Захарий Стоянов
Истината, доказаната и потвърдената вече истина от толкова учени глави, че в днешното демократическо време и течение и отделни хора, нищо и никакви (изключва се вагабонтствующият елемент), можат да бъдат полезни на отечеството и на държавата, ни е вдъхвала завинаги насърчение да впуснеме и ние своята скромна лепта в празнината на отечествения жертвеник. Макар и да не сме съгласни с програмата на „Народний Вестник", че политиката на нашата покровителка спрямо България е идеална, но то не значи, че ние сме осъдени на мълчание.
В денонощно бдение и трудение да роди нещо и нашата глава днес ние тържествуваме, че сме приготвени вече да обадим на родолюбивите си читатели наш един план, който ни най-малко не се боим да наречем оригинален. Дошли сме ние до убеждение, че работите в България биха тръгнали с много по-бърза стремнина, ако се направеше в централното управление една коренна реформа. А именно, как би погледнал българският народ, неговите народни представители, особено „видните", ако господа министрите се ликвидираха in corpora, т. е. ако от шест, както са днес, останеха само един. Тоя един само по себе си се разбира кой трябва да бъде: премиерът. Пази Боже, ако ние сме помисили даже да даваме предпочитание на друго някое министерство от останалите. Не, не! Не желаеме ние на стapu години да си почерняме хубавото име с разцепление и неуважение. Ние сме човек либерал-консерваторджа или пък само либерал, но „стараго покроя", както например са Н. Михайловски, Илия Цанов и други някои сдържани елементи. Ние се кълнем в своето православие, че нищо общо нямаме със съсипителните начала и с хора, лишени от всякаква собственост. Ако едно бреме сме погалили малко сопо-шайко-вагабонто-тълпистите, това са били временни пориви. Грешно ли е, ако човек за благородни цели стъпи на някого на раменете от тия последните и оттам извърши нещо добро за народа си? Руските например държавни мъже, които за думата само републиканец, радикал, социалист и пр. пращат в Сибир, техен един генерал в Париж се целува и държи реч с тях около паметника на генерала Шанзи. Щом си постигнеш целта, то кой ти пречи да ритнеш всичките ония, които са ти служили за кираджийски кои?
Силни са нашите мотиви и съображения, които са ни подбудили днес да предлагаме тая реформа. Най-напред нашата народна философия още от незапамятни времена е въстанала против всички колективни учреждения, които за нищо и никакво не чинят. На всинца ни е позната пословицата „Много баби, хилаво дете". Защо ни са на нас, българите, народ вчерашен, чисто демократически, както доказа г. Белов, шест министерства, шест души министри с по 1000 лева месечно? Не можем ли да си намерим такъв един саморасъл българин, който да дръпне браздите на управлението с мъжка ръка, който да олицетворява в себе си и шестимата било в работата им, било в атрибутите им? Моля ви се, какви са тия министерски съвети, тия протоколи, мнения, отговорности, свои ведомства, вишегласия, особени мнения и пр. Шест души хора, които си събрал от улицата от немай-къде, можеш ли да ги вразумиш и дисциплинираш, щото едно да мислят, а най-главното и най-важното, да не му мислят много-много, но на един път да го отрязват? Търпи ли държавната машина такива лигавения? Какво ще каже то: „Аз мисля, „моето мнение е", „отговорен съм пред народ и събрание" и не знам що си още? Бе, чоджум, че като се боиш да се съгласиш и да подпишеш, защо не си стоиш у вас? Кой те е карал да станеш министър? Хората ти направили добро да те избавят да пишеш прошения в някое дюгенче или да си блъскаш главата с неправилните глаголи, а ти си седнал да го усукваш... Не, това не е за търпение вече! Где е да си е човек сам. Станеш заран, не си се умил още, половинката на чая не си прихлебил, а от всичките учреждения се натрупали на стълбите ви млади, пресни и подчинени вам службаши с вързоп писма под мишница. Наредиш ги напреде си като почетен караул и се захванеш за работа. „Какво е това?" - питаш едного, да кажем, от Министерството на вътрешните дела, което тогава няма да бъде министерство, но проста секция. „Околийският и мировият се сбили в канцеларията на последния" - отговаря служителят. Първият да се арестува на седем деня; а вторият да се отчисли" - отговаряте вие. „Слушаме" - ще повторят служителите един подир други и ще си излязат, нещо, което ще трае около час-два.
Ама колко ще бъде добро! Няма интриги тогава, няма криза, няма разцепление. Ние вярваме, че някои бъдещи и настоящи министри сто пъти биха предпочели да се являват с книги в ръката пра едного, отколкото да се потят и дават мнение.
Па е и мъчно да се намерят хора, а, кардаш, които да мислят и работят заедно без задни цели. Защо досега не може да се намери още човек за Министерството на вътрешните дела, ей го на, става вече повече от година? Хора се не намират бре! Има ги тях много, но отгде ги знаеш какво мислят на сърцето си. Днес го гледаш много добър човек, сладък и гладък, но уверен ли си, че утре няма да ти вирне нос и поиска да има свое мнение? Светът е сега дявол.
Ще ни възразят мнозина, че министрите трябва да бъдат двама, защото гражданско лице не може да управлява и военните дела. Лъжете се. Съвременният ни историк и на тоя въпрос може да отговори удовлетворително. Например г. Каравелов не можа ли да се обюжда и спраслява, както трябва, с военните по време на войната? Нямаха ли те нужните почести и дисциплина към него, макар и да нямаше той мундир? Попитайте пиротския и софийския коменданти във време на войната. Първият от тях влиза при г. Каравелова гологлав, а тамам посегнал да се ръкува, тоя последният му извикал: „Под козирог!" Ама не може, това е против дисциплината и нам що си още, г. Каравелов, който желае нова реформа във всяко ведомство, вика: „Под козирог!" А софийският комендантин влиза при г. Каравелова, върви човекът палдър-кюлдюр, и тамам поискал да кацне върху стола, първият му извикал: „Във фронт! Доклаждай като на началника си." Комендантинът следва: „Г. министре, дойдох" и пр. „Ха сега наляво" - повтаря г. Каравелов и „марш из вратата". Значи, може това ведомство да бъде в едни ръце.
На мнение сме ние, че и по други браншове трябва да се направи икономия и реформи. Търновската конституция „святиня", „святиня", но май че захвана да омръзва на партията. Защо ни са на нас толкова депутати, от кол и въже хора, които не ти са ни в клин, ни в ръкав? За черни очи ли са в камарата видьомоневци, Кръклисийски, Иванчо Фарисеина, Стоица Тавалички, Духовников и други? Ако бяха по-малко, избрани измежду нашите приятели, можеш да се споразумееш за всичко. Освен това, за да бъдем последователни, трябва се, щото, като направим министерството еднолично, същият вятър да вее и из камарата. 60, най-много 80 депутати като си имаме, било с тупкание по гърба, било с други някои средства ще можеш да ги окоткаш. Ами на 250 души дава ли се джувап? Все ще се намери някоя крастава коза, която да ги оскверни.
Излиза, че освен горните 60 000 лева икономия, като се съкратят депутатите на 80, ще капне още 150 000-200 000. Това за парата. Ами колко по-скоро, по-успешно и по-съгласно ще се вършат работите?
Тия добрини можем да направим ние на българския народ, стига нас да спомни и постави на държавното кормило...
Автор на портрета е Георги Данчов - Зографина.