От учени светът ще пропадне

Захарий Стоянов

„От учените светът ще пропадне” говори българската пословица; и ако приемнеме, че калугерското учение „глас народа, глас сина божия” е неоспорима истина, тогава трябва, щем не щем, да преклоним колена пред тая народна присъда. Вие говорете кой какво ще, а аз ще кажа, че нам не трябва школа, защото из школята излизат учени, а от учените светът ще пропадне, говори Ганчо Пукала на селяните, които се бяха събрали да се поразговорят за училище. А защо от учените ще пропадне светът, пита Кольо Късия, който се почиташе за най-умен в селото.

— Как защо? — възрази Пукала. — Нима не знаете защо? Я погледнете сина на Пенчо Дългия, който е дошел сега от наука? Каква надежда хранеше към него нашето село, какво очакваха от него нашите селяни и баща му, а какво излезна той сега?
— Защо продаваш от овцете си, бай Пенчо? — питам го аз.
— Трябва да проводя пари на сина си в Париж — отговаря той.
— А какво прави той тамо?
— Учи се и ще да дойде учен — отговаря.
— А каква полза имаш ти от него, ако бъде той учен? - питам аз любопитен и прост.
— Каква полза ли? Тогава нивите ми ще раждат повече, овцете ми ще ягнят по-добри агнета, ще дават по-тлъсто мляко и сиренето ще бъде по-мазно; кобилите ще ждребят по сой кончета, кравите ще отелват по-добри телци, свинете ще опрасват по-добри прасета и …
— Е е доста — му извиках аз, — всичко в тебе ще потече по мед и масло. А кой ще да направи всичко това? — го попитах аз.
— Син ми — отговори Пенчо, и то с науката, защото тогава ще бъде учен и ще знай какво да работи, за да направи всичко това.
— Ако син ти направи това с неговата наука, то той ще надмине в чудесата и св. Онуфрия чудотворец — му казах аз и си отидох.

Е, мой брайно, нали син ти има биволска глава, воловско чело, мечешки крака, кокоши мозък и лисичи очи, то той яко няма да прокопса, но да видиме и това нечувано чудо. А какво сега? Излезнаха ли моите думи истинни, питам ви аз? Я го погледнете на какво е заприличал. Капата му прилича на баба Ацкината кофа, очите му ослепели, ръцете му окелявели, обръснал си мустаките, за да изгледва млад, и пуснал брада като на дяда Върбановия сурия козел; говори французки и забравил български.

— Какво, какво, дядо Пенчо — попитах оня ден Пенча — какво отиват нивите, овците, кравите, кобилите и свинете?
— Недей ме пита, бай Ганчо — отговори той. — Язък париците ми, които похарчих по него. Той отиде паметен, а върна се луд, отиде теле, а върна се вол. Цял ден се разхожда по градината, въздиша и говори нещо непонятно. Иди бре, синко да видиш какво работят ратаите, иди при козите и при овцете, иди в ергелето и в сюрека да видиш какво се работи, нали за това харчих по тебе. Той ми отговаря нещо непонятно и се смее. Язък за моите парици, кучешки сине — му казах и си отидох. Видите ли — продължаваше Пенчо Пукала — каква е науката?

А само той ли е такъв? Познавате ли сина Нейчов, който се такожде учи, сина на Коля и много други; а я прочетете вестниците, които се пишат от учените, и вижте псувни и думи, каквито и баба Коца хлевоустата не би знаяла да ги говори. Аз пак казвам, от учените светът ще пропадне.И колкото повече говореше, толкова повече ставаше по-красноречив, а селяните го слушаха най-внимателно и заключиха най-после да не ценуват много скъп учител. Пак повтарям, тая пословица не е измислена от един човек, от едно село — тя е произведение на целия български народ и в онова време, когато и между нас почнаха да никнат учените цанцугере като гъби; и ако не можем да наречен калугерското учение „глас народа, глас сина божия” лъжовно, тогава още по-малко смеем да назовем тоя глас народен неверен, неправеден и пристрастен, но трябва да се съгласим, че тоя глас е глас на праведно отвращение, глас на праведна и свята присъда, произнесена от нашето общество против развалените мозъци и деморализираните сърца на нашите преучени цанцугере.Нека говори кой какво ще, а аз съм убеден, че по нас истинно образовани, положително научни люде са съвсем рядко. Нашите преучени синигери заели са от Запад само онова, което е истинската и положителна наука отдавна осъдила.

[+/-] ...виж целия текст

Кой подкопа нашите местни занаяти?

Кой нанесе смъртен удар на нашата бедна индустрия?

Кой внесе в нашето непорочно отечество очилата, ръкавиците, бастуните, цилиндрите, фраковете, казмирените дрехи, белилото, червилото, корсетите, помадите, парфюмите, шуповете, капелите и др. западен боклук, кой внесе и разпространи венерическите болести?

