вторник, 24 февруари 2009 г.

Българските бунтовници

Любен Каравелов

Ето че след петвековно робство и неволя най-сетне и над българите повея въздухът на свободата. От­давна започнаха да бягат в Балкана хора и с оръжие в ръка да търсят свобода, но тези хора проливаха на­празно своята кръв; те нямаха нищо общо с народа, защото отмъщаваха на турците за лични обиди; и ма­кар че в своите песни възпяваше техните подвизи и страдания, техните победи и слабости, народът ги гле­даше като прости хайдути. За тия хайдути българс­ката песен казва, че се бият с турците само защото желаят да си живеят независимо, без контрол, да ядат и пият, когато си искат, и да спят, където си искат; и затова песента ги съветва да правят друго:

Развявай байряк ти, Мануш войвода —
нашите майки черни кърпи носат,
нашите бащи небричени ходат.
Нашите деца у турци робе ходат.
Да соберем голема дружина,
да разбием турската ордия,
да откупим наши мали деца, и пр.

Но въпреки това хайдутите сложиха основите на сръбската свобода, те показват и на българите пъ­тя към освобождението от турско иго.

Сегашните хайдути или бунтовници имат съв­сем друг характер. Целта на действията на тия хай­дути е не желанието да живеят на чужда сметка, да грабят чуждия имот, да отмъщават за лични обиди, а враждата с неверните и зли тирани, които, забравили и бог, и съвест, мъчат народа, бесят, убиват и гра­бят; с една дума, българските хайдути въстават не срещу отделни турци, а срещу турското правителс­тво. На Всякого е известно политическото устройст­во на Турция, дето всяка провинция се управлява от паши, които царуват почти неограничено в своите пашалъци и във всичко действуват по своя воля, а при това не съществуват закони, които поне малко да обуз-дават техните мохамедански характери. Цариградското правителство определя данъци, пашите ги събират двойно; султанът издава разни хатихумаюни и хатишерифи, а когато ги четат на българите, пашите се смеят както над тези, които ги съчиняват, така и над тези, които ги слушат. Султанът изпраща от Цариград фермани на пашите - след като, разбира се, първо ги е показал на европейските посланици, — в кои­то заповядва християните и турците да имат равни права пред закона, а християнското население и досе­га не се ползува с тия права.

Турците гледаха и гледат на християните като на товарни животни или като на работници, годни са­мо за да се събира от тях оброк. При оня странен и нелеп ред на нещата народът обедня до крайност и не е в състояние да изхрани себе си и своето семейство, а турското правителство поиска някаква помощ, наре­чена имдадие, защото на султана трябват пари за усмиряването на Крит. Разбира се, българите нямаха с какво да задоволят негово султанско величество. И негово султанско величество намисли да принуди бъл­гарите насила да платят или по-скоро да помогнат на правителството.

Либералът Мидхат паша се зало­ви за тая работа и я изпълнява достойно, като циви­лизован човек: той започна да беси, да бие по ходилата да разстрелва и да подлага на мъки всичка, които ня­мат пари да помогнат на султана, защото били хора непослушни, бунтовници и политически престъпни­ци. Мнозина българи, за да избягнат смъртта или ра­зораването от събирачите на данъци, избягаха в гори­те и планините и се готвят да си премерят силите с неприятеля.

Сега българи от всички краища на турската им­перия се стичат в планините и скоро ще бъдат в със­тояние да се срещнат с турските войски дори и на равно поле. Вие навярно знаете от немските и руски политически вестници, че в Рила планина (един от кло­новете на Доспатските планини) стана гореща схват­ка между български бунтовници и арнаути, в която за­гинаха всички арнаути, на брой 500 души. Повечето бъл­гарски бунтовници бяха от Македония (Дебърско) и от Тракия.

Няма коментари: