Народност

Георги Раковски

Преди двайсет и пет години това свято и мило име рядко бе познато в България и от твърде малко лица се слушаше. Но каква внезапна и бърза промяна за няколко само годинки!

Търсещите български сърца се подвижиха като от електриче­ска невидима сила и сега това свято и мило име ги е разполо­жило днес във възторг. Всеки усърдно е наклонен да заслужи и принесе нещо си за общото движение напред и всеки желае и се труди да се с това мило име почете и прослави. Доказателства са разни пожертвувания, които от няколко години насам са учинени и ежедневно се чинят от разни в странство и в България живеещи българи. А защо тъй късно у нас, когато почти цяла Европа е толкова на­предвала и своята народност е миру славна показала? Дали сами българи са на това причина и виновати или друго някое си вънкашно притеснение ги е в такава морна недвижност и безчувствие държало? Всеки, кой се е малко нещо занимал с бъл­гарските работи, т. е. в отпосле падението под турска власт , знае добре, че главна причина за конечното угасване народноста им са били злобливи фанариоти и нихното свещенство, кое за тая цел им е оборило патриаршия в Търново и Охрид и с лукави фанариоти заменило.

Тия фанариоти, както е доказано, са изгорили безбройни старобългарски книги, гонили всяко старобългарско възпоменание и вместо тях увождали са гръцки език и разпространява­ли са мечтайний елинизъм! Това, което е знайно е, че е трябвало да минат няколко века, щото българския народ силом да попадне в такова незнайство и да заборави за време своя премила на­родност, а да се прилепи част от него при гръколудие и да стане сам гонител на народността си!

[+/-] ...виж целия текст

Примери за това йоще и до днес са за нещастие останали между ония българи с ръждиви стари духове, които йоще не са излязли от гръкоманското си заблужде­ние. Такива ръждиви духове йоще се нахождат по разни градища в Българин и за срам на българскаго народа йоще се дър­жат от оная си заблудена мисъл! Тия, ако и да не важат днес нищо, но все са препъни камък за всяко народно българ­ско предприятие. Тях може да ги сравни человек с останалите от яничарско време стари ръжди, които са противни на всяка добра нова уредба и преобразование в турскаго царство; а и самото яничарско име чорбаджии и у тях е явно останало!

Ние не щем тук да обиждаме някои личности, но само напомняме на нашите родолюбиви българи да си имат грижа и внимание на тези обстоятелства. Най-вече в настоящето време, когато с най-голяма бодрост изискваме наша народна независимост по свещеническия въпрос. Тия стари ръжди, ако и да нямат веке голяма сила и власт в ръцете си, както е преди било, но все пак могат ни бърка; защото от сутрин до вечер киснат и се подлизват във владишки и в управителски къщи (конаци) и друга работа нямат, освен да правят сплетки (мюзевирлици)!

Кога ще дойде онова щастливо време, да се изчистят из България и тейзи стари ръжди и зарази? Отоманското правителство е обърнало вниманието си на това и някои и други се наказаха, но общий един удар им трябва, както е било с яничарите. А за чудо е, че всички тия стари ръжди са все хаджии, человеци, кои са ходили на божи гроб да се поклонят на ония свети места, да си изповядат грехове и като се завърнат в отечеството си, да оставят веке всяка светска грижа и да гледат и се занимават само за душите си; а тия, напротив, като се завърнат с това арабско име хаджии и според него добият пристъп в общи работи, стават по-лошави отнапред и според народната пословица, коя е за тях направена, отиват с един дявол в глава си, а връщат се с четири си! Много пъти се е случвало и покръстени някои си цигани идат на божи гроб и като се върнат с почетното име хаджи, стават и тия чорбаджии и искат да управляват общонародни дела!

в. „Дунавски лебед", г. I, бр. 8, 1. XI. 1860 г. Правописът на статията е осъвременен.