Не всичко ли това се внесе, не всичко ли това се проповядва, употреблява, разпространява и защищава от преучените наши синигери? И така, пак казвам, ние нямаме хора сериозни, хора умни и хора с възвишени идеи. Ние сме всички луди, всички идиоти!

Ние заемаме и внасяме от Запад само онова, що е лошо, само онова, що е на нас вредително, и само онова, що е чуждо и противно на народния дух; а всичко онова, което би ползувало народа, всичко онова, което би възвишило и душевно, и материално народа, всичко онова, което би му показало истинния път към напредъка, не само крием от него, но и всеки, който би се осмелил да го внесе, наричаме го луд и с болен мозък.

Ние презираме нашите шаяци, ние презираме нашите обичаи, ние се смеем на нашите обреди, а баловете, фраковете, белите ръкавици, очилата, наполеоновските бради, белилото, червилото и други лудости употребляваме, ако и да виждаме, че това няма нищо общо с истинската наука, и при това се наричаме учени. Не сме ли луди, не сме ли идиоти?

Ние имаме закони, ние имаме съдилища, които са длъжни да бранят слабите срещу силните, които защищават честта, имота и живота на гражданина; ние пишем тия закони, ние препоръчваме всекиму да се обръща към съдилищата и да вика на помощ закона за своята докачена чест, за своето ограбено имущество и своя нападнат живот, а сами ние, ние, преучените, презираме тия закони, плюваме на тия съдилища и за това, че еди-кой ни нарекъл интригантин и идиот, ние го викаме на дуел. Ние лъжем народа, а ние се назоваваме „учен человек”.

Не сме ли идиоти?

Ние знаем, че всеки человек умен, человек от истинска и положителна наука, человек със здрав разсъдък и человек от закон и порядък на Запад за своята докачена чест, за своето ограбено имущество и за своя нападнат живот не би търсил сам за себе удовлетворение, но би се обърнал към съдилищата и повикал би в помощ закона, но ние сме преучени синигери и усвоили сме и искаме да присадим в България дуела, който е принадлежност само на изобилните с пари, спечелени от сиромашки сълзи, потъналите в разкошност, разтленните от разврат, бедните от ум и разсъждение западни принцове, барони, лордове, контове и пр., пр. западен боклук.

Ние знаем, че дуелът като чедо на глупешкия средни век е осъден от всичкото умно человечество и във всичките образовани държави е забранен и се преследва по най-строг начин, но ние, преучени, искаме да ощастливим нашите селяни и с това западно гюбре.

Ние знаем, че величието на един истинно образован человек се състои в това не да накара противника си с юмрук да млъкне, но с думи, основани на логическа истина, и с делата си; но ние сме преучени богослови, философи и затова искаме да запушим устата на противника си с куршум.

„Ние сме всички луди, всички идиоти и народът има право в своята присъда!”

Не зная кой какво е помислил и заключил, но аз дойдох до такова убеждение и заключение, когато прочетох в 88 брой на „Български глас” от 26 октомври т. г. писмото, което е писал г. Тодор Икономов на г-на Каравелова и с което го вика на дуел по тая причина, че Каравелов пред Даскалова и Д. Стоянова го нарекъл интригант и идиот. Ако г. Петко Каравелов е изказал тия думи, той е направил едно от двете: или е казал цяла неопровержима истина, или е пък, напротив, казал неосновна лъжа.

Ако е изрекъл цяла и неопровержима истина, тогава Икономову, като умен и от наука человек, не оставаше нищо друго, освен да се труди да се поправи.

Ако ли е пък изрекъл неосновна лъжа, тогава г. Икономов ако беше учен, както се нарича, а не преучен, трябваше да постъпи едно от двете: или да оставеше с делата си да докаже, че той не е интригантин, не е идиот, и трябваше да апелира на общественото мнение, или пък ако беше человек от закон и порядък и ако хранеше и най-малко уважение към нашите съдилища и нашите закони, трябваше да се отнесе в съдилищата и щеше да повика в помощ закона, за да умие нанесеното му безчестие; а не сам, като бабаитин, да иска с оръжие да опере безчестието си. Това правят само лудите, варварите и болните в мозъка преучени философи.

Ако съм аз истина интригантин, истина идиот, то, не само да убия Петка или Драгана, но и целия свят, пак няма да сe излекувам, защото горните болести са душевни, а душевните болести са неизлечими. Ако ли пък аз не съм интригантин и идиот, то не само Петко или Драган да ме нарече такъв, но и целият свят, пак не би можали да ми дадат тия болести.

И тъй, пак казвам, нека говори кой какво ще, а аз ще заключа, че ние разваляме своя народ с дуелите и другия западен боклук: ние нямаме хора сериозни, хора умни и хора с възвишени идеи, а народната пословица остава свята истина дотогава, докато нашите учени не бъдат истинно и положително учени, а не преучени синигери и докато се не убедим, че “кормчията” и „песни над песней” не могат направи человека философ, а само извеян богослов.

в. “Независимост”, 1880 г., брой 30