неделя, 27 април 2008 г.

Българският Великден

Светослав Лучников*

Публикувам откъс от книгата на Светослав Лучников "Пламък за свещите". След потушаването на Априлското въстание, главният герой Цанко Дюзтабанов разговаря с комитите :


„Чакай, дядо Фильо, чакай!" продължил войводата Цанко на глас: - Не бързай! През 1863 г. със 127 души Хаджи Димитър и Стефан Караджа раз­друсаха съвестите и умовете на цяла България, накараха Европа да заговори за нас, да се увери, че съществуваме. Стреснаха и Турция да реши църковния въпрос...

Я помисли какво ще стане сега... Когато само тук изгоряха три села. И убитите сигурно ще бъдат пет пъти повече от четниците на Хаджия­та. Само тук... А битка се е водила и в Новата махала. Изгоря и Дряновският манастир. Новоселчани ми казаха онзи ден, че големи пожари и кланета имало и къде Клисура. Разсипано било и Панагюрище.

Този народ трябваше да се научи да мре. Всеки трябва да прежали имота си, за да стане човек. Че и живота си да прежали, за да не бъде
повече роб.

-Но Левски беше против четите. И се боеше, че едно пропаднало въстание ще ни върне сто години назад - упорствал дядо Филю.

-И аз мислех така! Но сега разбирам, че има и друга истина. Исус трябваше да умре на кръста, за да изкупи хората, което ще рече да ги научи, че човек не трябва да живее само с хляб. Само за себе си. За да бъде човек, той трябва да повярва в нещо по-велико от хляба, по-голямо от неговия жалък живот на земята. Исус се стори курбан, за да станат хората хора. Да не се разтлеят в себелюбие и разврат. Да не се изядат помежду си.

Сега и ние се сторваме курбан, за да покажем на раята, че има нещо повече от скотския живот под турския ярем. След Христа тръгнаха милиони. Неколкостотин хиляди българи да тръгнат по пътя на нашата саможертва... Стига ни! България ще се роди ей от тези пепелища. И ей от тази кръв. Ще се роди в душите. Там, откъдето не могат я изличи ни куршуми, ни ятагани, ни огън, ни бесилки.

[+/-] ...виж целия текст



- Но Христос е възкръснал! - казал Христо Конкилев.

- И на днешния ден се е възнесъл! - добавил Бочаров. Всички се засмяли горчиво.

- И ние ще възкръснем, Христо! - казал воеводата с вече съвсем отпаднал глас. - И ние ще възкръснем в душите на онези, които ще разберат за какво сме умрели. И ще се възнесем в българското небе. Там, където се събират в приказки и песни воплите и надеждите на българите от века и до века.

Без да искат, всички казали „Амин!"

Замълчали. Умислили се. После дядо Филю казал: Но Христос го предадоха!

И нас ни предават, дядо Фильо, и пак ще ни предават!- въздъхнал Цанко. - Когато влизахме в салата, и нас ни посрещаха с „Осанна!", нали? А сега ще ни предават. И ще викат: „Обесете ги!" И ще ни поругават дори. Такива сме ние, хората. Нали сам Петър, първият ученик на Христа, се отказа за една нощ три пъти от него, когато ви­дя дебелия край!

Но той! Христос не се разсърди. Нито на Петър, нито на хората. Той казваше само: „Прости им, Боже, те не знаят какво правят!"... Той знаеше какви са хората. И ги обичаше такива, каквито са! И се стори курбан, за да ни покаже как може да надмогнем тленната си земна плът и да се причислим към една вяра, която е безсмъртна, защото се предава от човек на човек, от душа на душа, както пламъкът пали свещ от свещ!

Ние запалихме тук един голям огън от българска вяра. Ние ще изгорим докрай в него... Но той ще остане! И ще припламва след нас от душа в душа. И така ще бъде во веки веков!

Ние сме свещите за този вечен огън. А свещите се леят, за да горят. Не се ли палят, молците ги изядат в раклата! Всички пак казали „Амин!"

- Но това не значи, че трябва сега да легнем и да мрем. Свещта угасва, когато легне. И когато се превие. Свещта гори, докато е права! Човекът изгаря в своята вяра, когато не се прекланя. Когато не се предава. Когато се бори за нея. До последния си дъх. С оръжие и без оръжие. И в открита борба. И вързан. И в ръцете на следователите. И
пред съда. И на бесилото!

Мене с тази ръка сигурно ще ме хванат. Ако не пукна тук, в Балкана. Но вие бягайте. Вие може да се спасите. И да се борите още. Бягайте! Идете във Влашко. Идете в Сърбия. Идете в Русия. Но едно запомнете от мене! Пазете се от тези, които ви помагат! Чуйте една приказка, написана от един велик римлянин. И не я забравяйте.

„Пасели си конят и еленът волно на една поляна. Но нали еленът бил по-силен. Пък и рога имал. Винаги той се настанявал, където па­шата е по-добра.

Конят се пукал от яд и завист. Отишъл при човека и му казал: „Tи искаш да убиеш елена, но не можеш да го стигнеш. Аз пък бягам бързо, но не мога да го убия. Качи се на гърба ми. Аз ще го догоня. Ти ще го убиеш. Той за тебе. Пашата за мене."

Добре! - казал човекът, - но трябва да ти сложа временно юзда. Иначе ще падна и няма да мога да го убия.

Съгласен съм! - отвърнал конят, - но ако се закълнеш, че ще я свалиш, щом го убиеш.

- Разбира се! - казал радостно човекът. Заклел се дори...Оттогава конете станали роби на хората."

Пазете се от по-силни ортаци! Не давайте да ви турят юздата. Не вярвайте на клетви! Никога не забравяйте, че ние ставаме курбан за свобода, а не за ново робство..,

„Амин!" - за трети път казали всички.

Използваната картина е "Априлското въстание" на Димитър Гюдженов

*Светослав Денчев Лучников (1922 - 2002 г.) е роден на в г. Русе. Завършва право в Софийски университет "Кл. Охридски", където става асистент по гражданско право през 1947 -1949 г. От 1949 г. до 1982 г. работи на различни счетоводни и финансови длъжности. По това време пише книгите "Пламък за свещите", "Истината", "Великото безумие" и "Отвъд нищото", които проследяват различни периоди от българската история. След 1989г. е депутат в 36-тото, 37-тото, 38-то и 39-тото народно събрание, избран с листата на СДС . През 1991 - 1992 г. е министър на правосъдието и вицепремиер в правителството на СДС начело с Филип Димитров. Автор на закона, наречен на негово име, задължаващ държавата да обезщети собствениците на национализирани имоти, които е невъзможно да бъдат реституирани в идеални граници.

Великден

Пейо Яворов

През една тиха нощ в Гециманската градина Исус възнасяше към небето молитви за страдущето в неволя човечество, за гинущите в неправда човеци.

Юда беше извършил вече своята грозна продажба и вървеше пред войниците, които щяха да хванат и отведат на съд оногова, който бе дошъл да съди.

Целувката, светлия знак на любовта, послужи като знак на тъмното злодеяние.

Подиграван от невежа сган, оплюван от лъженабожни фарисеи, жестоко изтезаван от римската власт, божествения мъченик свърши най-после върху кръста.

И огря от върха на Голгота едно благодатно слънце за света. Това слънце бе християнството...

Koeто в своята истинска смисъл е осветен чрез страданието протест на доброто против злото! — борба на правдата срещу неправдата.

Което следователно освещава и протеста на угнетения против угнетителя, и борбата на поробения срещу порабощителя.

Протест в името на онова, което е сиянието на рая; борба с онуй, което е тъмнината на ада: тоя протест и тая борба са корена и върха на крепкия мир, на искреното единение, на сърдечната любов в средата на група човеци.

Затова има едно напътствие към избрани, а не завет към събрани: "Любете друг друга!"
Че не може агнето да обикне вълка; нито угнетения — угнетителя; нито поробения — поробителя. И не трябва!..."

[+/-] ...виж целия текст



Било е казана: ударят ли ви по едната страна — обърнете и другата. Но веднага е прибавено: като не забравяте Мойсея: око за око, зъб за зъб!
Книжниците и фарисеите диреха възможност и случай да наклеветят и погубят Исуса. Инак — той би завършил:

-Обърнете и другата страна.
-За по-голямо право на мера според мера...

„Да смажете главата на оня, който ви е ударил, като на зъмя!”

Кълнеха се първите християни в името на кръста и обикваха друг друга в името на общото дело: — за победата на доброто над злото, за възтържествуването на правдата над неправдата.

Отначало слаби единици, те разпространяваха своето учение, като презираха най-страшните мъки.

По тоя начин те искаха да привлекат жертвите на злото и неправдата, които са легион, и да образуват едно могъщо воинство, кадърно да унищожи с един мах всяко зло и всяка неправда: да не съществуват вече!

Но лицемерието и коварството спасиха злото и неправдата, против които беше въстанал страдалецана кръста.

Смири се лицемерно злия и се нарече християнин;въздъхна лицемерно неправедния и се нарече християнин: — падна копието на християнството в коварни ръце, за да бъде насочено против самото християнство...

Което биде обърнато наопаки: да послужи на злого и неправдата! — на угнетението и порабощението!

Защото по-лесно бихте проденали моряшко въже през иглено ухо, отколкото да съгласите християнството от седемнайсет века насам с учението на Христа.

Християнството от седемнайсет века насам, под хоругвата на което са се вършили, вършат се и днес най-черните злодеяния и най-безбожните несправедливости...

С учението на Христа, учение, продадено от седемнайсет века насам, както бе продаден и сам великия учител.

С духа на Христа, дух, разпнат от седемнайсет века насам, както бе разпнат и самия Христос!

И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще я кажем: тя е цялата европейска земя.

И ако за една Голгота непременно е нужен един връх, ние ще го назовем:

Македония!

Поне така се нарича днес...

Не сте ли слушали за книжниците и фарисеите в Берлин, Виена и Петербург?

Питайте за тях цариградското чудовище, държащо в ръце копие с наситен в жлъчка и оцет сюнгер на върха!

6 април 1903 г., в."Свобода или смърт"