да прелея в страниците на романа „Илинден" всичките си спомени и знания за тоя велик подвиг на народа ни, за неговите изпитания по онова време, за всичките негови жертви в устрема му към свобода, за най-достойните негови синове, за неговата горка съдба. Което можах да разкажа-то е по страниците на романа, ала много повече остана в мене, в самото ми сърце. Като жива рана в сърцето ми. Все още отворена.
Текстът предостави Ники Василев.
На рисунката: Димитър Талев в затвора след 9 септември 1944 г. Автор: Александър Добринов