Българи в Македония

Арсени Йовков*

Откакто бушува по балканските земи завоевателният бяс, специфично явление е за всички балкански мъже, за целия онзи хор от политици, журналисти, учени и общественици да поставят етнографията в услуга на своята политика и географията в услуга на своите икономически на­соки. По тоя начин балканската завоевателна политика е създала един своего рода завоевателен специалитет, по силата на който в името на едни или други интереси да могат народностите да се метаморфоризират за един миг, а цифрените данни за народностите да получават свойството на чудесата — от милиони да се обръщат на нула и от нула на милиони. Така прочее ев­ропейските зрители, изправени пред балканския трагикомически театър, виждат под магическите ръце на сценичното фокусничество ту българи към Нови пазар и Драч, ту гърци от Дунава до Егея, ту сърби от Бело-Сърбия (пардон — Бесарабия) до Тесалия и в зависимост от това — Вар­дарската долина продължение на Моравската, Тракия продължение на безгръбначна Гърция, а Струмската и Маришката долина — български копия, които трябва да късат безгръбначната твар, заложила се пред бъл­гарската врата.

И едновременно с тия явления из цилиндрите на балканските тия фокусници излизат ту българо-татари, ту българо-славяни, ту старо-сьрби, ту българогласни, ту погърчени славяни, ту посърбени българи, ту по-българени сърби и ред още специалитети, с които един ден на Балкана бихме могли ла видим н китайци, стига да можеше Китай да счете доли­ната на Вардара за продължение на Янт-Се-Киянг.

Дo когато в политиката няма морал, когато сегашните държави счи­тат народността за борсов артикул, не е никак чудно, че държавните канцеларии и техните барабанчици — преса и наука, са цилиндровани фокус-ници. Ех, панаир са Балканите. Изредиха се на него и Турция, и Бъл­гария, а доде ред вече на Сърбия и Гърция. . .

И не чувате ли техните отчаяни панаирджийски крясъци? Не виждате ли сръбската наука в печалното положение на панаирски палячо? Но не виждате ли и публиката, която ръкопляска, без обаче да му вярва?

Наистина тежък е товарът на кражбата. И Сърбия, и Гърция, които се награбиха доволно много с балканска плячка, са принудени сега да патентоват и изобретения на научните лъжи, за да прикрият с тях краж­бата. Тъй се обяснява всичката тая родилна мъка, която мъчи напоследък сръбската преса и нейните душеприказчици на Запад в тяхното стремление да оправдават кражбата.

[+/-] ...виж целия текст

Но когато днешната Сърбия отиде в Ньой, за да грабне дял от пляч­ката, не взе ли в торбата си някое шило, което за зла нейна чест не се крие в нея, защото на всеки друм и кръстопът показва острието си? Не видя ли сръбската държава, че в името на интересите не се създава право, в името на алчност не произлиза народност, че в името на лъжата не може да се скрие от света съществуването на българската народност в Маке­дония!. . .

По-скоро Сърбия добре вижда всичко това. И колкото по-добре вижда, че асимилацията на българския елемент би й създавал етнографски права — толкова повече и онова страшно напрягане на книжовници, вестникари и държавници, за да убедят света, че в Македония българи няма. Сериозни дори вестници като „Трговински гласник", който пледира общата кауза на югославянското обединение, приглашава в хор, че Македония носела сръбска култура и сръбски исторически характер.

Всичко това са обаче доводи толкова плитки, колкото плитки биха били доводите на ония, които ще твърдят, че македонците са кумани, за­щото има град Куманово, или защото наистина ще намерят там и кумански знаци и признаци.

За истинската наука обаче, за истинската историческа правда фак­тите се нижат не така, както ги представят сърбите. И ето:

1. Още с явяването на славянска писменост и славянска книжнина при св. Климент Охридски македонските славяни имат физиономия на българи. Не знам дали и тогава някоя българска екзархия или някоя комитска чета не е направила св. Климента българин, ала всички послешни жития на св. Климент и всички писания за него от охридските архиепи­скопи го третират като български пастир на българско население.

2.Българският цар Самуил, родом бърсяк от Македония, съвсем не се нарича сръбски крал, а български, тогаз когато сръбският крал Душан наистина се коронясва в Скопие, ала след като доде тамо за завладяване. То е все едно, както щеше да се короняса цар Фердинанд в Цариград ,ако неговата заръчана в 1912 г. златна колесница беше наистина стигнала до Златния рог.

3. Самите гьрци не нарекоха цар Василий „сърбоубиец", a българоубиец. А 15-те хиляди ослепени войници бяха македонски славяни от При­леп — Преспа и тях именно третира терминът "българоубиец"

4.Охридската архиепископия дълго време просъществува едновре­менно със сръбската Печка патриаршия. Защо първата не стана съставна част на втората, ако населението в Македония бе еднакво с онова в Сърбия?

5.В Българското възраждане Македония взе такова деятелно уча­стие, каквото сръбското Косово не е взело във възраждането на Сърбия. Преди да съществува екзархия, македонските славяни свързват всичките свои духовни борби с ония на българите от Мизия и Тракия и избират за средище на тил борби Цариград, макар и да имаше тогава сръбска дър­жава до вратите на Македония.

6.Македония дава в общобългарската книжнина видни поети, като братя Миладннови, Райко Жинзифов и Григор Пърличев, и то преди съ­ществуване на Българската екзархия.

7.Из западномакедонските славяни излизат и първите борци за бъл­гарска духовна независимост, като например Кирил Пейчинович и Парте­ний Зографски, първият от Тетовско и игумен на Лешовчкия манастир, дето почива и днес, вторият от Галичник, а български митрополит в Пи­рот, дето почива и днес. Странно нали? От Македония. . . български вла­дика. . . пак в Пирот! Защо българският дух от Македония е навлизал в сръбски периметри, а сръбски дух в Македония не виждаме никак?

8.Ако обичат сърбите, нека идат в скопската стара черква „Св. Спас". Там под иконостаса на художествената дебърска резба ще прочетат над­писа на резбаря: „Първи майстор Филипов от Гари и Макарий от Галич­ник, бугари дебрани от Маларека 1824 год." Нека запомнят сърбите — 1824 г., т. е преди 100 години!

9.Сърбинът Вук Караджич няколкото събрани от Македония народни песни нарича ги „Бугарски наролне песме". Босненският сърбин Стефан Веркович сам в 1860 г. издаде в Белград сборник „Песме Македонских бугара".

10.Самите сърби днес не разбират македоно-българското наречие и карат местните жители да не „причат" по бугарски. Самият министър на вероизповеданията във Велес г. Янич в публично събрание казва: „преждеговорившите оратори говориха по български, ала. . ." Македонското на­селение именува „Скопие", сърбите обаче го именуват „Скоплье"; маке­донците произнасят „Битоля", сърбите — „Битоль". Не бе ли същото, ко­гато маджарите именуваха хърватското „Загреб" на „Аграм" и словенската „Любляна" на „Лайбах"?

11. В 1868 г. в Белград е отпечатана от сърбина Чеда Миятович цветна етнографска карта на Балканския полуостров, където населението в Ма­кедония е показано като българско. Картата е приложение на книгата „Пътуване по словенским земляма Турске у Европи од г-ца Миер Ма-кензи и Ирби." Показани са в тая карта и турското население, и гръц­кото и албанското, ала от сръбско нито помен. Как тъй сръбската наука тогава, съществуваща в едно време, когато българска още нямаше, не на­мира в Македония сърби, а после се родиха те току-така наведнъж?

12. Международни договори н политически актове, които признават славянското население в Македония за българско, имаме:

а) Сан-Стефанският договор от 1878 г.;
б) Сръбско-българският договор от 1912 г.;
в) Султанският ферман от 1870 г., с който се учредява Българска екзархия, дата, когато българска държава не съществува, а до самата Македония съществува „Српска Княгевина". Прочее договорите ли съз­дават народности или народностите предизвикват договори?

13.Македония даде на българското племе и на българската държава учени, професори, писатели, журналисти, държавни мъже, общественици, духовници — и всичко това е един брой, който не може дори да се изчисли. Политическа полза Македония наистина не е видяла от тях — полза има само общобългарската култура, ала колко творци на сръбска култура е дала Македония? Колко местни административни чиновници, колко местни учители, колко местни владици днес има сръбската държава в Македония, за да ни докаже, че наистина населението е нейно?

14.От 40 години ето македонското население емигрира: гръцкото — в Гърция, арумънското — в Румъния, турското — в Турция, албанското — в Албания, българското — в България. Днес в Гърция има около 100 000 емигранти гърци от българска и сръбска Македония, в Турция — 200 000 емигранти турци, а ще станат и половин милион, в Албания — около 60 000 македонски албанци, в България — 300 000 македонски българи, в Ру­мъния — 50 000 арумъни. Е, добре, колко македонски емигранти от тур­ско време Македония е пратила в Сърбия, колко македонци се заселват и днес в Белград, Ниш, Крагуевац, Валево, Шабац, когато всеки град на България, всяко село на България ежемесечно приема нови и нови маке­донски емигранти.

15.В Балканската война македонската емиграция образува македон­ското опълчение, в общата война — македонска дивизия, всичко това из­ключително от македонски редници, македонски подофицери, офицери и генерали. И не само македонците в България, но и ония в Америка додоха в България, та се зачислиха в тия части. Чети от същите предвождаха българската армия по Струма, сръбската по Вардара и гръцката към Би­стрица. Когато обаче се свърши войната, тия четници намериха сръбските и гръцките затвори, т. е. постъпи се с тях, както се постъпва спрямо неедноплеменници.

16.Македонски славяни емигрираха в Южна Америка. Ако тука в България има нещо, което да ги заставя да се казват българи, защо те, които не са видели даже България и са „освободени" от Сърбия, се наричат и в Америка българи, образуват братства за освобождението на Маке­дония и излагат на рискове даже своите интереси в Македония? Защо ма­кедонски студенти във Виена, Грац, Берлин, Прага, Женева, дето учат свободна наука, се наричат българи и образуват македонски дружества? Могат ли ни каза сърбите подобни примери в своя полза?

17.Френските военачалници на македонския фронт, дори генерал Са­рай, публично в печата се изказаха за българския характер на населението. А един парижки професор от Сорбоната г. Мазон наскоро излезе с цял том македонски приказки и поверия —фолклорен български материал из Македония, чието население сам авторът определя недвусмислено за бъл­гарско.

18.И най-сетне — нали на лъжата краката са къси — победителите от Париж и Ньой в своето желание да дадат Македония на Сърбия и Гърция не можаха да избягнат късоногието на лъжата, та сами признаха бъл­гарщината в Македония. Към договора за мир в Ньой „хитрият" критянин Венизелос забрави, че пледирайки гръцките интереси, от лоялност не трябваше да вреди на сръбските. А той не само ги повреди, во в Ньой отрече с договор, че в Македония има сърби. Така той наложи на България една конвенция за размяна на населението: българите от Македония ще прибира България, гърците от България — Гърция. Как? Значи славя­ните от „сръбското" Гевгели надолу и пр. са българи? Значи оттатък Би­толя, отвъд „сръбска" Битоля в Леринско и Костурско са българи, а по-насам към България — в Прилеп, Велес и Щип са сърби? Това профе-сорска теория ли е, политически шантаж ли е или фатално противоречие на двама крадци, които не са се дори споразумели как да лъжат? И ето сега леринските българи от Секулево, Неволяни и Върбени ще се пращат в България, а чистите „сърби" от Кърстсфор, Бухово, които отстоят на 20 км от първите, както и ония от Царево село, Малешево, Кочани, ще стоят по местата си като сърби, защото такава била политическата теория на Ньой. В Южна Македония се грабят имоти в името на българофобията, а в Сръбска Македония се дирят паметници от сръбски характер и ако се намери един сърбин с два до тях кумански паметника, три римски, четири илирийски, десет български — пак Македония се обявява от сръбската книжовна мисъл за сръбска.

В сръбската Скупщина се провикват: „няма българи, няма македонци", а в камарата в Атина бившият мниистър-председател г. Кафапдарис, от­говаряйки на България, се провикна: „Българският елемент в Македония живее при добри условия и затова никакво оплакване досега в смесената комисия по изселването няма."

За сърбите обаче не съществуват горните аргументи и хилядите още такива, що бихме могли да наведем. Те считат, че имат право на Македо­ния най-сетне затова, че са лели за нея кръв, че дали две дивизии при Одрин. Като че македонците не леят кърви и сълзи от 40 години насам за свойта самостойност, като че ний сме пазарна вещ, та да могат да търгуват с нашата кожа. . .

Господи, не ще ли има край на това робско тържище, комуто охотно служат и държави, и политици, и търговци, и академици, и интереси, и наука? Не ще ли дойде новият Исус, който с бич в ръка да разгони всич-ката тая смрад, що петни храма на човечеството и олтара на истината?

В. "20 юлий, Македоно-Одрински лист", бр. 1,1924 г.

*Арсени Йовков, (1882-1924), от с. Селци, Дебърско - публицист, поет, преводач. Още като ученик влиза в редовете на ВМОРО. Взима участие в Илинденското въстание. Редактор на вестниците "Илинден", "Пирин" и "20 юлий" издавани в София. По време на Първата световна война е назначен за кмет на Прищина. Противник на правителството на Стамболийски, Арсени Йовков се отнася положително към Майския манифест от 1924 година и идеята за сближение на ВМРО с комунистическите сили. След убийството на Тодор Александров и последвалата кървава разправа в редовете на ВМРО е убит от симпатизанти на Иван Михайлов - по време на Горноджумайските събития през 1924 година.