Българските чети

Любен Каравелов

Ни едно народно българско движение, ние едно българско желание за исторически живот и напредък, ни едно българско дело, което има прогресивни и човечески характер, няма да са се появили досега между нас, за които някои да не казват, че тия явления са се появили по желанието на Русия и, че всеки народолюбив българин не е нищо освен руско мекере или руско оръдие. Такива убеждения са изказвли и западните публицисти, и маджарските туркофили, и пещанските чифути, и фанариотските турци; нио ние тям прощавахме, защото тия говорят това или из пристрастие, или из ненавист към славянските племена, или по незнание. Но захващат да говорят същото това и хора, които твърде добре познават бъгларския народ (защото постоянно живеят с него), познават неговите желания и помиления, познават неговия дух и характер, познават неговите добри и лоши страни и пр.

„Trompeta Karpatiloru“ много пъти е помещавала в страниците си такива статии, които са вярно изобразявали българското положение и българския дух; тя е защитавала българските интереси, проповядвала е братство между българите и румъните и пр. И ние за това сме и твърде благодарни. А днес?

Някой си българин (ако само той е българин, защото и г. Болян не знае името на авторът) написал в редакцията някакво си писмо, което е поместено в 833 брой на тоя вестник, на което почетната редакция прави свое обозрение и казва : „...ние мълчахме...но когато се появиха българските чети, които бяха съставени по руско влияние (??!!) и искаха да ни компрометират, то ние им казахме: „Доту­ка." Разбира се, че тия изречения ни се показаха твърдо чудни, а особено като ги изрече тоя вестник, който чрез няколко реда в същата статия казва, че той всякога безпристрастно защитавал българските интереси.

Трябва да попитаме „Тrоm. Каrр.", чие оръдие беше Румъния в 1848,1859 и в 1866, когато тя въстана, за да придобие своята свобода и своята самостоятелност? Имаме ли ние право да кажеме, че Румъния е достигнала до днешното свое положение и учредила е своята конституция не по своето желание, не по потребностите на народът, не по духът на времето, а по интригите на Франция, по желанието на Русия и по капризите на Австрия? Ако ние би изказали такова едно мнение, то „Тrom. Каrр." би имала право да ни каже, че ние или сме луди, или ще да полудееме; ако ние би изказали такава една глупост, то нам би казали: „Господи не! Вие не сте в състояние да разберете, че всеки един народ има свой исторически живот, а да запре тоя живот не може ни една сила на светът. Тая сила може да ускори или да окъсни някое важно историческо събитие, но да го унищожи тя не е в състояние. Всеки народ върви по един определен път и той трябва да преживее своето." Разбира се, че ние не щяхме да бъдем в състояние да отговаряме на гореказаните доводи.

Българските чети бяха и ще бъдат явление чисто българско (това „Тrоm. Каrр." твърде добре познава, както румънските революции бяха явление чисто румьнско - това и да доказва човек не е нужно.) Когато един народ се събуди, той иска да живее и да върви напред, защото е буден; когато един народ живее, то той трябва да живее и исторически свободно, защото членовете на тоя народ са хора. Хаджи Димитър беше такова същото явление, каквото го изискваше времето, а българските чети не бяха нищо друго освен oпозиция на турските злоупотребления и на Мидхатпашовите подлости.

Всекиму е известно, че Мидхатпашовата система бе­ше да деморализира българската младеж и с това да убие в нея и най-малките проявления, които би се пока­зали между българите за народен живот и свобода. Тая йезуитска (и азиатците имат свои йезуити) система малко помогна на Мидхата, за да достигне своите цели, и той промени програмата си. Мидхат захвана да преследова учителите и по-събудените хора; захвана да затваря училищата, да затваря свободомислящите хора и да наказва умните и енергическите граждани и това беше най-главната причина да се съставят българските чети, а българският народ да помисли за своята свобода, ако той и да мислеше за това и по-рано.

Множество български младежи избягнаха из ноктите на Акиф паша и намериха гостоприемство в Сърбия и Румъния. Но за това не трябва да се разпространяваме, защото всичкият ход на работите е познат г. Боляку; ще кажеме само, че всеки един емигрантин, дека той и да се намира и в каквото положени и да се намира, е занят само с една мисъл, т.е. да се върне в своето отечество и да бъде полезен на своите братия, които търпят това също, щото е и той търпял няко­га си. Ние мислиме, че г. Боляк ще да се съгласи със следующето наше заключение: да се съберат няколко стотини хора и да преминат Дунавът, да търпят глад и жажда, а най-после да умрат със саблята в ръка - е такова едно явление, което може само тогава да бъде, когато хората се ръководят по някоя твърде силна ненавист, нежели по руските интриги. И така, бъл­гарските чети не бяха нищо друго освен българско де­ло и ние имаме факти, с които можеме да докажеме всекиму, че Русия не само че не е принимала участие в това българско дело, но всякога е била нему противна.

Използваният портрет на Любен Каравелов е рисуван от Рашо Макавеев през 1963 г.