Гърците опозориха нашата вяра

Драган Цанков*

Гърците опозориха непорочната наша вяра. Гърците обезчестиха народното наше име! Гърците се поругаха с народната наша в Цариград черква! Гръцкият патриарх, за да направи кефа на един фенерски гръцки поп, аргосва свещенослужители­те българи на българската наша черква.

Чухте ли и чувате ли, братя българи! Горка участ ни е постигнала! Сега вече ста­ва ясно за нас, че самовластието на гръцкото духовенство ни е накарало да изпием чашата на горестите и срама! Гръцкото духовенство, вижда се, че не знае на какво трябва да се надева от ожесточението на един народ, и той безсмислено се обхожда с нас? Подир това варварско и богохулско поведение на гръц­кия патриарх какво остава ние да сторим? Нищо друго, освен да се съберем и ние в черквите си и всенародно да аргосаме и ние гръцкия патриарх и гръцките владици и да прекъснем всяко сношение с тях, ако искаме нашата народност да не бъде тъй презирана и нашето вероизповедание ненарушимо.

По на­шето вероизповедание глава на църквата е Христос. Имаме още глава на църквата си, Христа Спасителя. Имаме си народ­ното духовенство; имаме си народните черкви и книги по езика ни под богохранимото управление султаново, каква нужда има­ме от гръцкия патриарх и гръцките владици? Едни са отстъ­пили от православието, другите християнски на източно веро­изповедание общини, които нямат патриарх и не се управляват от гърци и владици? Какво са използували православните тези фенерски спахии, на които свещената проповед е за пари, и пак за пари, и все за пари? Когато ние несъмнено вярваме в еван­гелието и апостолските уложения, то трябва да прекъснем всяко съобщение с тези симонисти, които не само наследяват апостолските уложения, но с делата си излизат вън от право­славието, че и вън от християнството даже.

[+/-] ...виж целия текст

Който също не признава себе си за българин, у когото ня­ма искрица съчувствие към народа, у когото религиозните чув­ства са толкова груби, щото да не оценява истинското благочестие, нека ги признава за владици, нека ги почита, нека им се кланя, нека ги обожава, нека им пари дава, той ще бъде недостоен за името, което носи, а всеки един българин, който желае потвърждение на православието, се отказва от тези богохулители. Всеки един българин, комуто се свиди народното му име и некабули такива унижения да го наричат пес и па­чавра. За българите няма нито добра среща на тези ругатели. . .

Нека още също, братя българи! Нека се надяваме, че това тежко изпитание не ще мине напразно; нека се надяваме, че правителството не ще остави верния български народ в туй печално и унизително състояние, в което се намираме сега.. .

В. „България", г. I, бр. 19, 18. VIII. 1859 г.

*Драган Киряков Цанков (1828-1911 г.) е български политик и публицист, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 7 април до 10 декември 1880 г., и осми министър-председател на България от 19 септември 1883 г. до 11 юли 1884 г.

През 1876-1877 г., заедно с Марко Балабанов, е натоварен от Българската екзархия да пътува в Европа, за да информира общественото мнение за положението на българите след Априлското въстание.

След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 г. Противопоставя се на Режима на пълномощията и е интерниран във Враца, което предизвиква шумен политически скандал.

От 1884 г. възглавява Прогресивно-либералната партия, проруска група, отделила се от Либералната партия. През 1886 г. емигрира в Русия и се завръща в България през 1895 г. след падането от власт на Стефан Стамболов. В началото на 20 век се оттегля от политическия живот.