Баджанакизмът

Захарий Стоянов

А знаете ли вие, че баджанакизмът не е нещо ново? Можете ли да повярвате вие, че той се е ценил и в минали времена, че той има историческа почва, че той е бил предмет на щастие и на благатки дни и в частен живот? Слушайте. Преди 26-30 години имало двама унджии, Тодор и Иванчо, дюкянчетата на които се намирали на Ункапан, пак в Пловдив, в една чаришя, на една реда, комшии, демек, както е комшийско адвокатското дюгенче на Данаила Юрукова при Народното областно събрание.

Герчек, дюгенчето на г. Юруков споменах, а че ми дойде друго на ума. Знаете ли, че г-н Юруков загуби много и много с новото Областно събрание? Загуби той и никога няма да прости за това на Иван Гешова. До старото Областно събрание дюгенчето на бай Юрукова беше 8 крачки, а до новото е 14. Освен това старото дюгенче беше насреща Областното събрание, тако щото, като дойдеше време да се подписват ведомостите за 21 туралии, бай Данаил на часа се намираше между своите колеги. Доволно бе да потрака на джама г. Кирков и да си потрие двете пръстета, като кога се четат пари. На часа г. Юруков отива гологлав в Постоянния комитет, а г. Янколов, който обича шегите, иска да го помъчи малко. „Не давам пари, Данаиле, заръчай по едно кафенце" - казва той. „И по един вишнап" - повтаря г. Калатинов и работата се свършва по любовно. А за в бъдеще не е така. Цели 14 крачки е до дюгенчето, джамовете гледат на друга страна. Тъй пропада човек.

Да, двамата баджанаци, Тодор и Иванчо били комшии , но само техните дюгенчета били комшийски. Нали нямали помежду си съгласие, работата им не отивала добре, един други си правели зло, един другиму мислели душманлък, един от други теглели. Дойде някой мющерия на дюгенчето на Иванча, дума не станало още за пазарлък, а Иванчо почва да клевети комшията си Тодора, че турял в брашното пясък, че продавал ексик че не се опичало, и пр. „Той е антихрист" - свършвал Иванчо. Същият мющерия замине покрай Тодора, а злобният Тодор го чака на дюгенската врата. „Защо си хвърли парите в калта бре? Защо пазаруваш от него циганин? Знаеш ли, че брашното му е пълно с ръж, кукуруз и къклица? Той е чифутин" - свършва Тодор. А Иванчо, който слуша отстрана, показва лопатата и говори на противника си, че ще да му свети маслото. Начаса почват псувни, мръсни думи помежду двамата комшии и най-после заплющят лопатите взаимно. Следствията биват еднакви и за двамата.

Иванчо, който бил женен и който имал по-малка балдъза, един ден след църковен отпуск, когато допивал последната чашка ракийца на чикмата, хрумнало му на ума велика практическа мисъл. „Ще да го направя аз него баджанак" - казал той и налял още една ракийка повече от обикновените. На другия ден, когато той заминал покрай Тодорова дюген, казал му като ни­кога „добрутро"; но Тодор, който нямал още хабер от подготовляющия се баджанакизъм, плюнал на земята. „Черен ми си пред очите като смърт, а още имаш сурат да ме поздравляваш" - казал той. „Ще те туря аз тебе в джеба си" - прибавил Иванчо и си заминал.

И действително, скоро време засвирили цигулките на едно от тепетата. „Днес се годява Тодор унджията за балдъзата на Иванча унджията" - се говорело в механата. Двамата заклети някогашни врагове, които си правеха един други зло на дюгенчетата, станали ортаци и на брашното и на триците. Цели двадесет години е траял техният баджанакизъм, цели двадесет години са продавали те брашно на пловдивската фукария, както им скимне на каквато цена пожелаят. Пловдивчани не са ги наричали другояче освен баджанаците.

„Да ти са позлатени устата, баджанак, гдето ти дойде на ума да ми кажеш да станем роднина" - говорел Тодор на Иванчо.

Представете си сега, читателю, ако двамата баджанаци с унджийски дюгенчета са направили такива чудеса то какво би станало, ако те бяха двама директори, двама везиря, да имат под разположението си не няколко чувала с брашно, но цяла Румелия, с рудници и железници. О, Тодор и Иванчо щяха да плуват в масло!...

На снимката : Членове на Българския таен централен революционен комитет, взел дейно участие в Съединението : Н. Тушкова, Сп. Костов, Д. Ризов, П. Зографски, кап. Паница, С. Турчев, А. Мумджиев, Пр. Тишков (Чардафон Верики), Ив. Стоянович, поп Ангел Чолаков, Т. Гатев, З. Стоянов, Ив. Андонов, Ив. Арабаджията, Ст. Празов