четвъртък, 13 март 2008 г.

Обичам родината повече oт децата си, повече от всичко, повече от себе си

Стефан Танев*

Публикувам четири писма на Стефан Танев
до дъщерите му Ася и Елисавета, които са живеели по това време в Стокхолм. Изключително работоспособен, Танев е бил главен редактор на в."Утро", водел си е подробен дневник и е намирал време и за обстойни писма, където е споделял някои от най-искрените си впечатления : за Съветска Русия, за пътя на България, за ген. Владимир Заимов, за патриотизма :

"Ти знаеш от шведските вестници, че Албион е отстъпил България на Съветите. Ако Германия бъде поразена, анархията ще бъде победителката, ще се повтори онова, което се разигра от 1918 до 1922 г. и след това в Съветска Русия, в цяла Европа и в целия свят. Какво ще ни даде и какво може да ни даде съветският режим? Ти знаеш, че баща ти не е богаташ.
Ех, ще му вземат една къща. Няма значение. Ще го убият. Не, това няма да бъде. Аз сам ще ликвидирам със себе си. Живях 54 години като човек, не бих искал да живея един час като добиче. Да, като добиче. Не съм ти писал нищо за впечатленията си от Съветска Русия, за посещенията си на Източния фронт. Слушай сега. Никога не предполагах, че ще видя там онова, което видях, че ще намеря пораженията, които намерих. Разрушено е всичко,
унищожено е всичко. Няма семейство, няма кръвна връзка, няма брат и сестра, няма приятели. Няма и руски народ. Няма и руснаци. Друг е човекът. Други са разбиранията.

Просто човек не може да вярва на очите си, на това, което чува. Ако са ти попадали броеве на "Утро", не може да не ти е направило впечатление, че аз дадох много малко. И не само аз, но и "Зора". Върнах се, написах впечатленията си и спрях Не защото няма какво да пиша.
Не защото не исках да пиша. Бих писал цял месец. Набраха последната ми статия, но тя не видя бял свят. Спря и Крапчев. Защо? Защото за господа издателите, за Дамянова и Крапчева, има нещо, което стои по-високо от Отечеството, от нацията, от всичко. Това е тиражът За този тираж те са готови да жертват всичко. И те, издателите на големите вестницц са нещо като щраусите, които, заровили главите си в тиража, не виждат опасността. Нима ако дойде катастрофата, ще остане нещо от тиража, от вестниците им, от тях самите?... Вземи Крапчева Той пише против Чърчила, против Рузвелта, против янките и Албион. Защо? Защото, каквото и да напише против тях, това няма да има отражение върху тиража. Но нима от там иде за нас опасността? Защо никога не излезна с един ред против Сталин, против политиката на Молотов. Защото го е страх от бойкота на известен кръг читатели с комунистически настроения. Не пиша и аз, защото Дамянов няма да ми даде. Все от същите съображения.

Ако нашите комунисти биха знаели истината и ако това не са заслепени хора, у нас не би останал нито един комунист. Видях не само резултатите от болшевишкия режим в Съветска Русия, но и в Литва.

[+/-] ...виж целия текст

Ако нашите комунисти мислят, че при един съветски режим в България те ще застанат начело на управлението, тежко им и горко. Ще стане и тук това, което стана и там. Ще им дадат Второстепенни и третостепенни постове, а всичко ще се ръководи от пришелци, от грузинци и инородци, от азиатци и евреи - така както е било в Литва. Албион, по силата на тайната спогодба с Москва преотстъпва България и Балканите на съветското владение. Ще изчезне България, ше изчезне и българската нация. Какво представляваме ние пред Съветска Русия с нейната необятност? Достатъчно е да избиеш 100 000 българи и други сто или двеста хиляди да експедираш в Сибир и с българската нация е свършено. Не са българските комунисти, които при един съветски режим ще имат думата у нас. Това ще бъдат сърби, грузинци, каквито искаш други, но не и българи. Не е и Георги Димитров, ако и да стои днес начело на Коминтерна, който ще спаси нацията...

Там не държат на нацията. Болшевишкият режим е създал нови концепции за всичко. Създал е и нов човек. Ако това беше човек, който да стои по-високо, отколкото човека у нас или където и да е другаде, аз бих се примирил с новото, което ще ни донесе болшевизмът. Ако това наистина е добро за нацията, за човечеството. И нищо, че с мен ще ликвидират. Какво значение имам аз, какво значение имат и другите като мен, стига това да е за доброто на човечеството, на човека изобщо. Не знам какъв нов човек мисли да създаде болшевизмът в бъдеще, защото и той все още изживява своята революционна епоха, но оня, който видях в Съветска Русия, не се различава с нищо от нашия талигарски кон, който влачи от сутрин до вечер талигата и срещу това ще му поднесат само слама. Колкото да поддържа живота, а не вижда нито зоб, нито сено... Победата на Москва, това ще бъде победа на анархията над цял свят. Аз не съм собственик на вестника, в който работя. Ако бях такъв, бих писал всеки ден на тая тема..." (Писмо, 26 юни 1942 г.)

Още на предната година Танев посочва единствения правилен за него път за България във Втората световна война :

"Нашите интереси съвпадат с тия на Германия. От сантиментализъм германците няма да създадат, няма да осъществят нашето обединение Те имат интерес от една голяма и силна България в пътя на техните интереси към Багдад. Но от една България, на която да могат да разчитат. Ето защо ние трябва да вървим смело и открито с нея. Място за колебание няма. Никой не бива да си прави илюзията, че можем до спасим отечеството си, ако кокетничим с Англия. Падне ли Германия, ние сме загубена. Илюзии никой не бива да си прави. Да вървим открито с нея, значи да спечелим. Да си върнем всичко." (Писмо, 18 май 1941 г.)

Доста интересен е коментарът му за ген. Владимир Заимов, около чието име наскоро отново се вдигна доста шум :

"От понеделник се гледа делото на запасния генерал Заимов за шпионаж. Утре ще се чете присъдата. Знам каква ще бъде : смърт. Друго не заслужава този подлец.

Знаеш ли, в детинството той ми беше най-добрия приятел. Във Военното училище имахме една група на тримата мускетари. Аз бях Дартанян, той - Атос. Знаеш какъв благородник беше Атос, а какъв мизерник излезе този мним Атос." (Писмо, 29 май 1942 г.)

През лятото на 1944 г здравето на Стефан Танев се влошава и той е настанен в Общовойсковата болница в Овча купел. Продължава обаче да работи и да поддържа своята всекидневна рубрика. Ат. Дамянов всеки ден го взема и докарва с колата си. Досега бащата е придумвал дъщерята да дойде в България и да му помага във вестника. Сега тя го убеждава той да иде да живее при нея, в чужбина :


"Благодаря ти, мое дете. Твоят дом обаче се намира в чужда страна, аз съм тясно свързан, венчан с моята страна, със земята, в която съм се родил, със стряхата, която съм създал и под която са се родили моите деца, под която аз съм преживял своя живот. За мен няма живот другаде, освен тук... Обичам родината си, обичам я повече от вас; децата си, повече от всичко, повече от себе си. Не бих могъл без нея... Служил съм цял живот честно на своя народ. С едно мога да бъда горд: никога не съм продавал перото си. Това за мен е достатъчно. Може да имам и аз грешки в живота си, но нямам престъпле­ния. Не съм бил никога патриотар, но съм бил по-голям българин в съзнанието си, отколкото всички ония, които се биеха по гърдите, за да манифестират своя патриотизъм. Няма жертва, която да не бъда готов да понеса за народа си, за отечеството си." (Писмо, 6 август 1944 г.)

*Стефан Танев е главният редактор на вестник "Утро", най-високотиражният български вестник преди 1944г. След 9 септември е осъден на доживотен затвор. Откъсът е от книгата "Стефан Танев. Дневник" .

Няма коментари: