вторник, 17 февруари 2009 г.

За свободата на целокупна Македония

Любомир Милетич*

На 6 декември 1912 г., в разгара на Балканската война, проф. Любомир Милетич написва от Солун от името ЦК на ВМОРО мемоар до българския цар Фердинанд. Документът е подписан и подпечатан от Тодор Александров като член на Централния комитет:

Ваше Величество,

След многовековни страдания бяхме чести­ти да доживеем радостния ден да видим Ваше
Величество в главния град на освободена Маке­дония .

Крайната цел на въстаническата борба, която бе организирана от нашето население в Македо­ния и Одринско, бе освобождението на поробена­та ни родина, за да може българският народ целокупно да заживее мирен културен живот. На­шата мечта - мечтата на българския народ - ето вече се сбъдва и няма да има по-щастливи от нас, ако зарята на свободата огрее всички къ­тове на етнографическа България под българско
знаме.

Узрели, че в тия съдбоносни дни Ваше Ве­личество еднакво с нас трепери за запазване на жизнените интереси на нашето българско племе, осмеляваме се да присъединим към израза на своята дълбока благодарност за стореното досе­га от Ваше Величество, и израз на голяма тъга, която ни навява страшната мисъл, че почнатото освободително дело може би да се завърши с частно политическо разпокъсване на скъпото ни отечество Македония.

Известно е на Ваше Величество, че наскоро след злощастния Берлински договор се поставиха първите основи на революционното движение в Македония тъкмо защото населението ни веднага се проникна от убеждението, че далечната цел на една от силите, най-виновна за унищожението на Сан Стефанския договор, е да се осуети обединението на целия български народ, като се откъсне от България най-съществената, най-цен­ната за нас част - Македония. Вътрешната рево­люционна организация в пълно съзнание, че колкото повече време се губи, толкова по-мъчно щe се възвърне загубеното през Берлинския договор, със скромните сили на поробения ни народ, непрекъснато воюващ и не даващ покой на Турската империя до окончателното й разклащане.

Въпреки големите мъчнотии, с които Вътрешната организация трябваше да се бори и тук, и вътре, тя неуклонно преследваше все една и съща свещена цел - да се опази българска Маке­дония за българския народ целокупна, неразделна. Пред вид на очевидните грабителски замисли на околните държави и мъчното пряко освобожде­ние на целокупна Македония с помощта само на българската военна сила, Вътрешната организа­ция се спря на идеята на първо време да дейст­вува само за автономия на Македония, именно за да я спаси от разпокъсване. Тази идея се оказ­ва дотолкова спасителна, че най-сетне и съюз­ните сега с България държави, до вчера открити и решителни неприятели на автономията, я въз­приеха и невъзможният доскоро съюз на балкан­ските държави се осъществи. Както целият бъл­гарски народ, така също и ние тук с възхищение посрещнахме новия съюз и в пълно доверие във Ваше Величество и славната българска армия ние неуморно се стараехме да бъдем полезни на ос­вободителното дело, без да правим разлика меж­ду съюзниците: нашата организация помагаше с всички средства и на сърби, и на гърци.

Ала за голяма наша жалост, едвам що се завърши окупирането на наши български земи от сръбската и гръцката армии, и вече се явиха признаци, които ни вдъхват страх за нашето национално бъдеще. Почнаха сръбски власти в Куманово, Кратово, Скопие, Велес, Прилеп, Охрид, а гръцки в Енидже, Воден, Лерин открито да съветват бъл­гарина да се отрече от своето име, от своя род. Правят се приготовления, които сочат, че чуж­дата окупация в нашите области не е само временна. Народът ни в Скопско, който героически досега е поддържал революционната борба, ве­че основателно подозира, че може би ще бъде оставен под чужда власт. Радостта почва да се смесва с отчаяние и мисълта, че денят на успо­коение, на мирна културна работа, който ни се пристори тъй близък, няма скоро да настъпи в нашата злочеста Македония.

В тия тежки дни на надежди и съмнения македонският българин съзира най-силна опора в патриотизма, мъдростта и решителността на Ваше Величество, доказани в много досегашни крити­чески обстоятелства и толкова ценни в сегашни­те решителни за бъдещето на целокупна България дни.

Затова Вътрешната организация, вярна на своя скъп завет да работи за свободата на це­локупна Македония, като излага пред Ваше Вели­чество гореказаното, осмелява се да поднесе от името на измъчения ни народ молба да се застъ­пи Ваше Величество с всички средства докрай, да се избегне каквото и да е разпокъсване на Македония. Нека бъде Ваше Величество уверен, че за тази цел може да разчитва на помощта на македонския българин до последната му капка кръв.

От Централния комитет на ВМОР Организа­ция
[Печат на ЦК на ВМОРО]

*Академик професор д-р Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята. Сред най-изявените деятели на създадения в София Македонски научен институт.

Няма коментари: