18 май (2 юни по нов стил, б.р.) 1876 г.-18 май 1902 г.
Нека звъни църковният звън, нека тръби военната тръба, нека блести с чиновнишкия свой блясък чиновнишка България, — нека тържествува!
Нека звъни църковният звън, — той няма да заглуши още незаглъхналото ехо на Козлодуй.Нека тръби военната тръба, — тя не ще по-бърка да чуем и тоя хиляден път въздишката на Веслец.
Нека блести с чиновнишкия свой блясък чиновнишка България, тя не може помрачи непомрачимото сияние на лика, обкръжен с ореола на вечна слава.И нека тържествува!
Онеправдава ли един откраднат ден оногова, комуто принадлежат вековете?…
Един носител на трънен венец между венценосците, един апостол между апостолите, един светец между светците…
Една памет за дълбоко благоговение, един образ за страстно обожание, едно име за девиз на всяка праведна борба…
Паметта на един страдалец поет, образът на един пламенен борец, името на един идеален човек!
Христо Ботйов!
[+/-] ...виж целия текст
*
Алтън Калофер—Одеса, Русия — (Турско)— Румъния, — ето съдбоносния път на Ботйова.
Хайдушката песен на хайдушкия Калоферски Балкан — и смътните бленувания на детинската душа за подвизи и слава; прогресивната революционна мисъл на угнетения север — и поривите на юношеското сърце към себеотрицание и жертва; грозната действителност под най-грозна тирания на света — и копнението на съзналия себе си гражданин „за правда и свобода”; — ето непобедимата стихия, която отвлича и изхвърля на румънския бряг Ботйова.
Там — низка мизерия и високи ламтежи, просешка мъка и царствени мечти:— при никаква възможност титански подеми, — един хаотичен безпорядък!
И един висш порядък!
Защото има една гореща песен и една издигната десница, защото има една мъжка дума и едно славно дело, — една клетва и едно изпълнение, едно начало и един край.
Защото има един живот, от който времето направи една чудесно развита трагическа поема.
Елегичното стенание на Коджа-Балкана е нейна прелюдия, Русия и Румъния са нейните трогателни перипетии, Веслец е нейният потресаещ патетически завършек…
И —жив е той, в тая безсмъртна поема.— Всякога е негов празник!
Нека звъни църковният звън, нека тръби военната тръба, нека блести с чиновнишкия свой блясък чиновнишка България, — нека тържествува !
Онеправдава ли един откраднат ден оногова, комуто принадлежат вековете?
в. "Дело", брой 19, 18 май 1902 г.На снимката е паметникът на Христо Ботев във Враца.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар