събота, 12 юли 2008 г.

Разбойници ли са българските въстаници?

Иван Богоров*

(След разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа)

Наспротив сички клевети и безсовестни нападателства, които употребиха и тази година турските органи и туркофилский европейский печат, за да загасят значението и убият доброто име на нашите народни чети, да ги представят като разбойници, а не человеци и народ, който в този XIX век не може да търпи мъчителствата на едно варварско правителство, а с пролива­нието на кръвта си става да търси свободата си. Наспротив сички тия стои един важен акт — Мемоарът, който са изпратили още миналия месец българските въстаници из балканът до н. в. султана.

Този последен, важен по видът си акт, според както ни пишат и ни го изпращят от същото место да го обнародваме — изпратили ся при свършението на м. месяц в Цариград, а един екземпляр от същия изпратили и до Метхат паша, когато бил последният в Търново, за да го пренесе и той на султана.

От съдържанието на този акт, от съдържанието на оня, що са подали на силите, както и от самата прокламация, нека разсъди секой и реши с чиста совест: разбойници ли са ония, кои­то, решени един път на смърт и с оружие в ръка постъпват по такъв един благоразумен път? Нека ни покажат прочее ония господиновци, които клеветят и осъждат тъй без милост тия мъчители за народната си свобода, има ли такъв пример между просветените и съзрели за свобода народи, на които сяко едно движение заема незабавно честните наименования револуция и инсюрекция! Там, защото въставшите с оружие против властта псуват и викат: долу властта! долу монархията! смърт на им­ператора! Там тия минуват в листовете на образованите евро­пейски публицисти за честни въстанници, да, още и привличат вниманието им да ги бранят.

[+/-] ...виж целия текст



А тук злощастните христиени, за­щото стават с оружие не против върховната власт, не против императора, но против злоопотребленията и една мъчителска управителна система, и то повече с молба в ръката към царят, та и при това падат жертва под ударите на властта; тук тия бедни мъченици минуват пред очите на същите образовани ев­ропейци за бандити и разбойнически чети! О, свирепа християн­ска Европа! Това ли е задатака на днешната твоя цивилизация! Жертви, мъченици и кръв на едни бедни христиени — това ли пише за знамята на человещината от XIX век! Ето християните от въсток под мъчителствата на турчина носят на гърбовете си този вашия девиз за срам на цивилизацията.

... (Следва мемоарът и адрес до султана, разпространен от четата на X. Димитър и Ст. Караджа.)

В. „Народност", г. I, бр. 38, 25. VIII. 1868 г.

*Иван Богоров учи във Великата школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години учи в Решельовската гимназия в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. След преместването си в Букурещ отпечатва българска граматикапод името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. - две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

Няма коментари: