петък, 19 март 2010 г.

Въздушните нападения над София - из дневника на ген. Михов

ген. Никола Михов*

25 март 1944 г. - събота


Днес се закри сесията на Нар[одното] събрание. Главното бе, че се прие нов „Закон за военните сили на Царство България".

Вчера е имало пр[еди] и сл[ед] пл[адне], събрание на болшинството.
Всички нар[одни] представители са бързали да се свърши и си отидат, като днес опозиционерите се отказали от законното заседаване до 28.III.

Снощи - нападение на двореца „Врана". Позор. Това е безобразие, за което ще съжаляват англичаните. А начинът на бомбардирането - хвърляне на много запалителни бомби, а след това на 11 - разрушителни, е неокачествимо гангстерство. Искат с това да убият духа ни, но не ще успеят. Малкият ни Цар да нападат!!! Скандал! И във войната има морал, понеже се бият хора, а не животни.

С г. филов отидохме днес да видим опожарения дворец. Много мъчно гледах цялата картина. Особено ме натъжиха, като видях много хубави играчки, картини и портрети на Цар Симеон и Княгиня Мария-Луиза, пръснати, изцапани в сажди и окаляни. Спрях се пред едно платно с цветя, рисувани от малката княгиня - натъжен отвърнах поглед.
Господ ще им върне това безобразие на нападателите!

Към 11,30 ч. стигнахме в Регентството. Заварихме Княза. Горкият - не спал тая нощ, изживял ужаса на нападението. Държал се е много храбро и достойно, но той не бива така да се излага. Сега той има задължения, които му отреждат задължения и да се пази, защото никой не се съмнява в храбростта му. Дано Бог го пази!

Едновременно е имало нападения с по няколко бомби, разпръснати из страната.
...
29 март 1944 г. - сряда

В 10 ч. приехме г. м[инистъ]р-председателя Д. Божилов, м[инистъ]ра [на] вътр[ешните] работи Д. Христов и м[инистъ]ра на войната ген[ерал] Р. Русев във връзка с вътр[ешното] положение и жандармерията. Повикахме и нач[алник] щаба на жандармерията полк[овник] Златев - от конницата. Установи се какво да се даде още от войската на жандармерията. Дадоха се указания за бързо уреждане на важните въпроси. По-голямо желание и динамизъм трябва. Стига писма и протакане на работите.

Изтъкнах, че не бива борбата с противодържавните елементи да се води само с полицейски мерки. Действително така да противодействаме. Между младите има много идеалисти, на които трябва да се въздействува. Българският народ изпати толкова много, стига му вече. Нека други правят опити. Хубавото ще възприемат.

Вечерта нападение на София с 30-40 апарати. Действие с тежки разрушителни и запалителни бомби. Доста пожари и разрушения в центъра.

30 март 1944 г. - четвъртък

На Регентството - пак счупени прозорците. 3 бомби близко до него.

Майор Славомиров ми се обади от София и каза, че ще е добре да отида в София. Князът питал дали ще отида в София, понеже картината била лоша.

В 9,30 ч. тръгнахме. На изхода на Чамкория разбрахме, че е дадена тревога. Продължихме. На 53 км от София до Самоков спряхме, за да видим забелязаните от нас непр[иятелски] аероплани. Преброихме около 90 бомбардировачи и 120-130 изстребители. Всъщност имало е и други групи, а нападението е от около 350 апарати. По радио „Лондон": „няколкостотин аероплани направили най-голямото нападение, което е приготвяно до сега в Ю[жна] Италия."

Интересна картина, но по-добре да не я вижда човек. Продължихме до Панчарево, където ни спряха, поради наново подадената тревога. София гори. Много пожари. Дим се носи по Соф[ийското] поле.

Обядвахме при полк[овник] Маринов - к[оманди]р [на] 1 инж[енерен] полк, където ни намери и Князът. Сл[ед] пл[адне] дойде м[инистъ]рът [на] външните работи г. Шишманов - разстроен, парализиран от вълнение. Тия времена не са за него, а и той не е за м[инистъ]р на външните работи в такива времена -тежки и решителни за държавата ни.
Тримата регенти в София. Печална картина: пожари, изпепелени жилища, по улиците не може да се мине от буци пръст, тухли, дървета и пр.

Военното м[инистерст]во - тежко пострадало. Тук говорихме с ген[ерал] Русев. Лукаш иска да иде в Говедарци - не бива, защото там е много далеч. Р[усев] имал сведение, че Бърко и комунисти от България готвели нападение на София тая нощ. Взети били мерки.

Обиколихме Регентството - жалко за това хубаво здание -не е разрушено, но е много повредено.

Толкова много е пострадала нашата хубава София, че не ми дава сърце да отбележа какво съм видял. Центърът е разсипан. Жалко за хубавата ни София. София не е България. Ще понесем ударите, но тр[ябва] да запазим България.

Текстът е взет от дневника на ген. Михов.


*Никола Михов е роден на 11 декември (29 ноември стар стил) 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. През Първата световна война участва в превземането на Тутракан, а от 1917 командва конноартилерийско отделение. След войната Михов заема различни длъжности в артилерията, а от 1938 е началник на Военното училище. През април-август 1941 командва 5-та армия в Македония, а през 1941-1942 - 1-ва армия в София. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942-1943). На 9 септември 1943 е включен в Регентския съвет, заедно с Богдан Филов и княз Кирил Преславски. След Деветосептемврийския преврат от 1944 Никола Михов е отстранен от този пост и е осъден на смърт от т.нар. „Народен съд“. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.

Той е доволен

Михаил Маджаров*

Тъй казват правителствените партии ний мислим, че по тоя въпрос те имат пълно право. Българският княз е доволен, дето се предадоха държавните железници в Южна България на една чужда компания, която 30 години наред експлоатира населението и която се готвила да мине и в Северна България.

Той е доволен, че за да направи един заем от 25 000 000 лева, се заложиха държавните приходи и се допусна чуждестранният контрол в нашата земя, за независимостта на която се проляха едно време реки кръв и се похарчиха милиард рубли.

Той е доволен, че за една нощ Българската народна банка — това свято и народно учреждение — се прогласи за несъстоятелно и се тури зародишът на неговото разнебитване. Той сега е доволев и спокоен, защото правителството му не само не търси права и печалби за българското население извън пределите на княжеството, но и не се разтревожва, когато чужди хора завладяват земята ни и ни се присмиват.
Toй е доволен, защото, когато цели български села гладуват, неговите съветници сполучиха да увеличат безусловните фондове, за да могат да дават балове и да правят политика С букети.

Той е спокоен, защото няма вече вестниците „Борец" и „Сила" да описват лични похождения и завладявания на Мечкюр и Хисар. Техните редактори са сега единствените съветници на короната и единствените защитници на престола и династията, та не пращат и анонимни писма.

Той е доволен, защото се увеличиха данъците на българското население, на което назначението е да робува, да плаща и да не разсъждава, нито даже да се оплаква.
Той е доволен, чс може един чужденец под формата на някакви си арбитражи да извлече цели товари пари от нашата бедна страна, ^защото българите са посмели да му искат изпълнението на неговите контрактни задължения.

Той е спокоен, че се спря най-патриотическата железопътна линия, за която ламтеше целият български народ, и чужденците не ще да имат вече причини да ни се сърдят, че сме се стремили да направим културни и икономически завладявания.
Той е доволен, че Тодор Иванчов, макар и избран само от една секция, е днес пръв министър на България и се радва на неговото неограничено доверие.

Той е доволен, че може да бъде инструмент в ръцете на един шантански възпитаник, който по своята популярност носи названието Полубрезнишкий, и на един пословичен глупак, който по своите животински инстинкти е придобил прякор Василий Българоубиец.
Той е доволен, че министрите му не го съветват да приема представителите на търговската класа и да изслуша оплакванията, на българските земеделци, които се считат за хора прости, за хора невежи, готови за една чаша ракия да харчат парите си, за да присъствуват на митингите или за да дохождат в столицата.

Но най-много е доволен, казват, като вижда как неговата вярна армия пролива кръвта на неговия предан народ, защото си е позволил да изложи хала си и да изкаже мнението си по данъчния въпрос и защото тоя народ е повярвал, че българската Конституция още е в сила, та се е отправял на митингите да моли за отменението на закона за десятъка и да изпраща депутации.

В. „Мир", бр. 797, 7 март 1900 г.

*Михаил Маджаров е роден на 12 февруари (31 януари стар стил) 1854 в Копривщица. Той е племенник на революционера Георги Бенковски. Учи в Копривщица и Пловдив и през 1877 завършва Робърт колеж в Цариград.Еедин от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е депутат в Областното събрание (1880-1885) и директор на финансите (1882-1885) на автономната област. След падането на правителството на Стефан Стамболов Михаил Маджаров става един от водачите на новообразуваната Народна партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в правителството на Константин Стоилов (1894-1899). През 1913-1914 Маджаров е посланик на България във Великобритания и подписва от българска страна Лондонския договор през 1913. След това за кратко е посланик в Русия (1914-1915). През 1920 Народната партия се обединява с Прогресивнолибералната партия в Обединена народно-прогресивна партия. Като активен деец на опозиционния Конституционен блок, през 1922 Михаил Маджаров е изпратен в затвора от правителството на Александър Стамболийски. Михаил Маджаров умира на 23 януари 1944 по време на бомбардировките на София.