Честита Нова година!

Алеко Константинов

Я ще бъде честита, я кой знай… От рождение и до гроба ний все туй чуваме: «Честита Нова година», па то от «честитост» отишло, че се не видяло… Мигар на 1 яну­ари 1887 година Олимпий Панов и Узунов* не са получили стотина благопожелания с туй пусто «Честита Нова година», а не се изтекоха ни два месеца и тези незабравими борци загинаха от братски куршуми, сред най-варварски изтезания, и, обратно, самите палачи, върху главите на които са се изсипали тайно проклятията на стотини хиляди българи — те си проживяха честито цяла верига години, окръжени от почестите и ласкателствата на безхарактерната рабска паплач… Иди му разбери!

Мигар Стамболов, на 1 януари 1894 година не е полу­чил хиляди честитявания и насърчения да следва храбро борбата със северната мечка, а пък северната мечка стъпила върху една пета част от земното кълбо, хич не мига даже и не щеше да знае, че някаква си бълха пълзяла под опаш­ката й. Мечката едва-едва си помръдна опашката и бъл­хата отиде, та се не видя.

Мигар същият Стамболов на 1 януари 1895 година, не е получил множество поблажки с «Честита Нова година», а пък то баш посред годината такива добрини се посипаха върху главата му, от каквито нека Бог да пази цялото человечество.

Мигар почитаемото правителство начело на Народ­ната партия, към която се числи всичко «честно, благородно и интелигентно», няма да получи утре, на 1 януари 1897 година, хиляди честитявания и подкрепи за борба с кал­ната опозиция, към която се числи всичко, «безчестно, подло и невежествено». Да, ще получи. И току виж, че дивият български народ не оценил някое истинско благодеяние, каквото например търговския договор с Австрия — моля ви се с Австрия! С тази майка-благодетелница на нашата татковина, що денем-нощем сълзи рони и Богу се моли, да ни сподоби със Санстефанска България, и е всеки час готова да ни поднесе Македония на тавичка, както поднесе златната сабя на нашия благодетел Абдул Керим паша — току виж, казвам, че нашият народ не оценил великото ико­номическо значение на двойната победа, и току ще чуем един ден, че почитаемото правителство осъмнало с някое малко главоболие в краката. . . Тъй върви светът, какво ще му направиш!

Па и не може бе, джанъм, на всички да се угоди. Когато за «Свобода» всичко беше светло, за «Прогрес» всичко беше мрачно; завъртя се, разбираш ли, колелото и гледай ги сега: за «Свобода» всичко е мрачно, за «Прогрес» всичко е светло. Колело!…

Но не мислете, че това става само от изменението на об­стоятелствата. Обстоятелствата никак не повлияха на някоя твърди характери. Вземете за пример господина Йордан Йо­нова**: изпотрепал се е горкият да се бори за благоденствието на милото ни отечество; гдето седне, гдето стане, все една и съща мисъл го мъчи — как да облагодетелствува своята татковина, как да възцари мир и правда на земята. Ама на, разбира ли ти българинът от честност и безкористие!… Може ли той да оцени своите достойни синове. Впрочем този благороден труженик е все пак достатъчно оценен, защото и днешното болшинство се гордее с него, както се е гордяло и болшинството на миналия режим. Ето такива са личностите, на които ако пожелаеш: «Честита Нова година», можеш да бъдеш уверен, че думите ти няма да отидат на вятър…

Но ако се взрем още по-внимателно, ще дойдем до заклю­чение, че в цяла България най-честити са… княжеските коне! Всякой ще се съгласи, че най-хубавата част на бъл­гарската столица съставляват тъй наречените нови квар­тали; в сърцето на тия квартали се е простряла една раз­кошна градина, окръжена от едната страна с двореца на господина Стоилова, президент-министъра на Българ­ското княжество, от другата страна с двореца на господина Начовича, любимеца на българския народ. Всред тази ог­ромна градина се издига гордо… не Българският универси­тет, не-е!… Издига се гордо… дворецът на княжеските коне - Манежът. На югозапад от тази колосална ограда, под задницата на новия президентски дворец, се е сгушило, обез­формено от тази нова постройка, подареното място, върху което ще се строи първият Български университет. И пър­вият Български университет, заедно с паметника Васил Левски и с паметника на загиналите за освобождението ни доктори, ще окръжават като лакейска свита двореца на княжеските коне… ха-ха, ха-ха!…

Колко си честито, мило мое отечество, колко си честито!… И при всичко това, аз, неблагодарният твой син, мисля и ще продължавам да мисля, че българските студенти, че храмът на бъл­гарската наука, заслужават предпочтение пред храма на княжеските коне, макар те да са от най-благородната маджарска порода.

Криво ли мисля аз, кажете ми откровено!… Драги мои читатели, честита ви Нова година!

Щастливец, София, 31 декември 1896 г.

Р. S. Господин редакторе, този подлистник излезе до­ста веселичък и не само демократически, ами, ако искате да знаете, и малко социал-демократче пада, но не се без­покойте, защото нашите социалисти ни познават много до­бре и са убедени, че ний с г. Каравелова сме от буржоазията, от класата на тежките капиталисти… Кое каиш ??…

Честита Нова година!

*Олимпий Панов и Узунов - възрожденци и по-късно участници в Офицерския бунт в Русе в началото на 1887 г. – проруски заговор, чиито подбудители са осъдени на смърт
**Йордан Йонов - политик от Националлибералната партия