Пейо Яворов
През една тиха нощ в Гециманската градина Исус възнасяше към небето молитви за страдущето в неволя човечество, за гинущите в неправда човеци.
Юда беше извършил вече своята грозна продажба и вървеше пред войниците, които щяха да хванат и отведат на съд оногова, който бе дошъл да съди.
Целувката, светлия знак на любовта, послужи като знак на тъмното злодеяние.
Подиграван от невежа сган, оплюван от лъженабожни фарисеи, жестоко изтезаван от римската власт, божествения мъченик свърши най-после върху кръста.И огря от върха на Голгота едно благодатно слънце за света. Това слънце бе християнството...
Koeто в своята истинска смисъл е осветен чрез страданието протест на доброто против злото! — борба на правдата срещу неправдата.
Което следователно освещава и протеста на угнетения против угнетителя, и борбата на поробения срещу порабощителя.
Протест в името на онова, което е сиянието на рая; борба с онуй, което е тъмнината на ада: тоя протест и тая борба са корена и върха на крепкия мир, на искреното единение, на сърдечната любов в средата на група човеци.
Затова има едно напътствие към избрани, а не завет към събрани: "Любете друг друга!"
Че не може агнето да обикне вълка; нито угнетения — угнетителя; нито поробения — поробителя. И не трябва!..."
[+/-] ...виж целия текст
Било е казана: ударят ли ви по едната страна — обърнете и другата. Но веднага е прибавено: като не забравяте Мойсея: око за око, зъб за зъб!
Книжниците и фарисеите диреха възможност и случай да наклеветят и погубят Исуса. Инак — той би завършил:
-Обърнете и другата страна.
-За по-голямо право на мера според мера...
„Да смажете главата на оня, който ви е ударил, като на зъмя!”
Кълнеха се първите християни в името на кръста и обикваха друг друга в името на общото дело: — за победата на доброто над злото, за възтържествуването на правдата над неправдата.
Отначало слаби единици, те разпространяваха своето учение, като презираха най-страшните мъки.
По тоя начин те искаха да привлекат жертвите на злото и неправдата, които са легион, и да образуват едно могъщо воинство, кадърно да унищожи с един мах всяко зло и всяка неправда: да не съществуват вече!
Но лицемерието и коварството спасиха злото и неправдата, против които беше въстанал страдалецана кръста.
Смири се лицемерно злия и се нарече християнин;въздъхна лицемерно неправедния и се нарече християнин: — падна копието на християнството в коварни ръце, за да бъде насочено против самото християнство...
Което биде обърнато наопаки: да послужи на злого и неправдата! — на угнетението и порабощението!
Защото по-лесно бихте проденали моряшко въже през иглено ухо, отколкото да съгласите християнството от седемнайсет века насам с учението на Христа.
Християнството от седемнайсет века насам, под хоругвата на което са се вършили, вършат се и днес най-черните злодеяния и най-безбожните несправедливости...
С учението на Христа, учение, продадено от седемнайсет века насам, както бе продаден и сам великия учител.
С духа на Христа, дух, разпнат от седемнайсет века насам, както бе разпнат и самия Христос!
И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще я кажем: тя е цялата европейска земя.
И ако за една Голгота непременно е нужен един връх, ние ще го назовем:
Македония!
Поне така се нарича днес...
Не сте ли слушали за книжниците и фарисеите в Берлин, Виена и Петербург?
Питайте за тях цариградското чудовище, държащо в ръце копие с наситен в жлъчка и оцет сюнгер на върха!
6 април 1903 г., в."Свобода или смърт"
Публикации
14 коментара:
Истинска е публицистиката, писана от вече мъртви хора, да? Нима нито един жив не може да пише истинска публицистика?! :-) Или просто трябва да умре, та да го признаем!?
Не съм казал такова нещо, г-н Грънчаров. Но ще ми е интересно да посочите някой днешен публицист, който да е на нивото на Ботев, Яворов или З.Стоянов. Дори да има такъв, той вероятно ще има достатъчно поле за изява и няма да има нужда да бъде публикуван на моя блог. Той е запазен за старите големи майстори на публицистиката, чието творчество не може да се намери онлайн.
Въпреки това съм публикувал и една статия на нашия съвременник Младен Сърбиновски - можете да я прочете. Надявам се скоро да публикувам и други на това ниво.
Разбирам ви, идеята ви е друга, да представите образци на българската публицистика от миналото. Но днешната публицистика, доколкото съществува, също е нещо интересно и народополезно. Има добри публицисти и днес, и понеже не страдам от излишна скромност, ще кажа, че и аз съм един от тях :-) Имам две книги с публицистика (БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, изд.ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 година, и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, която е в издателството и ще излезе до край на май). Моята публицистика е излизала също и в много вестници, у нас и по света. Казвам това за ваша и на читателите ви информация.
Впрочем, да кажа защо репликирах: ами защото имам усещането, че ако Ботев беше съвременен публицист, и него нямаше да го признаваме, както и особено не са го признавали тогава, приживе. Ние, за жалост, признаваме най-даровитите си сънародници едва когато вече не са живи... сиреч прекалено късно. А пък след това парадираме със закъснялото си признание, което според мен е пропито от фалш, понеже се опитва да компенсира онова недостойнство...
Aми вие достатъчно рекламирате публицистиката си, казвате, че излиза на доста места, така че не виждам смисъл и аз да се намесвам или да я оценявам.
Съгласен съм с вас, че има и стойностна днешна публицистика, макар и рядко от нивото на цитираните тук майстори. Може би Ботев не е добър пример, но много гении не са били достатъчно оценени приживе у нас. Но това не е българска болест, прекрасно знаете, че се случва по цял свят.
Да, така е, но пък все ми се струва, че по света нещата са малко по-иначе: там обществото търси талантите си, насърчава ги - пример: Америка, Франция, Германия - там са осъзнали, че способните хора са най-ценния капитал на съответното общество, докато у нас съвсем не е така, а по-скоро е обратното. Ние съвсем не ценим най-способните си хора или пък дори директно ги убиваме: Алеко примерно, пък и мнозина други. Левски също е умрял заради нас: защото "народът" сякаш с облекчение си е отдъхнал когато са го обесили и сякаш са се радвали когато са узнали, че повече този "зъл демон" е нямало да ги смущава в дълбокия им сън.
Това исках да кажа, нещата са принципни, не става дума за мен и пр., нека да не опростачваме разговора...
Отново искам да отбележа, че не приемам това за някаква типично българска черта. Всички описани от вас грехове са слабост на човека, още откак е предал Христос. По никакъв начин не мисля, че ние държим някакво първенство в тази област. От 44-та година насам обаче има едно целенасочено потъпкване на всичко истинско и талантливо, знаете по какви причини. Днес, слава Богу, в много по-малка степен, но продължава.
Може и да сте прав, но това не е основание за някакво самоуспокоение на базата на прословутото "щом и навсякъде по света е така, какво има тогава да се мъчим да се поправяме!?". А че не е така по целия свят и при "човека изобщо" може да се докаже и на основание на това, че в рамките на отделните култури отношението към личностното и индивидуалността е доста различно; същото важи и за различните форми на безкултурие, към които можем да отнесем нашата родина - защото факт е, че у нас няма развита култура на толерантността, на демократичността, на уважението на личността на другия и пр.
А иначе Ви благодаря, чудесни и много правдиви текстове публикувате, чета ги с удоволствие! Ще си позволя да ги ползвам и в своите търсения, като, разбира се, ще се позова на Вашия блог...
Kaто казвам, че и при нас има същите недъзи, както по цял свят, не искам да отрека борбата срещу тях. Против съм обаче охарактеризирането на някои недостатъци като изцяло български. Дълго време комунистите ни баламосваха с псевдонауки като народопсихологията, за да втълпят на българина, че е роб, че за нищо не става. Това разбира се не е така, всеки народ има своите достойнства.
Прав сте, че при нас културата на толерантността и демократичността не е на нивото на Запада, но това си има своите най-логични исторически обяснения, не е някаква вродена вина на народа. А в някои случаи даже може да е от полза, а не вреда.
Радвам се, че този блог ви помага, това е целта му - повече хора да се докосват до старите майстори на публицистиката - не просто, за да им се възхищават или възмущават, а за да ползват идеите им в своите собствени търсения.
Прав сте, само че "народопсихологията" не бива да се смята за псевдонаука, използвана от комунистите; тъкмо те специално се бояха от тезите й, понеже не се връзваха много-много с догматиката на комунизма. Комунизмът поддържаше тезата за "социално-класовата природа и обусловеност на историческия процес", което не може да се свърже с постановките на "народопсихологията". Основните идеи на т.н. народопсихология не се извеждат от някакъв неизменен и "по природа" даден "национален характер", а те са ситуационно обусловени...
Трудно ми е да се съглася. Именно по комунизма у нас се появяват знайни и незнайни народопсихолози, мнозина с това си изкарват хляба. Ние и до днес повтаряме народопсихологията под път и над път и с нея си обясняваме почти всичко. Изучаваме я и в университетите. Това е някаква вманиаченост, която съм виждал само при нас българите и никак не я смятам за полезна. Живял съм и в чужбина, там хората търсят по-рационални решения на проблемите си и не се самоохулват постоянно. Доколкото знам в английския дори няма дума за народопсихология.
Странна е позицията Ви, но си е Ваша позиция, която обаче не споделям. Не е истина, че по времето на комунизма била развивана някаква т.н. "народопсихология" - бихте ли дали поне едно заслужаващо внимание заглавие от тази област? не е вярно и това, че днес всичко сме били обяснявали с народопсихологията - това просто не е възможно, при положение, че стойностна такава у нас съвсем не съществува. Ако имате предвид някакви вулгарно-журналистически допускания и умувания, то това значи, че им приписвате статус, който те не заслужават...
Веднага отговарям - трудовете на покойния Марко Семов. Поне в моя факултет се преподават и до днес. Не искам да коментирам качеството им, вече казах мнението си за народопсхилогията като цяло.
Публикуване на коментар