Освобождението на Добруджа

Стефан Танев, Борис Киров, Владимир Найденов

Малко са думите, с които можем да придадем колко е скъпа тук свободата. Граничната линия, край самата арка, построена на шосето е застанала жена в черно облекло. Държи в ръцете си дете, цветя и рони сълзи. Пита ни:

- Познавате ли моя брат? Той е офицер! Казва се Делчев! Иде ли и той с войските? 25 години не съм го виждала.

Сълзите я задавят.Интересна сцена, която германският кинооператор бърза да снеме.

- АЗ СЪМ СВОБОДНА! Пак ще го видя моя брат! Моя любим брат. Не бе само тая трогателна сцена през днешния ден. Едни от нас остават с войските, а ние се понасяме с всичката сила на 80 коня на машината, която лети към Балчик шофирана от известния наш художник Никола Танев и само половин час след като войските прехвърлиха Ньойските граници, ние сме първите, които влизаме в Балчик.

Народ от всички страни се отправя към централния площад. Всяка къща в града е окичена с българското копринено знаме. Посреща ни кметът. Посрещат ни гражданите с "Ура". Една от посрещачките ни разправя:

- Години наред го крих. Крих го в земята - нашето знаме.

Дядо Мито, старик един от Балчик, пипа военните ни дрехи и шепне:

- НАЛИ ВИ КАЗАХ! ЕТО ГИ, ДОЙДОХА.

Странният старец - разправя околийският началник от 25 години насам разправя на всеки румънец: "Те ще дойдат".А от месеци насам той им разправя:

"Ето те вече идват. Не чувствате ли, че идват?"

Ето нашите войски заеха Балчик. Предсказанието на дядо Мито, което от 25 години насам е една идея фикс, за когото нищо друго не съществува, освен: "Те ще дойдат, те идват, те дойдоха" - предсказанието се вече сбъдна.

Съгласно предвидения план ЗЕМНИТЕ ВОЙСКИ ЗАЕХА ПО СУХО БАЛЧИК, А ФЛОТАТА СТОВАРИ МОРЯЦИ. От 5 ч. тази сутрин премина полкът, който бе заел изходен пункт при Чатал Чешма срещу Чаушкьой. Войските бяха дигнати на крак и се подготвиха за поход. Към 8 ч. командирът Беджев направи преглед на войниците, непосредствено след което бе обслужен молебен, след което той произнесе кратка реч към войските. В този момент пристигна генерал управителят на Добруджа ген. Попов с щаба и чуждите аташета. Първите, които прекрачиха границата бяха войниците от граничния пост, които заеха отсрещния досегашен румънски пост. Точно в 9 ч. ген. Попов преряза трикольорната лента поставена при арката на самата гранична линия. Един котел с вода бе разлят, за да върви всичко по вода и войските започнаха окупацията.

Добруджанки с китки посрещат конниците.
/Скица от проф. Н. Кожухаров, В. “Зора” 1940 г./

МОЩНО "УРА" ПРОЦЕПИ ВЪЗДУХА.
От двете страни на шосето се бе насъбрало население, което бурно акламира под звуците на "Добруджански край". Започна окупацията на определената територия. Както винаги "Утро е бил пръв и сега също, колата с нашите редактори задмина централното ядро на войските и се отправи към Балчик".

НА 10 Ч. НАШИТЕ РЕДАКТОРИ ПЪРВИ ВЛЯЗОХА В ГРАДА.
Главната улица на Балчик е препълнена с народ, който очаква да посрещне войските. На построената арка пише: "Добре дошли! Да живее свободна Добруджа." Ученици и ученички, граждани, още от сутринта са заели места по тротоарите на улиците. Войските обаче ще пристигнат на два часа и половина. Всичко е окичено със зеленина, цветя и трикольор. Към дванайсет и половина часа влезе първият разузнавателен патрул. Населението с насълзени очи се впусна да го посрещне - офицера и двата войника. В миг те обкичени с цветя и дарувани с дарове. Към два и половина часа се чуха звуците на "О, Добруджански край" начело на войските бе ген. управителят Ген. Попов с щаба на армията, които веднага бяха понесени на ръце и донесени до арката с нестихващо "Ура". Тук кметът на града Клинчев поднесе традиционно хляб със сол и ги приветства с думи: "Добре дошъл като освободител на Балчик".

ГЕНЕРАЛЪТ БЕ ОТНЕСЕН НА РЪЦЕ ДО ЦЕНТРАЛНИЯ ПЛОЩАД, където прие церемониалния марш на войските. С бодри крачки и нестихващо "Ура" армията премина през града обкичена с цветя. Всички плачеха. Плачеха и офицерите. Тук бяха и чуждите аташета - германският, италианският, унгарският.

НА ПРИВЕТСТВИЯТА ГЕН. ПОПОВ ОТГОВОРИ:
"Велик е днешният ден за българската свобода. 27 години на мъки и теглила не можаха да сломят вашия борчески дух. Българите, Вашите братя от старата територия с внимание следяха вашия труден път.

Балчик 21 септември 1940 г.

В. "Утро" бр. 9346/1940 г. Още материали за освобождението на Добруджа тук.