Социализмът в България

Захарий Стоянов*

Обвиняват ни нашите приятели, че ние не сме признавали за България учението на социалистите и че сме били казали, че много по-добре щяло да бъде, ако подобни сподвижници на подкладките се явяват по-рядко в България. За да дадем подобно мнение, което досега не сме изказвали никога, разбира се, че сме имали своите благосклонни причини и мотиви. А тия мотиви и причини не са друго нищо: нашето изключително положение измежду другите европейски държави и поведението на някои от социалистите в България, руси и българи. Мнозина от тия последните, които знаят и запетаите от съчиненията на К. Маркса, на Ласала, Бакунина, Чернишевски и други отци от новото учение, не бяха в състояние да изучат и познаят България, нейното икономическо състояние, разпределението на земите и пр., и пр. Те не можаха да си въобразят даже, че може да има някоя страна, която да прави изключение от теориите на Ласала, която да няма нужда от техните рецепти. Онова, което се явяваше за положително нетърпимо в Русия, Франция, Германия, па даже и Америка, нашите социалисти, които по тоя или оня начин имаха съприкосновение с България, викаха и поддържаха, че е време вече да се започне и в нашата земя такава или онакава политико-икономическа мярка и реформа.

Ще да освободим „труда, ще да сторим и направим, щото богатите синове да не се възпитават на гърба на сиромашките - се провикваха тия нещастници във вестничетата “Демократът” на Белова и Благоева и „Народная воля” на Сакантия и Аджелето.

И смешно, и глупо! Но трябва да се каже, защото така бил писал Чернишевски и Маркс, прочее и за България трябва да се приспособи тяхната дума. Няма що. Момченца, прочели по две-три книжки от изданията на „Руската социална библиотека”, екзалтираха се от фактите и случаите, че в Ирландия хората ядат само картофи наместо хляб; че в Русия един мужик работник изяжда в годината само по две оки месо; че в Петербург живеят в една стая по 50 души сиромаси; че в Лондон пази стража около реката да не дохождат и се хвърлят в реката клетниците, неяли от пет деня; че във Франция има притежатели на земи и имущества само 130 000 души, и пр., и пр. Как? Това е безобразие, скандал и разбойничество „от старата система на управлението“! — викат с ревност нравствените подкладки. Трябва да се подкопаят фалшивите конституционни и парламентарни форми, трябва да се обяви отчаяна борба против богатите, буржоазите, притежателите, владетелите и техните господари монарсите. Трябва да улесним положението на работника, да му покачим заплатата и т. н.

Огън, слама и топъл вятър. Че кой кого експлоатира в България, кой е угнетеният, онеправданият и незаплатеният добре, кой е тежкият владетел, който е узурпирал земите на работника? Кой гладува и се скита и кой се пражи в лой като бъбрек? Трябва ни нам предварително да знаем тия неща, преди да въстанем и почнем да воюваме за подкладките и „труда”. Херцоги, помещики, барони, графове, принцове, чокои, виконти и пр. са завладели България. Владеят и притежават цели села и околии, мъчат работническата класа, експлоатират й труда! Барон Коприва от Дупница, херцог Хаму-Хум от Харманли, лорд Катекулю от Добрич, граф Герги от Силистра — света са поробили! Тичайте на митинг, на сходка и пр. да протестираме против тая стара рутина на буржоазията и аристокрацията! На помощ всички чистокръвни демократи и нравствено-подкладкаджии! И смешно, и карикатурно.

[+/-] ...виж целия текст

Всички тия братя: нихилисти, комунисти, анархисти, революционери, социалисти и други подобни, всеки едного, който излезе вън от теорията на Чернишевски, на Бакунина, Прюдона и Ласала, считат го за турчин. Поменатите авторитети, които, като писали своите трактати, са имали пред вид, както казахме, нещастието и мизерията на своите голи съотечественици, за България и българите те — повечето — са умрели, без да чуят дума. Ако тия действително велики хора знаеха как живее българинът, как му е червен вратът като на слугите на английската кралица, как той има по три вида винца: едно дърт пелинаш, второ — пивко, а трето - да реже, то те щяха да стъпят сами на своите теории и икономически трактати. Те щяха да напишат само това: „Всичкият свят да си раздели земите и владенията, както е в България.” Но ние тях не обвиняваме, защото не им е било възможно да знаят това. Обвиняваме ние днешните „нравствени подкладки”, наши и чужди, които издаваха „Демократи“, „Народни воли“ и прочее книжки, и които заразиха доволно пресни сили със своите небългарски теории.

Защо те не вникнат по-добре на България и изучат нейното положение вън от книжките на „социалната библиотека“? Ние сме уверени, че както е днес България в икономическо положение, Русия, Франция, Англия, Ирландия, Румъния, Германия и пр. подир векове няма да постигнат това наше дередже. Дордето уравнят там съдбините на населението с българина, трябват се няколко революции, да се колят и трепят хора по десет деня на ред; да се изколят и застрелят по хиляда попа, по две хиляди аристократи и буржоази, по пет хиляди фабриканти и т. н. Кой в България днес ходи с голи лакти, с дрешки, извадени от възглавницата, пие чай на закуска наместо хляб, спи на вестници вместо на постелки, пренася се нощно време да го не видят, че покъщнината му се състои от едно скъсано куфарче, и въобще кой се бори със сухоежбината като с мечка стръвница? — Ония именно, които се обвиняват от българските нихилисти, че са експлоататори, т. е. градското население, чиновниците, па и самите подкладкаджии. Те секат гвоздеи по цяла нощ, без черга, козяк и оджак, а братята по селата напрягат по цяла нощ новото вино и пресния кебап, посолен с чер пипер.

Моля ви се, где на друго място под ясното небе има такова блаженство, каквото съществува в България — особено по селата? Когато нашите сиромаси освободители (простите солдати) преминаха в България, още на Свищов те прехапаха език. Като видяха, че братушките, за които те имаха понятие от по-напред, че са някакви си същества без облекло, без къщи и покъщнини, ходят по улиците да подават ръка на проходящите, като ги видяха, казвам, че на всякого в къщата могат да се поберат по 20 техни семейства; че яхърите им са сто пъти по-добри от техните в Русия хашеви и изби, неволно почнаха да псуват. „Проклети братушки! От какво се вие оплаквахте? От какво искахте да ви освободим?“ — питаха те, нещастниците, нашите селяни, а тия последните им отговаряха: „От турки и черкези, братушко.“

Другояче не можеше и да бъде. Руският селянин, наречен „мужик”, спи на „печката“ заедно с цялото си семейство, на което за постелка и завивка служи мазният и миризливият кожух. Неговата изба, или къща, прилича на нашите кочини. За градинка, лозици, двор, нови дрешки и пр. той е петимен. Всичкото му съществувание принадлежи на помещика, на пристава, на полосната старшина, на попа и пр. Пред всички той е обязан да сваля своята кирлива шапка и да се кланя до земята. Той не прилича на човек даже, а на четвероножно животно. Догдето той стигне нашия селянин, трябва да се минат стотина години. Да не говорим за ирландците, за френците, италианците, румънците и други още народи, които са скотове, а не хора.

Турският закон за земите е бил дотолкова комунистически и демократически, щото пред неговата сила и самите бейовци, спахии и чифликчии не са можали да направят нищо. Много турски султани и бейовци, които са имали грамадни земи и чифлици, били са принудени да ги напущат или по нямание на работни ръце, или пък, че имуществата им са били запалвани и унищожавани от самото население.

Това в турско време, във време на робството и на насилията. А в българско време при няманието на бейовци, на чифликчии и заптии, в тая именно епоха, когато видяхме да се явят в България защитници на труда и демократи? Предметът е дотолкова богат за изучвание, щото ние се чудим отгде да захванем, как да го поместим и изложим в една вестникарска статия. Колкото българите бяха богати със земи, ливади, лозя, градини и гюлове в турско време, сега, подир изселванието на турското население, те се обогатиха десет пъти повече. Някои български „аристократи” и бюрократи по примера на Европа и на спахиите побързаха да накупят земи, ливади и цели мери. Въбражаваха си те, че като си наредят владението само заповеди и приказания ще дават. Но грозната действителност не закъсня да ги удари през носовете. За да посеят и изорат, можаха криво-ляво. Дойде време и за жътва, храната гори под лятната жега, няма кой да й удари сърп. „Бае Петко, хайде да пожънем нашия ечемик, рубла и половина на ден” — говори чифликсайбията. „От мене, господине, пет рубли, дохождаш ли на моя харман?“ — отговаря бай Петко и намига с окото си. Малко по малко чифлиците запустяха още в своето начало.

Ние сме били свидетели да видим изгорели ниви от слънцето не на чифликчии, но на обикновени селяни. Причината, че няма работнически ръце. Човекът плаче, по 50 гроша гюнделик дава, но пак няма, всеки има да работи своето.

В късо казано: кой владее естествените богатства в България? Владее ги населението, целият народ, братски, равномерно, първобитно, комунистически, ако щете. Турското население остави и продаде земи, половината почти България. Всички тия земи минаха в ръцете пак на населението. Във време на Румелия продаваше се изцяло село Еникьой. Отиде да го купува руска баришня, която си въобразила, че и братушката е такова животно, какъвто е руският мужик. Пазарлъкът с турците бил станал вече, когато се явява при баришнята една депутация от околните българи: новоселци, изворци, марковчени и пр. Те заявили на баришнята, че България не е Русия, че ако тя посмее да купи селото, то с балон трябва да влиза в имуществата си. И самите продавачи турци на основание на стари традиции отказали да продават своето имущество на едно лице.

Примери по тоя предмет, че земите в България са принадлежали на населението, па и занапред ще принадлежат, има хиляди. Няма никакъв страх, че европейската безбожна система на разпределенията ще да бъде въдворена някога у нас. Днес, когато против крупните земевладелци и други експлоататори е подигната война по цял свят, война с динамит и бомби, когато работническата класа прогресира във всяко отношение, смешно е да се боим ние, че един ден ще бъдем заплашени в България от тая зараза. Съвсем чужди и горчиви ягоди е социализмът в България. Както портокалите, лимоните и смокините не можат да вържат плод по студената Витоша и Стара планина, така и той е без корени и почва. Всеки, който отиде в народа да проповядва теориите на Ласала, Бакунина и пр., не ще да бъде разбран от своите слушатели. Ние се смеехме презглава и през рамо, когато четохме вестника на анархистите „La Revolte”, който пишеше: „Постоянно четем вестника на българската интелигенция „Свобода“. Много добри работи се пишат там против руския тиранизъм за в полза на княз Александра Батенберга, който заслужи в България, и пр. Но с един въпрос, най-жизнения, „снабдяванието селяните със земя“, не се занимават българските патриоти. Русия, която е експлоатирала тоя въпрос в Полша, като се е обявила, че ще отърве земите от полските панове, може да направи това същото и в България.“ В друг един брой същият вестник говори: „Телеграфът ни извести, че княз Фердинанд е стъпил вече на българска земя. Граждани и селяни акламирали новия си господар с ура. Едно само не ни съобщават тия телеграми, а именно: кой ще тях да им даде земи, да работят и си бъдат господари на къщите? Това е важното.“

Иди та им крой кюляф! Но ние не обвиняваме редакцията на „La Revolte”, която се намира в Париж и която гледа през очилата на улицата Saint Germain. България е за тях още terra incognita.

Нравствените подкладки , т. е. социалистите, които ние сме били честити да срещнем в България, презират и се смеят на всеки българин, който се занимава с политика, с партизанство и с патриотизъм (узкия). Въпроси за съединение, за Македония, за конституция, за държавен глава, за войска, за разширявание на граници и пр., и пр. са въпроси за тях отживели, безполезни, па даже и вредителни, които били достояние и идеал само на „тълпата”, а не и на тях, съвременните борци, защитниците на подкладките и труда! Един от тях, Д. Благоев, най-яркият и чистоплътният подкладкаджия, в една своя брошура, „Нашите апостоли на свободата“, говори следующето за съединението:

„Да се съединят българите от трите части на нашето отечество: от България, Тракия и Македония, счита се от всички необходимо и и такъво желание от страна на българите, разбира се, е съвършено естествено. Но въпросът се състои в това именно, като какво съединение, при какви условия съединение и при помощта на какви средства? Обикновения човек, обикновения патриот (т. е. който не е от подкладките - б. р.), обикновения публицист без революционни претенции, най-после и обикновения българин с рабски понятия на тълпата, горните въпроси не съществуват. Таквиз хора, били те патриоти, публицисти или българи, живеят само за настоящето и съединението за тях е такъв идеал, какъвто прилича на рабските понятия на тълпата. Те трябва без друго да са пресеяни през началата на най-новата наука за свободата и да се основат на правилата на здравия разум. Идеали за съединението на трите части, населени с българи, според рабските понятия на тълпата (тук почтеният автор с тая многоповторяема дума рабската тълпа разбира народните идеали — б. р.) по тоя предмет излиза във вид на шовинистическата песня „Бой, бой, искаме бой” и се основава не на идеята за личната свобода и щастието на народа, а на някакви си (слушайте — „някакви” си!) исторически и национални задачи, които по-добре да ги наречем „исторически и национални глупости”, като „Велика България, Крумовското и Симеоновското царство” и т. н. В основата на това съединение лежи не „човешко право”, не човешко величие, а национално пехливанство. задачата на което е да създава монументи на човешката глупост и човешкото невежество, каквито са превземанието на Цариград, завладението на Егейското море и хегемонията на Балканския полуостров. За достиганието на тоя идеал (т. е. глупешкия и невежествения — б. р.) тълпата употребява и съответствени на рабските й понятни средства: десницата на богопомазаните (долу!), правителствената машина (долу!), дипломацията (вън!), казармщината и полицейщината (пак долу!), а на народа, като на обществена съзнателна сила, тя (тълпата) не обръща никакво внимание. Подобен път за съединение е способен, разбира се, да усили десницата на богопомазания, да усили властта на правителството, да увеличи солдатщината, казармщината, полицейщината и православното мракобесие, да създаде на гърба на народа сто пъти повече паразити, експлоататори и притеснители. Такъв е идеалът на тълпата за съединението и таквиз плодове дава той. Развитият публицист и истински революционер не само кръв не пролива за такъв идеал, т. е. съединението, но счупена пара не дава…“

Нашите думи, че за тия хора няма отечество, държава, правителство и пр. се оправдават най-бляскаво от горните цитати. България велика, България царство, България съединена с всичките български земи и нам що си още, България със силно правителство – това според собствените им думи е „глупост“, „невежество“, идеал на тълпата, защото се усилва десницата на богопомазника, на правителството, на казармите и пр. Но в Германия, която се слави с надмощие на целия мир, в която науката е в своята апогея, има най-много войска и най-силно правителство. Англия, която е люлката на човешкото право, всеки англичанин, който спомене богопомазницата, снема си шапката. Франция, която е изклала хиляди хора за човешкото право, има генерал Буланже, има Деруледа, вика отмъщение. От час на час се готви да отива да отнеме две области, много по-неважни от нашето съединение. Италия, която е в състояние да дава уроци по човешкото право и по подкладките, най-блестящата страница от историята й е нейното съединение. Румъния проля кръв само за една Добруджа да й се даде, много по-ничтожна от Тракия.

Какви са тия работи бе, джанъм? Нима Бисмарк, Гладстон, Гарибалди, Гамбета, Рошфор, Братияно и толкова още слънца са невежи и поклонници на рабската тълпа? Слушайте бе, те не са чели Ласала и Бакунина, те не се познават с Иван Конспиратор и с Д. Благоева. Пуста простотия ги е скъсала. Италия, Германия, Франция, Англия, морски флоти, Молтке, Бисмарк, тройни съюзи и пр., и пр. — глупост. Подкладки, подкладки! Подкладки, човешко право и освобождение на труда! Ето задачата на всички тия пехливани.

Казват, че съединението било нужно между два братски народа, продължава нашият гений Д. Благоев. Нали българският и руският народ са два братски народа? Защо тогава тези два братски народа да са разделени? По-нататък тая креклива жаба се мъчи да докаже, че съединението щяло да даде по-голяма власт и сила както на княза, така и на правителството му, та затуй само не трябвало да се предприеме. Той умозаключава, че човек със съвременен идеал трябвало да тури това съединение на такива базиси, щото да бъде войската уничтожена най-напред. Санким да сме покажели ние българите на ония глупци бисмарковци и гладстоновци що значи държава и идеал.

Всички тия подкладкаджии, които ние видяхме в България, такова заключение си съставихме за тях, щото много добре ще да бъде да бъдат на два пръста по-далеч от нас. Много честни и искрени хора познаваме от тях, но в данните критически моменти, когато стана нужда да ни се помогне против железния тиранин, те измениха и позорно преминаха на негова страна. Мнозина имаше от тях, които правеха това принципиално. Грозната и монголска тирания в тяхното отечество Русия така смазала и отхранила тия нещастници, щото те, гдето и да живеят, където и да се намират, каквото и да почнат, най-напред ще си въобразят Петербург, Централната, III отделение, шпионите, Сибир и заточенията, па тогава вече работят.

Кръжокът на Д. Благоева, все от нихилисти и конспиратори, както ще да видят читателите по-долу, е участвувал в много мръсни съзаклятия против българските борци за свобода и независимост. В това число ние туряме оня идиотин Георги Белов, със своята чухонка съпруга, която държа реч на Каулбарса, съпругата на самия Д. Благоева; някой си нещастник Иван Конспиратор и много още други. Сам бил натоварен от мадам Благоева един път да тури динамит под един мост край София, отгдето щял да премине бившият княз Батенберг. „Защо тая подлост против тогова, който се гони от вашия тиранин, от когото си избягал и ти?” — попитаха Ивана Конспиратор някои приятели. „По идею и по нравственной обязанности, защото и той, княз Александър, е богопомазан!“ — отговаряше Конспиратора.

Грешката е, че тия хора, българи и руси, които са прочели съчиненията на руските социалисти, които се считат за техни последователи, дотолкова е паднало семето на неприготвена почва, щото грамадната разлика между Русия и България или Франция и Германия не може да се разбере и оцени, както казахме вече. Излиза в. „Демократ”, който дига знаме, който се напъва да ръководи публично мнение, но авторите му не смеят да се подпишат. Ние излязохме и казахме, че те са Д. Благоев и Г. Белов. „Това е шпионство, това е полицейщина“ — извикаха те. Извикаха те, защото тъй викат в Русия, гдето да откриеш някой автор на някое съчинение, неприятно на правителството, отиде на дъното на оката. Ако ние сами да бяхме в Русия, Франция или Белгия, то в първата щяхме да бъдем нихилист, във втората — социалист и пр. Но в България, гдето има всичко, което търсят и нихилисти, и комунисти, и демократи, ние сме просто българин, желаем да имаме само политическа свобода, която ни е била отнета в разстояние на дълго време; да си останем сами чорбаджии на земята; да пазим законите си и да гледаме, щото за винаги да се изпълняват те от най-честните ни патриоти. Това ние обаждаме на всичките социалисти и нихилисти, които се чудят защо ние българите не стъпим на нравствени подкладки. Засега нямаме още нужда. Нека подкладките отидат в своето отечество, в което действително ще принесат полза. А ония техни последователи българи Д. Благоев, Мавров, Заимов, Марко Марков Сакантията и пр. ние ги просто съжаляваме, че са останали слепи към действителността и положението на своето отечество, като са се повлекли от химерите на някои книжки, писани за Петербург и за руските роби. Тия книжки, чуждото за българите учение, разбърканите понятия и пр. заплетоха тия хора в такава мрежа, щото те взеха Каулбарса за нихилист и втори Бакунин в България, а шпионството и хайдутлука на руското правителство спрямо България — за социализъм. Не можаха те да разберат, че българската корона, българското правителство и неговите борби са по-благородни и по-велики за България, отколкото подкладките.

В нас социалистите са зараза, щом поискат да сеят социализъм на българската неблагоприятна почва. Ние съветваме нашата младеж да се пази от тия болни хора, за които отечество не съществува. От българската интелигенция се изисква само едно: да пази тя своята земя от всякакви чужди доброжелатели, да се стреми към запазванието свободата и независимостта на България и да поддържа и насърчава онова правителство и ония деятели, които са доказали вече своя патриотизъм. А който иска подкладки, освобождение на „труд” и социализъм, нека иде да продава краставици в Русия, Англия, Франция и др. България няма нужда от такива ципори.

Статията е публикувана със съкращения. Беше сканирана и обработена от мен първо за "Електронен вестник", където излезе в две части.

*Захарий Стоянов (1850-1889 г.) е български революционер, участник в Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението се занимава с писателска и журналистическа дейност. Летописец на българското освободително движение. Ръководи организацията на Съединението. След това заедно със Стефан Стамболов е сред лидерите на Народнолибералната партия. Председател на Народното събрание (1888-1889 г.) Кореспондент на в. “Таймс”.