понеделник, 6 октомври 2008 г.

Дяволски метаморфози

Илия Троянов

Специфичната ситуация в Източния лагер е в тясната обвързаност на комунистическите партии нас­ледници и бившата Държавна сигурност, които про­дължават почти изцяло да владеят държавния апарат в България, както и онези групи и банди, които поради недостиг на понятийност биват определяни доста не­точно като мафия. Самата представа за противо­поставяне и борба между държава и мафия води в погрешна посока. Ако обаче се тръгне от симбиозната обвързаност между двете, тогава много неща от всекидневието няма да изглеждат така странни и непонятни. Номенклатурата си създава чрез мафията дълга ръка, която в „демократичното" общество по­ема функцията, която в тоталитарната система беше присъща на репресивния държавен апарат. Мафията служи на легалния си брат, държавата, като плашило, което трябва да поддържа населението в страх и ужас, които да го хвърлят в ръцете на единствената власт, която се представя, че се бори с мафията, а именно държавата. Не случайно политиците най-редовно зак­леймяват опасността от мафията като „най-сериозната опасност на цивилизованото общество", след това оба­че много отзивчиво се отнасят към представителите на тази опасност.

Определението „мафиоти" подвежда към грешни заключения, ако се прави асоциация с ня­кой сицилиански род или американски картел. Източноевропейската версия според случая бива толерирана от държавата, бива прикривана или под­крепяна; тя спокойно си функционира като държава в държавата. Всъщност се отнася за срастване на дър­жавна власт и „организирана престъпност". Или каза­но по друг начин, това са двете страни на един и същ медал.

В средата на осемдесетте години секретните служ­би са били най-овластената организация в страната. Като големия брат КГБ в Русия също и българската Държавна сигурност (ДС) е била строго организирана, добре функционираща институция, разполагаща с не­имоверно влияние. Не случайно първите адвокати на преустройството, Юрий Андропов, както и редица президенти на независими бивши социалистически републики произлизат от КГБ, без да говорим за Путин и путинци.

[+/-] ...виж целия текст



Многобройните тайни служители, събрали дългого­дишен опит в шпионажа и не особено обременявани с традиционни задачи, предопределят водещата роля на Държавна сигурност в перестройката, още повече ка­то се има предвид, че в голямата си част тя е творение на духовната им лаборатория.

Естествено, че българската Държавна сигурност още отрано е ловила дивеч в чужди гори, обаче тези изле­ти се ограничават върху малък брой класически пре­стъпления. В сътрудничество с турски дилъри тя пре­карва наркотици на Запад и по този начин улучва два заека с един куршум: както упадьчният Запад да про­дължава да бъде тровен, така и да се натрупва крайно необходимата валута. Направени са преценки, че око­ло три четвърти от определения за Западна Европа хе­роин и днес минава по така наречената балканска линия. Едва през осемдесетте години с разнообразните тър­говски задачи, които Държавна сигурност получава, тя надраства ролята си на репресивна шпионска и дилърска институция, превръща се в global player по фи­нансовите въпроси и предоставя необходимите кадри за окупация на родната икономика.

Особено тясна е връзката между тайните служби и бандите, превърнали се в охранителни и осигурител­ни фирми. Една пенсионерка ми разказа за опита си в Министерството на вътрешните работи. Когато в един от безкрайните коридори чакала за потвърждение на това, че е политически преследвана, за по-малко от час покрай нея минали около десет въоръжени мъже в костюми, с тъмни очила и мобифони, чукали на вра­тата на някакъв служител, нахълтвали вътре и крещели на секретарката: „Кажи му, че еди-кой си го очаква, бивш колега съм му." Както се знае, гарван гарвану око не вади.

Властта и влиянието на Държавна сигурност е неп­роменлива константа във всички бивши източноевро­пейски държави. Манфред Китлаус, ръководител на специалната служба за борба с престъпленията на Щази в Германия, оценява размера на извършените от бив­ши сътрудници на Щази кражби за около 26,5 мили­арда марки, при което сумата със сигурност е по-голяма, ако се вземат предвид обичайните официално необявявани цифри. Освен това той посочва тясното сътрудничество между групите на Щази и руските партньори.

Говорителят на чешкото Министерство на вътрешните работи Ян Шуберт заяви на една прес­конференция, че действащите в неговата страна руски банди се управляват обикновено от кръстник, произ­хождащ от съветските кръгове на тайните служби или от икономическия елит. Той управлява група специ­алисти от армията и от КГБ. Между тях афганите (бивши бойци в Афганистан), както и експортьори по­емат отговорността да сплашват. Групите притежава­ли висока степен на военна дисциплина и жестокост. Йерархията от комунистически времена продължава­ла да бъде поддържана: бандите от България, Полша или Румъния се намирали под командата на руската мафия, както по-рано местните тайни служби били на подчинение на КГБ.

Превъзходен пример за описаните взаимовръзки се среща в признанието на виенския електроинженер Дезилер Острогонац пред италиански съдия-следовател. Острогонац, формален изпълнителен дирек­тор на три търговски фирми във Виена, Будапеща и Прага бил изпълнителен помощник на полковника от КГБ Александър Кузин, който от централата си, намираща се в луксозна сграда на площад "Свети Стефан", със съдействието на секунданти като Остро­гонац управлявал огромна контрабандна мрежа в ця­ла Европа. Контрабандната стока се състояла от от суровини, до които в Русия имали достъп само високопоставени функционери: плутоний, уран и червен живак. Във Виена Кузин разполагал с петима стационирани там руски военни, между които зетят на бившия московски кмет Гаврил Попов. Острогонац дава следните показания: Истинските продавачи са агенти на КГБ, офицери от Червената армия и функционери от високите етажи на руското правителство...

Искам да изясня, че прикритата търговия със съветска военна техника е част от криминален заговор, който се одоб­рява и подкрепя от държавния апарат." По време на процеса става ясно, че един офицер от тайните служби, на име Борис, е отсядал във Виенското главно команд­ване, като е имал една-единствена задача, а именно да определя комисиони за офицери, политици и мафиоти, които оказват подкрепа и осигуряват защита на тези сделки. Кузин не се занимава просто с контрабанда; той ръководи холдинг Kazin International, който, как­то се твърди, се представял от 57 фирми на Запад и 300 филиала и агенции в бившия Съветски съюз с общ оборот от 4,3 милиарда щатски долара годишно. В един излязъл през 1991 година проспект се твърди, че холдингът осигурява работа на общо 166 000 сътрудници, от които 46 000 на Запад, в „най-различни браншове". Българският двойник, с когото ни предстои да се срещнем, се казва Мултигруп.

Интересно е, че полковникът от КГБ във Виена уп­равлява и фирмата IМРЕХ, филиал на българската фир­ма КINТЕХ, която от 1968 година - златната ера на ТЕХIМ -- търгува с оръжия и наркотици. Свидетелят Острогонац е дал също показания за връзки със Слусовице, една чешка кооперация, която между дру­гото владеела селското стопанство и разполагала със собствена служба за сигурност, чиито сътрудници би­ли предимно тайни агенти и бивши функционери. Така кръгът между номенклатура, Държавна сигурност и мафия се затваря, а също така и между Москва, Виена и София.

Бизнесмените, които се явяват като директори, ме­ниджъри и съдържатели, естествено не са истинските собственици, те управляват парите и инвестициите ка­то наместници на много по-голямо сдружение по ин­тереси -тръст. Тяхната благонадеждност е подсигуре­на от дългогодишно сътрудничество, инстинкт за са­мосъхранение и чрез договори. Френските авторки Бланк и Лесник дават в книгата си Новата мафия при­мер на такова писмено споразумение:

„Аз, долуподписаният другар X, член на КПСС/БКП и тем подобни от..., членски номер..., се задължавам с настоящето, съзнателно и по собствена воля да ста­на доверено лице на Партията и съм готов да изпълня­вам нейните заповеди, като зная, че те са секретни. Обещавам да пазя материалните и финансовите сред­ства, които ми се поверяват, и да ги използвам в полза на Партията, и гарантирам незабавното възстановява­не при първо поискване. Задължавам се освен това по всяко време и на всяко място да предоставям на Партията всички печалби, които са постигнати по вре­ме на стопанската ми дейност. Заклевам се да пазя в тайна поверените ми от упълномощените за това ли­ца информации."

На някои документи още било написано: „В един екземпляр. Строго поверително. Да се изпълнява един­ствено въз основа на договореност с КГБ!" В течение на годините „Партията" сигурно е била подменена с някоя друга организация. Днес редовните екзекуции на биз­несмени и банкери по всяка вероятност могат да се сведат до това, че жертвите са нарушили този договор било то, че са отделили прекалено много за себе си, или че са отказали да върнат главницата с лихвите при поискване от институциите, които са ги наели като мениджъри или просто като подставени лица.

Из книгата на Илия Троянов "Кучешки времена. Революцията менте - 1989". Първите две снимки са от сайта http://www.ilija-trojanow.de

Македонската борба

Пейо Яворов

Онова само, което никога не се е раждало, само то не умира; онова само, което никога не се е на­чевало, само то не се свършва.

Роди се зарадъ насъ поганска тирания въ не­щастни времена, та вeка ли ще бъде?
Почна се зарадъ насъ робска мжка въ черни дни, та няма ли да свърши? Умря тиранията за Гърция, за Сърбия, за Ру­мъния, за родна България — за Македония ли няма да умре? Свърши се мъката за гърци, за сърби, за румъни, за горно-българи, за македонци ли не ще се свърши ?

Няма човекъ, старъ или младъ, мъжъ или жена, по хубавата и широка наша бащиния, който да не ляга и става съ едничка мисъль на чело: свобода, съ една дума на езикъ: борба!
Това повсеместно възбуяване на народния духъ не е ли една буреносна стихия, която ще помете отъ нашите села и градове чалмоносната неправда?

Близо десеть години са отъ какъ съзнахме ний спасителната истина, че трябва да оставимъ настрана сънищата за каква да е помошь отъ някоя външна сила; десеть години са отъ какъ видяхме ний, че трябва да се надяваме на себе си и само на себе си ; десеть години са откакъ се готвимъ ний за една велика саморазправа съ вековния нашъ угнетитель.

И десеть години се боримъ неустрашимо!

[+/-] ...виж целия текст



Всеки връхъ на китните македонски планини, ако би могълъ да приказва, ще разкаже на света подвига на някой нашъ борецъ; всеки шумакъ по равните македонски поля, ако би могълъ да се раз­гърне, ще открие предъ хорските очи гроба на някой славно загиналъ нашъ герой. Пълни са Битолски, Скопски, Солунски и др. зандани, пълни са и всички анадолски крепости съ мъченици, които са сложили всичко драго, всичко мило, всичко скъпо предъ олтаря на общото дело.

Безъ да се стряскаме, безъ да се плашимъ ний сгъстявахме своите редове, ний усилвахме своята организация и вървяхме напредъ, докато се изпра­вихме лице срещу лице противъ цариградското кър­ваво чудовище, готови да му нанесемъ последенъ смъртоносенъ ударъ.

Турчинътъ мисли да ни залъже съ някакви смешни реформи като тия: „на гяурина гяуръ да не се казва вече, да се назначаватъ и християни на заптийска служба" и пр. — мисли да ни залъже той съ такива глупости, дано скръстимъ ръце и му дадемъ покой. — Ялови надежди!

Народътъ добре цени султанските милости и добре отговори. Хората навсякъде високо се изсмяха на „реформите", и почти никъде не се намери лудъ някой да се излъже, гладенъ за 50 гроша заптийска заплата. Крайно похвално са постъпили мухтарите въ Битолско, — повикани въ конака да посочатъ лица, които биха могли да бъдатъ назначени за стражари, те отговорили на валията: "Всички мжже, които са годни да изпълняватъ заптийска служба, са въ затвора, освободете ги и тяхъ назначете на Царска работа". Валията останалъ като попаренъ.

Каква смелость у раята! Затова пъкъ турцитъ, тия същите турци, които до вчера ни правеха виновни дори и за това, че сме се били греели на божието слънце, днесъ — трепетни и бледни — очакватъ края на гнилото си царство. Право е казалъ единъ мъдъръ човекъ: „Поискашъ ли да се освободишъ, ти си вече наполовина свободенъ".

А не е далече и деньтъ, въ който свободата ще грейне и надъ нашата потопена въ сълзи, обляна въ кърви родина. Ехото на нашите борби се раз­нася далеко по света и всички по-големи държави се занимаватъ съ нашия въпросъ. И Русия, и Австрия, и Франция, и Англия повярваха вече въ нашата сила и се боятъ отъ въстанието, което тъкмимъ да направимъ. И всички вече говорятъ, че ний заслужваме свободата си, всички вече наблягат да ни се даде тая свобода. Не бяха на вятъръ до днешните ни жертви, не бяха на халось доднешните ни уси­лия. И ако миналото е добъръ урокъ за настоящето, нашата минала работа, съдена по нейните резултати, които имаме на лице отъ нея, трябва да ни бъде нещо повече отъ урокъ.

Денонощниятъ, упоритиятъ, самопожертвувателниятъ трудъ ни направи плашило за ония, що кре­пиха разкапана Турция, която ний раздрусахме отъ основа. И колкото повече усилваме нашата работа, толкова по-страшни ще бъдемъ ний за чужденците, които щат-нещат ще продължаватъ да се зани­маватъ съ насъ. Колкото по-решително нанасяме ударъ следъ ударъ на турската държава, толкова повече ще я разклащаме, докато я направимъ чисто и просто едно гнило дърво, което да бъде пова­лено при първото избухване на бурята народна. А тая буря не може да бъде друга освенъ оня последенъ моментъ на дългата наша деятелность — моментъ който ще бъде нареченъ отъ историята все­народно македонско въстание.

И тъй, нека знаемъ длъжността си: работа безъ страхъ!

Нека видимъ своя пъть: всякога напредъ!

Нека помнимъ и целта си: свобода или смърть!

в . "Свобода или смърт", брой 1—10 февруарий 1903 г.