сряда, 31 декември 2008 г.

Честита и благословена да бъде Новата година!

Екзарх Стефан I*

Царят на царете — Единият, Истинен и Вечен Бог — в благия Си промисъл обърна със Своята десница още една страница от книгата на човешкото битие. Още една година остаря и отиде в архива на историята. И пак сме изправени пред бялата страница на настъпващата година. В тоя важен и върховен момент длъжни сме да си кажем истината на нас самите; тази истина е горчива и свидетелствува неопровержимо, че ние, човеците на днешната буреносна, лукава и трагична епоха, в голямото си мнозинство сме били фалшиви в летописите на старата година и такива, уви, посрещаме Новата година. Потвърждение на това е съвременното хаотично състояние в понятията за вяра и морал, за правда и човечност у големи и малки народи и държави. И докато не се преродим духовно и обновим вътрешно, суетни са всички благопожелания, които щедро се леят в навечерието на всяка нова година!

Да, излишни и пусти са илюзиите, с които посрещаме новия кръг на времето, за което нарочно създаваме изкуствена граница между старата и новата година щом всичко стоварваме на времето, щом всичко очакваме от времето, а себе си поставяме вън, сякаш сме безучастни зрители, а не дейци и участници в стила и съдържанието на годишната хроника и на историята. Каква самоизмама! Защото в действителност няма добри и лоши години! Годините са такива, каквито са човеците. Има добри и лоши човеци, от волята на които се определя и характерът на годините, епохите и вековете. Преобладават ли лошите човеци, отражението на волята им е господстващо в отрицателните прояви на времето, което знае послушно да отбелязва това, що става в неговите рамки, и обратно: преобладава ли волята на добрите човеци, времето разкрива своята лето­пис в мирен и творчески възход на човешкия дух. Хамбарите на времето са празни, те чакат своите жътвари, своите стопани. Ако ние ги напълним с пшеницата на чистата и благородна дейност, ще имаме благоприятни и благословени Господни години. Но ако, подобно на лекомисления щурец или хищника звяр разсеяно, безгрижно, безцелно или жестоко и коварно летим във времето и захвърлим в неговите хамбари вехториите на поха­бените си души, смесени с плевелите на сърцата, изгорели в страсти и грях, безспорно годините, епохите и вековете ще са мрачни, а животът — суетен и зъл, пълен със страхотни мизерии. Тая доказателно подчертана от историята истина най-много се отнася до водачите на народите и държавите, които трябва да имат евангелското прозрение: „Врачо, изцери се сам", тъй като когато слепецът слепец води и двамата са в ямата.

[+/-] ...виж целия текст



Ето защо пред всяко новолетие за всички чеда на Христовата църква пръв дълг е да възнасят гореща и сърдечна молитва към Бога да постави и повери съдбата на човеците в ръцете на избрани и изпитани мъже, които преди всичко са предани и послушни на творческите Му повеления и които в сърцата си носят огън на любовта към Неговата правда и истина и към доброчестината и благото на своите ближни и на целия човешки род, като към жива божествена челяд на земята. Това е най-здравата гаранция, че Новата година наистина ще бъде честита и щастлива.

Нека не се забравя, че радостта и щастието на всяка нова година се крият в твърдото решение: вътрешно всеки човек да стане обновен, възроден, с дух прав, със сърце чисто и воля добротворна; тогава и външно животът ни ще се преобрази и ще отговаря в своя строй и развой на светлите творчески сили на мира и любовта.

В предверието на Новата 1941 година нашият прям дълг като българи трябва да се изрази в гореща благодарност към Всеподателя Бога загдето през изтеклата година чрез помазаника Си — нашият любим и мъдър народен цар Негово Величество Борис III — ни запази от пожара в мир. Историята на присъединението на Южна Добруджа е ясно указание, че този, който знае мъдро да търпи за правата си и прозорливо да изчаква реда на действие, бидейки вътрешно единен и готов на жертвоприноше­ние за истината, спрял се на всевластното Божие веление за справедли­вост, винаги е сигурен, че пътят му е разчистен към победа и тържество.

Прочее, нека през настъпилата 1941 година се сплотим в едно сърце, един дух и една воля под скиптъра на държавния ни Кормчия — Царят на Българите - скиптър заобиколен с предаността и любовта на всички български чеда и, като потърсим и приемем благословията на родната Църква, да проявим през Новата година високите качества и добродетели на духовно будни и дейни, морално издигнати и калени граждани. Достиг­нали тая атмосфера на вътрешна хармония и външно единство, никой българин да не се съмнява, че настъпилата година ще бъде и по-щастлива и по-радостна от предшественицата си и безбедно ще се изпълнят всички чаяния, които лелеем в сърцата си за една обичана от Бога и полезна на себе си България, която заслужено извиква почит и уважение от близки и далечни народи и държави.

Честита ви и благословена 1941 година!

Новогодишни пожелания и благословения, отправени чрез Родно радио.

*Екзарх Стефан I (1878-1957) e 26 години софийски митрополит и български екзарх от 1945 до 1948 г. Между двете световни войни участвува активно в икуменическото движение и представлява Българската православна църква на множество международни конференции. Работи за снемане на схизмата, наложена през 1872 г. на Българската екзархия Благодарение на активната му дейност и личен авторитет, той успява да издейства Нансеновото съдействие и Бежанският заем за България (1926 г.) През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод.На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква. Като екзарх се противопоставя на участието на свещениците в политическия живот в страната. Поради откритото си несъгласие с политиката на комунистическата власт в България към Българската православна църква и нейното отношение към религията, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх. На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско, където умира през 1957 г. Погребан е в Бачковския манастир.

Няма коментари: