сряда, 5 март 2008 г.

Революция или провокаторство

Toдор Александров*

Под горното заглавие в бр. 1186 на в. «Камбана» е поместена уводна статия, авторът на която се сили да стовари всичката си ви­на за младотурската изтребителна политика по отношение на бъл­гарския елемент в Македония на "няколко надути патриотчета". Ето как казва за обесените в един и същи ден в Щип трима ду­ши и в Кочани петима невинни българи: «Те бяха невинни и тур­ците знаеха за това. Но ги обесиха, защото трябваше да си отмъстят.- А си отмъщаваха заради избити турци от разни чети и заради един-два несполучливи атентата по железопътните линии.» «За турците е безразлично кой ще бъде наказан (невинни хора — наказани, при това със смърт чрез обесване!) за стореното престъпление.»

Авторът продължава: «. . .софийските македонски револю­ционери вършат съзнателно или несъзнателно работата на провокатори , които най-добре улесняват турската власт в нейната опустошителна политика по отношение на бъл­гарите частно и на християните изобщо».

Според тая логика македонските революционери може да се изкарат виновни за изтребителната политика на турците по отно­шение и на гърци, арменци, араби, албанци, друзи и пр., и пр.

Добре, ако така могат да се оправдаят турските власти за обе­сените в Щип и Кочани 8 души невинни българи, «защото си от­мъщавали за избити турци от разни чети. . .», нека попитаме:

1. Кое предизвика турците веднага след хуриета да почнат да фаворизират отново другите националистични пропаганди за смет­ка на българите?

2.Кое ги накара при депутатските избори да употребят на­силие и да дадат на българите само 4 души депутати ? (Скопският санджак според статистиката на Хилми паша има: 87 000 души мъжко българско население, 79 000 — турско и 14 000 — еврей­ско, влашко, гръцко, циганско и сърбоманско. На 50 000 души мъжко население се избира 1 депутат. Турците «избраха» там за депутати 2 турци, 1 българин и 1 сърбин.)

3.За кои «избити от чети невинни турци» и за «какви атентати» си отмъщаваха, като избиха: в Неврокопско войводата Дим. Запрев с още един другар; в Лерин Дзоле войвода; в Скопско войво­дата Васил Аджарларски и четника Саве, в Прилеп 8 души бъл­гари в един ден и други 70—80 души българи, всички бивши вой -роди, четници и ръководители на организацията?

[+/-] ...виж целия текст

Кой провокира турците:
4.За да отнемат училищната автономия на българите и другите християнски нации?

5.За да гласуват закона за безделниците?

6.За да създават закона за сдруженията, с помощта на кой­то закриха българските конституционна клубове и въобще всичка национални легални политически сдружавания на нетурските на­ции?

7.За да прилагат неоформения по законодателен ред чудови­щен «закон» за четите?

8.За да предприемат с най-варварски средства обезоръжа­ва нето, при което избиха десетки невинни българи, осакатиха стотини, арестуваха стотици и прогониха хиляди?

9.Ами мохаджирската политика пак ли българи провокатори им наложиха? (С тая политика изгониха българите от десетки и стотини чифлигарски села и в техните къщи настаниха пришълци мохаджири от Босна,)

Всички изброени дотук факти станаха, когато революционна­та организация беше преустановила своята дейност и не показ­ваше признаци на живот, когато «надутите патриотчета» с нищо не провокираха турците, когато нямаше нито избити от чети невинни турци, нито атентати.

А кой предизвика турците да водят също така изтребителна политика и по отношение на гърци, арменци, албанци, араби, друзи и пр., и пр.?

Че ще се дават жертви, щом се почне революционна борба, това знаеха както нелегалните сили, тъй и организира­ното българско население в Македония. Последното се съгласи на тия жертви, защото и без революци­онна борба жертви се дадоха и щяха да се дават, но жертви напраз­ни, а при революционната борба и ако се дават жертви, поне има надежда, че в замяна на това рано или късно ще се добие свобода и равноправие, без които е невъзможен животът на българите в Турция. Нещо повече, ако революционната организация не отпочнеше борбата и ако нелегалните сили не дадяха на турците «повод за отмъщение», последните са достатъчно изобретателни, за да си създават сами такива поводи, както това вършиха цели две години. Ето нови примери:

1. В Паланечката околия, която е на границата на Българин и Сърбия, миналата година няма никакви чети, никакви убийства и атентати. Въпреки това там станаха най-големи жестокости при обезоръжаването; там се упражни и продължава да се упражня­ва най-голям терор над българското население. Там каймакаминът и жандармерийският юзбашия събираха насила "помощ" за турската флота, пари за телефон (в Паланечко телефон!), пари за нови дрехи на поляците в селата и пр., и пр. Карат насила бъл­гарските селяни да станат сърбомани и да приемат сръбски учи­тели и свещеници, за да се спасят от терора. Там не позволяват на българските свещеници да бъдат по селата, за да извършват требите. Там не може български селянин да отиде при архиерейския наместник или в общинския съвет, преди да наеме за това разрешение от правителството, като каже предварително за каква ра­бота отива, и пр., и пр.

2. В края на м. август м. г. жандарми и башибозуци турци от с. Баня (Кочанско) избиха една нощ в околността на с. Спанчево 5 души българи овчари деца, а сутринта набиха стотини селяни от Спанчево и Соколарци и арестуваха 30 души като виновници на
тия убийства.

3. През октомври м. г. чаушът от Плешенската кула (Кратовско) с жандарми, аскер и башибозуци от турските села Дренък и Рудари нощя изважда от къщите им Мино, жена му и син му от Пробищип (снаха му Достана Василева, родилка, не можейки да ходи, опитали се да я убият в къщата, но случайно останала жива; от раните изгубила само зрението си. Тя дохажда да се цери, ко­гато тук бе председателят на Балканския комитет Бъкстон. Пос­ледният я вижда), Илия от с. Калнище и кмета от Маричино и ги избиват близо до с. Пробищип. Благодарение на случайността, че кога да ги убиват, Миновият син, ранен, успява да избяга от ръце­те на турците и Достана остана жива — те двамата засвидетелствуваха кои са убийците, та не залавяха за тия убийства българи от селата. Разбира се, не заловиха «нито един от турците, макар свидетелите да показаха на властите» падналата през нощта шап­ка на чауша, предводител на убийците.

Авторът на въпросната статия като че дава право на турското правителство, което разполага и със сила, и с власт, да отмъщава на невинни българи за избити турци, а намира за провокаторство, за престъпление систематически унищожаваното и тероризирано българско население в Турция в лицето на своята революционна ор­ганизация да си отмъщава за избити свои братя, за отнета чест, за ограбени имоти, за поругано човешко достойнство, за накър­нено религиозно чувство и пр.

А за да се види «провокация», «революционни опити» или «иг­ра на революция» ли е вършено при миналата година в Македония, достатъчно е да изброим извършените акции и атентати в раз­стояние само на няколко месеца в един революционен окръг на организацията — Скопския :

1.В края на м. юли 1910 г. се нападна жандармерийската кула при с. Пашаджиково (Кочанско). Убит от турците един жандарм и двама ранени. От нападателите — никакви жертви.

2.На 12 август м. г. се опожариха имотите на мохаджирското заселище близо до с. Нивичани (Кочанско) и се избиха няколко души мохаджири.

3.През м. септември с. г. се убиха в Кратовско думбазинът Алия, от когото бе пропищяло цялото българско население в тая околия, и един жандарм турчин.

4. На 15 септември с. г. в село Чурилек (Кочанско) стана сра­жение между 6-членна чета и аскер. От турците паднаха двама офицери и 12 души аскер и много ранени, а от четата 5 души уби­ти и един заловен.

5. На 1 октомври се извърши динамитен атентат на товарен трен между гарите Куманово и Аджарларе. Загуби: релсите на 3 м. дължина счупени, тренът делейрирал, локомотивът повреден, 7 вагона изпочупени, всичката стока разпръсната и повредена и един спират убит. Остатъците от трена, стоящи на мястото няколко седмици, додето дойде от Цариград комисия, която да прегледа и оцени загубите на самото място (за тоя атентат в. «Кам­бана» от 6. X с. г. помести уводна статия, с която поздравяваше авторите за сполучливия атентат, но считаше за такива сръбска или албански революционери, защото мястото на атентата било 14 ч. далеч от кратовските планини, дето могли да отстъпят бъл­гарски четници след такъв атентат).

6. На 9 октомври се избиха близо до гр. Щип 6-те души турци пазарджии, известните зверове за българите Халил чаракчията и др. Тия турци се избиха за побоите и изтезанията, които нане­соха турците на предадените яко овча на заколение от бъл­гарското правителство бежанци по пътя от границата — «Деве-багър»— до селата им. В тоя смисъл се остави и писмо до трупове­те на убитите.

7. На 14 с. м. между гарите Куманово и Табановци стана екс­плозия до един товарен трен. Релсите се счупват, обаче експло­зивът много далеч пред трена, машинистът успява да спре трена, преди да стигне до счупените релси, и по тоя начин предотвратя­ва катастрофата.

8. През декември стана експлозията на адската машина в кумановската гара, вследствие на което влагалището биде разру­шено, един ъгъл от зданието на гарата срутен, всичката стока от влагалището повредена и няколко души убити (тая адска маши­на бе нагласена да експлодира другаде, обаче момчето занася къс­но сандъка, не го приемат за тоя трен, а го оставят във влагали­щето да чака следния).

9. През ноември се избиха трима арнаути воденичари в Кемеро, близо до с. Злетово (Кратовско).

10. На 11 февруари т. г. при с. Пчиня (Кумановско) стана сра­жение между аскер и четата на Цане, състояща се от 4 души чет­ници и 11 души скоро забягнали милиционери. От турците има убити: 1 офицерин (колааси), 1 чауш и 17 души аскери и много ранени; а четата не е дала никакви жертви. Турците в Куманово са погребали много тържествено убития офицерин. На 28 с. м. същата чета, състояща се от 9 души, даде вто­ро сражение в село Долни Стубол (Кратовско). В това сражение от турците са убити: Елмаз чауш, Съдик чауш и 6 др. аскери и много ранене. От четата пак не са дадени никакви жертви. Убитият Елмаз чауш познаваше всички места, пътеки и селя в Кратовската околия. Той беше опасен потераджия, голям рушветчия и стилище за мирните селяни. От него бе пропищяло цяло
Кратовско. Вестта за неговата смърт накара турците в Кратово да затворят дюкяните си и да го оплакват, а българи­те в града, особено по селата са устройвали почерпки и гуляи, задето са се отървали от тоя техен «султан».

Това не са «революционни експерименти» и «провокаторство», тук има — нека позволи да си послужим с неговите изрази — някаква планомерност, някакви системи и някаква последова­телност в работата. И по-нататък в статията се казваше: «И ако-провокаторството на тия своего рода революционери продължа­ва. . . обществото (?) с право ще мисли, че на тия хора с е плаща от известни политически кръгове у нас само за да провокират в Македо­ния.. .» «Ние имаме сведения, че известни политически групировки в България, гузни пред обществената съвест, разтворили са кесии­те си с крадени пари, за да подкрепят провокаторството в Маке­дония и да упражнят с това една политическа диверсия върху събитията у нас. И ако някои от набедените македонски револю­ционери се поддадат на тия нечисти домогвания, ние ще излезем да демаскираме шарлатанството. . .»

По тая своеобразна логика ето де може да се стигне: Знае се,. че «младите» турци повече и от Хамида са разтворили кесиите си» за да уреждат своя шпионска мрежа и да подкупват чужди вест­никари. Авторът на въпросната статия върши известна услуга на турците, като се сили да доказва, че революционното движение в Македония се създав а изкуствено от външни заинтересовани фактори. Как­во следва да се заключи по тази логика?

Нека прочее оставим подозренията към македонските рево­люционери изобщо, българските държавници и България въоб­ще, с което вършим услуга на турците, а ако има факти за ня­какви «набедени революционери», нека ги извадим наяве, за да опозорят заслужено подобни престъпници.

в. "Камбана", бр. 1198 от 17 март 1911 г.

Снимки : http://todoralexandrov.hit.bg/index_bg.html
Първата е плакат с лика на Александров на Македонската патриотична организация (САЩ), а втората е на Тодор Александров и Пейо Яворов, които са били верни приятели и съратници.

*Toдор Александров (1881 - 1924) е един от лидерите на историческото ВМРО. Възстановява Организацията в тежките мигове след Илинденско-Преображенското въстание, както и след Междусъюзническата и Първата световна война, когато ВМРО започва борба срещу новите поробители на Македония - сърби и гърци. Въвлечен е в заговор от Коминтерна, целящ комунистически контрол над ВМРО. Отказва да сътрудничи и малко по късно е убит. Наследен от Иван Михайлов, който подема безскрупулна война с прокомунистическите среди на ВМРО. Александров заявява за себе си на 3 април 1917г. :
"Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си живот, като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно е оцелял". На 2 март българи от Македония откриха паметник на Тодор Александров във Велес, но още на следващия ден той беше съборен, а властите пожелаха да съдят организаторите.