Какво щяхме да говорим в Париж, ако бяха ни пратили там като български делегат

Стоян Михайловски

(статията е написана след подписването на Ньойския договор на 27 ноем. 1919 г.)

Уважаеми Господа,

Мнозина са на мнение, че Източна Европа е страна на притворната лю­безност. В нас подобно нещо няма да намерите. Ние не идем тука да смиренномъдърствуваме. Ние представляваме едно шестмилионно племе, което е дълбоко убедено, че винаги е изпълнявало своя дълг с най-голяма самоот­верженост, и което - за да извади наяве правотата на своите подвизи и домогвания - не чувствува потреба да прибягва към никакви хитроумства.

Също, ний не идем тука, за да изкажем молба, за да поднесем диплома­тическо прошение. Нашите съседи от дълги години насам ни дават да разбереме, че в политиката няма пощада, няма милост, че самолюбието в полити­ката е нещо благородно и свещенно. И ако ний заговорим сега от името на християнските начала, ако ний подириме умилостивение и състрадание, те ще рекат: „Ето българите се молят! Те признават своите грехове! Но тези грехове са тежки и ние не можем да ги простиме!

Ний знаеме ощ, че в политическите сфери на коленопреклонника се дава не само това, което е негово, не това което му се стори, а дребно някакво подаяние, просешки комат.
Да, ний знаеме, че за политическия Божек се мисли така: „Той хленчи и простира ръка, значи ще се задоволи с малко! „А нашата цел не е да просиме ни много, ни малко, а да изкажиме без дързост и надменност, ала и без самоунижение, в що се състои нашето историческо и етническо право! Ний имаме една само гордост, но я имаме: свещенната гордост на правдината!

Да, ний идем тука, за да говорим за правота. Ний идем да говорим от името на онези велики начала справедливост и солидарност, които стоят в основите на общоевропейската култура и без които напредъкът би бил едно безсмислено вълнение и една суха формула!
Ний идем тука да заявиме, че в най-близкото минало, стана едно съби­тие, което изпълни сърцата ни с радост: то е тържествената декларация на г. Уилсона, че всичките европейски народи ще могат волно и безпрепятствено да проявят своите расови вожделения и обединителни стремежи, за да очер­таят своята духовна физиономия, да се самоопределят политически и етниче­ски. С неописуема горест в душата ний узнахме, че тези обещания премина­ват в областта на историческите блянове и химери. Уилсоновата програма се заменява с една тежка присъда против слабите. Ний идем тука да протестираме против провалата на Уилсоновата провала и против нейните последици, съсипията и заробването на нашето отечество.

[+/-] ...виж целия текст

Думата мир не може и не трябва да изказва нещо диаметрално противо­положно на всяко омиротворение. А всъщност такъв е добитият резултат. Мирът, който ни предлагате е мир на ожесточение; - това е мир на размирие. Нашето отечество възложи нам мисията да браниме тука неговите све­щени права да живее и занапред, както досега, самостоятелно, да се развива извън всякакъв натиск и всякакво насилие.

Ний ще предложим, прочее, всяко антибългарско домогвание на подроб­на, на всепридирчива критика. Необходимо нужно е щото сключването на мирен договор да бъде предшествувано от волни и всестранни разисквания; ибо, задачата на подобен договор е не само да създаде един modus vivendi между довчерашните противници - а още и да даде на цивилизования свят пълна гаранция, че в уговорените наредби не е погазено никакво начало на прогрес и хуманност.

Ний сме на мнение, че сградата на бъдещето бива съграждана на подви­жен пясък, когато не се държи сметка от уроците на миналото - сиреч, кога­то се игнорират влеченията и аспирациите на народите, когато се забравят историческо-националните и социално-расови причини, които са ги карали да действуват в една или друга посока. Ний ще ви обадим, прочее, кои причини ни накараха да вземем участие в общосветовната война.

Вий ни считате за ваши врагове. Наш дълг е да заявиме тука, че ний не враждуваме никому, че ний сме противници само на едно нещо - погазването на едно племе от друго. Ний се хвърлихме в общата борба само, за да се запазиме от хищността на българоненавистниците. Ний искахме да си взе­мем своето, да получим обратно това, което ни бе отнето насила. Сърби, гърци и румъни бяха заграбили преди няколко време чисто български земи. Ний си рекохме: „Не трябва да чакаме да бъде обезбългарено това, което е българско по кръв и плът; то трябва из час по-скоро изново българско".

Франция не предизвика общоевропейското въоръжено стълкновение, но тя пожела да се възползва от него - за да си получи назад Елзас и Лотарингия. Исто тъй постъпихме и ний; ний не сме автори на войната, но ний поже­лахме да се възползваме от нея, за да си вземем назад Добруджа и Македо­ния, които са нашия Елзас и нашата Лотарингия.

Да, ний не дадохме пръв пример за разправия и това що извършихме не бе никак дело по своя род. Във всемирната схватка всеки народ написа на своето знаме старата девиза - suum quique - и всяко обезнаследено племе пожела да овладее своя исторически patrimenium!

Френските държавници ще рекат, че Франция не се хвърли да напада, а бе нападната, - и че България не бе нападната, а се хвърли да напада... Отговаряме: За България не е вярно, че тя се хвърли да напада. Не в прибягването към оръжие се състои зачалото на нападението, кога­то е въпрос за въоръжено междудържавно стълкновение. Зачални нападатели са онези, които извършват тежко посегателство и престъпление против една нация и я принуждават по тоя начин да подири избава и спасение с меч в ръка. А именно подобно престъпление извършиха против България през год. 1913, сърбите и гърците, нейните псевдосъратници в борбата против исляма.

Като използваха героизма на българските борци, елини със сърби, оку­пираха по онуй време цяла отоманска провинция населена с българи. И като казваме „използваха" ний ни най-малко не изказваме една прекаленост. Пре­ди няколко десетки години сърбите воюваха сами против османлиите и претърпяха грозно поражение... Също и гърците се опитваха сами да се раз­правят с войските на цариградския халиф и бидоха сломени.
Елини и сърби през год. 1912-1913, играха роля на деца, които дирят убежище и подкрепа зад щита на един великан. Великанът беше българският войн. Ний разбихме мохамеданската мощ.

Елини и сърби изиграха и друга една роля. Те ограбиха великана - хра­брец, чийто подвиг употребиха като стълба за своето превъздигане. Да, през месец май 1913 те сключиха тайна спогодба по между си, с която си подели­ха българска Македония като се задължаваха задружно да отблъснат с оръ­жие в ръка всякакъв опит от страна на българите да си вземат силом това, което е тяхно.

Помните какво стана тогава... Последва Втората балканска война, междусъюзнишкото стълкновение.

Да имаха да се разправят само със сърби и гърци, българите щяха скоро да им дойдат дохаки, но работите се усложниха. Щом българските борци се опълчиха против своите лъже-съюзници, румънската армия, която дебнеше момента да нахлуе безпрепятствено в нашата старана откъм север - изпълни своя план.

Румъните заявиха, че имат да изпълняват на Балканския полуостров една велика мисия, един дълг на върховни съдници и уредници. В същност те искаха да се възползват от трудното положение на България, да улеснят за­дачата на южните български врагове, да осуетят българския устрем към ра­сово обединение - и, едновременно, да заграбят нови територии от българ­ска Добруджа. Румъните достигнаха своята цел.

Гърци и сърби подпомогнати от румъните смогнаха да дадат щастлив край на своето антибългарско предприятие. Българщината бе погазена. Но историята ще отбележи, че това погазване е съпрегнато с най-противочовешки и противонравствени действия.

Тя ще отбележи: първо, че сърбите имаха писмен договор с България по въпроса за бъдните съдбини на Македония и че те изневериха на тоя договор, за да ограбят своята съдоговорителка.

Второ, че когато българите се биеха с турците, разчитайки на пълна солидарност от страна на своите съратници сърби и гърци - тези последните крояха планове за военни действия против българската армия!

Трето, че Румъния се опълчи против обединението на българското племе от името на някакъв си принцип на балканско или източно равновесие, - и че този мотив беше грозна игра с думи, понеже сама Румъния е проявявала желание да играе първенствуваща роля в югоизточните стра­ни на Европа и се е силила да устоява за себе си хегемония, каквато не може да се оправдае ни от точка гледна етническа, ни от точка гледна културна!

Поведението на Румъния бе охарактеризирано така, навред в Европа: „Българинът се притича къмто брата си, македонеца, който се дави в едно блато, негде на юг; българинът си съблича дрехите и се хвърля във водата да спасява погинващия; дохажда тогава влахът, вижда дрехите на българина, заграбва ги - и си отива!" Така трагично измамена и онеправдана България не можеше да стои със скръстени ръце при избухването на Общоевропейската война.

Под гнета на новите българоненавистници, сърби, гърци и власи, под грозния режим на обезбългаряване въведен от тях в Добруджа и Македония, нашите заробени братя в тези области бяха подложени на тежки мъчила. Тям се не дозволяваше вече да имат ни свои черкви, ни свои училища, ни свой език, ни своя книга, ни каква да е своя племенна физиономия; тям се не дозволяваше дори да носят чисто български кръщелни имена.
Годината 1914 бе година ужасна за българщината, година на върло българосъдство, година която ни даде да разбереме, че има два вида иго, дивашко иго, каквото беше турското, и лъжекултурно иго, каквото е сръбско-гръцко-румънското, и че първото е много по-леко от второто. Турският ярем прили­ча на градушка; гдето падни градушката опустошава, но обща гладосия не докарва. Турчинът влиза в дома на християнина, иска ракия, баница, печена кокошка; той е лют изедник, ала той не знае да погазва цяло племе, не умее да обезличава цяла нация. Гръцки, влашки и сръбски ярем, наопаки, прили­ча на общоосмъртителна епидемия, на мор. Гърци, власи и сърби владеят до съвършенство изкуството да изтребват неприятна тям народност да я према­хват от лицето на земята. Да, България не можеше да стои със скръстени ръце пред общосветовната размирица.

България беше длъжна да се вслуша в позива на заробените добруджанци и македонци, да се отзове на тоя позив - който думаше: „Сега е време да прострете нам братска десница!" България се опълчи против своите зложелателни съседи, против творителите на едно онеправдание, което бе наранило всяко българско сърце. Знаеме какво ще ни отговорите: „България, ще речете, се опълчи про­тив заподноевропейските сили!"

Никак! Нашата цел не беше да воюваме против вас. Нямаше защо да делим мегдан с вас! Български войник не се яви на вашите граници! Българ­ски войник не отиде във Франция, Англия или в Италия да се сражава с борци, които никога не е считал за неприятели.
Да, не отидохме ний на ваша територия - да се биеме против вас, а вий се явихте в една чистобългарска провинция, за да ни пречите да я овладеемe, вий се изпречихте пред нас, за да ни пъдите от места, които са неотемливи части от нашата бащиния.

Ний не ви обявихме война - нямахме намерение и желание да се сража­ваме против вас: ний бяхме принудени да се противиме на вашите вредни за нас домогвания ний бяхме заставени да ви приемем за такива, за каквито се давахте, за съюзници на нашите врагове.

На македонските бойни полета - минути на бездействие нашите войни­ци често отправяха писма с такова съдържание: „Какво зло видяхте от нас, та сте дошли тук, в българска земя, да помагате на нашите най-заклети гонители и насилници?"

Тези войнишки думици ви рисуват психиката на българина. Той не може да разбере как така, без да изучите и разузнайте кой е крив и кой е прав, вий взимате страната на гърцизма и сърбизма против българизма - и ратувате за поробването на цяло едно племе?
Ще ни речете: „Ний не се опълчихме против името, против племето на българите, ний се опълчихме против техните грехове, против тяхната вина!"Вина? Защо вина? Затуй ли, защото ний не избрахме за наши врагове, не нарекохме наши врагове, онези които вий зовете ваши врагове?

Затуй ли, защото нашите военни дела и домогвания, израз на нашите реални интереси - не хармонизират с вашите симпатии и антипатии, израз на вашите традиционни влечения?
Затуй ли, защото уроците, които бяхме получили от скорошното мина­ло бяха ни заставили да изхвърлим всякаква сантименталност от политиката?

Затуй ли, защото прилъстени и изиграни от славянски дейци, северни и южни - ний бяхме дошли до заключение, че наш върховен дълг е да бъдем преди всичко българи и после славяни?

Да, това е тя, вината, която намерихте у нас.Заслужва, обаче да бъде отбелязано това обстоятелство, че за еднакви политически явления вий правите разни оценки - според времето, според сферата, където сте заставени да държите сметка за подобни явления.

Да вземем за пример Италия.Тридесет години наред тя плава във водите на Германия, тридесет години наред тя образуваше третата съставна част на централноевропейската троица.

Настъпи всесветовната война - volte-facе: Италия извърши преврат в своята вънкашна политика и се обяви за противница на довчерашните си сподвижници и за сподвижница на довчерашните си противници.

Никой обаче ни в дипломатически, ни в публицистически среди не се осмели да нарече Италия изменница. Едничките компетентни хора да изка­жат вярно съждение за поведението на Италия бяха самите италианци - и те ето що казаха:„Никакви минали дела, никакви стари традиции, никакви довчерашни връзки не могат да ни задължат да вървиме по един път - когато сме дошли до убеждение, че тоя път ни отвежда към гибел и че трябва да подириме нова ориентация!"

България постъпи като Италия. Тя обърна гръб на отживели системи - и влезе в нови политически комбинации.

Хитроумниците ще рекат: „Това което е позволено на една велика сила, на една Италия, не е позволено на една дребна държавица, на една Бълга­рия!" Добре. Но Румъния също не е велика сила и постъпи също като Италия; и тя, начело със своя крал Карло, плаваше във водите на Тройния съюз, и тя в дванадесетия час се прехвърли от един лагер в други... Обаче и нея никой не укори; и заради нея казаха каквото казаха и за Италия: Тя е най-добрата познавачка на своите интереси. Защо да не се каже същото и за България?... Отговорът е много лесен... Защото превратът във вънкашната политика на Италия и Румъния и превратът във вънкашната политика на България -нямаха една и съща насока... Дипломатите разсъждават точно като политиканите: преврат, който докарва другиму полза, а не нам е преврат осъдителен!

Още преди пет години на много места из Европа честните общественици заявиха, че е време вече да се премахне старата дипломатическа школа - с нейните вредни обичаи и традиции, сиреч с нейните хитрости, лукавщини и коварства и да се институират нови дипломатически наредби, хармонирващи с твърденията на общочовешката съвест... Уви, това пожелание както стотини подобни - не можа да премине из областта на бляновете в областта на действителността... И днес, както във времето на Талейрана - дипломатът разсъждава така: „Народите се делят на добри и лоши; добри са онези, които са наши приятели; лоши са онези, които са наши противници; ние сме оцени­тели на техните дела и домогвания: лошите народи наказваме, а добрите възна­граждаваме!"Въз основа на тези принципи, българският народ ще бъде наказан. Българ­ският народ е лош народ.

Но понеже качеството лош народ е твърде тъмно, твърде неопределително, намериха се именити писатели и високи сановници например академикът Барес в книгата си По пътя към Азия, и сенаторът Хериб в списанието „Аnnales de l'universitе" - които заявиха че българите са изменници.

Изменници? Кому? Как? Защо? Кога? Ей - така, изменници! Изменници, без никакви разяснения и доказател­ства. Ний, българите, обаче, сме на мнение, че празна дума не е довод и че оскърбление не е мотив. И с всичките сили на душата си, ний протестираме против твърденията на Бареса и на Херио и заявяваме, че не сме изменили никому.
С Франция и Англия ний не сме имали никакъв договор за съюз та да ни бъде възможно да им измениме!

Колкото за нашите съседи, ний имахме писмена спогодба с тях - и то само със сърбите спогодба, сключена в началото на год. 1912, ала не ний погазихме тоя договор, погазиха го сърбите. Не ний изменихме тям, те измениха нам. Да, по един най-настойчив начин, ний искахме, в 1913 год. да се изпълнят постановленията на тоя трактат, а сърбите ни отговаряха: „Във въпросния спогодителен акт ний признахме, че по-голямата част от Македо­ния е ваша, и че трябва да се даде вам. Но сега сме на друго мнение. Сега ний искаме да вземем по-голяма делба от оная, която се предвижда за нас. Прочее, договорът сключен между нас трябва да падне!"Кои са изменници? Българите или сърбите?

До каквото съвършенство да са достигнали, в модерни времена, полити­ческото словоборство и дипломатическото словоигране, ний не вярваме че ще се намерят хора да поддържат че изменник е онзи който иска иска изпълне­нието на един договор - а добросъвестен онзи, който се отказва от своите писмени задължения!

В желанието си да унищожат договора си с нас, сърбите отидоха дотам, че много техни дейци изказаха - в първата половина на год. 1913 следнето мнение: „Нашият държавен глава, крал Петър, който подписа спогодбата с България, трябва да се откаже от сръбския престол; по тоя начин ще можем да речем на българските властници че подписът на един бивш монарх няма вече за нас никакво значение!"

Вий ще ни речете: „Ако сърбите и гърците имат права над Македония защо да не прибягнат към всички средства, за да гарантират правата си?"

Македония е българска земя, господа. Това е било сто пъти до сега удо­стоверявано и доказвано от всевъзможни етнографи, историци, публицисти, общественици, консулски агенти и от людие, принадлежащи на разни нации, чехи, поляци, руси, италианци, англичани, германци и прочее.

Македонските долини и планини са населени от жители, които говорят чисто български език, които са българи по чувство, по традиции, по нрави, по своите дела и подвизи в най-далечно и в най-близко минало.

По тоя въпрос българското правителство е изработило и представило където трябва мемоари, в които са изложени факти и доказателства не търпя­щи никакво оспорване.
Ако вий не вярвате на документи, които изхождат от български извор -вярвайте на вашите публицисти и писатели, на вашите чиновници, на вашите пътешественици, които потвърдяват единодушно нашите твърдения.

Ето, например, какво говори Jean Saison, френски офицер, в книгата си От Елзас до Черна: „Македонците заявяват, че са българи, че искат да си останат българи!" И още: „Неоспорим факт е че всички македонци в местностите които сме окупирали са чисто българи."

Ще бъде много странно, ако вий ни отговорите, господа, че нямате вяра нито на български, нито на небългарски статистики, нито на наши, нито на ваши автори и етнографи.

На що вярвате тогава? На гръцки и сръбски уверения? Ако е така, ний ще ви попитаме: Какво правите с правилото: Еt altera pars audiatur?

Най-после, ний ви предлагаме да извършите в Македония етническа ан­кета и плебисцит; какво по-голямо доказателство бихме могли да ви дадем за нашата добросъвестност?
Очакваме от вас и следнето възражение: „Българският въпрос не е само етнически въпрос; вината на българите не е само политическа; българите извършиха обикновени, общоправови злосторства, жестокости, за които трябва да бъдат наказани!"

Господа, българите не са ни по-лоши, ни по-добри от другите народи. Във всеки случай, българите не са способни да извършат посегателства -каквито извършиха техните съседи.
Ний ви предлагаме да направите анкета - но обща анкета - на Балкан­ския полуостров; ний ви предлагаме да изучите грижливо и разузнайте какво са вършили гърците с нашите заложници, с изпратените в гръцките острови наши пленници; ний ви предлагаме да разузнайте какво са вършили румъните с нашите сънародници добруджанци - отвлечени от тях и откарани в да­лечни страни, държани голи, боси и гладни, подлагани на побой и на всякак­ви мъчила - безмилостно сломявани и осмъртявани. Ще видим тогава в чия душа има повече человеконенавистнически ин­стинкти - в душата на българина - или в душата на неговите съседи...

Но от сега още ний можем да си послужим с изявления и съобще­ния направени от ваши хора, за да ви покажем че българинът не е деец на мъчила, а е наопаки жертва на мъчила устроени от българоненавистници.

Ето що дума Saison, стр. 284: „Гърците опустошиха и опожариха без­бройни български села; те избиха българското население и го замениха с гръцки пришелци, забягнали от разни османски области!"

Обвиненията за жестокости, когато се касае за Балканския полуостров са безсмислени. Всичките балканци - всички народи в източните и югоиз­точни страни на Европа от Карпатските планини до долините на Тесалия и до пристанищата на Морея са довчерашна османска рая и обладават едно и също духосложение.

Но защо да говориме само за балканските народи, защо да гледаме на военщината от толкова тясно гледище? Истината, оная истина която ни раз­криват общечовешката история ето я: воюване и братуване не вървят заедно. Един от вашите велики историци отдавна е казал: - хуманна война няма (Henri Martin). Друг ваш мислител дума: - осмъртяване филантропическо няма.

Да, там е истината. Войната озлобява всички човешки същества -били те културни, слабокултурни или безкултурни. Злото ражда зло. На­силственото осмъртяване, систематическото изтребление на бойните по­лета - от каквито принципи да изхождат те -съставляват едно зло - и посаждат морална отрова в душите. Първият плод на войната е злопамятливостта. Враждата ражда война, казват моралистите, но и войната ражда вражда.

в. "Напред", бр. 105, 1919 г.