сряда, 4 март 2009 г.

Репресиите и неефикасните реформи на могат да сплашат македонските българи

Тодор Александров

Днес се навършват 128 години от рождението на Тодор Александров. Публикувам негово писмо от 1 ав­густ 1913 г. до Григор Василев:

Драги Григоре,

Другарите тук намерихме за уместно да из­пратим пълномощни от Цен[тралния] комитет на В[ътрешната] организация на г. д-р Милетич, д-р Георгов, д-р Михалчев, Гр, Василев, Н. Милев и др., за да сторят сичко възможно и уместно за автономията на Македония. Поменатите г-да мо­гат да вършат агитации и постъпки било поотделно, било като се групират по двама или трима, според случая.

Сичко, каквото вършим сега - постъпки за налагане на автономията, сондажи чрез унията под австро - [унгарски] протекторат дали може да си запази националността македонският българин в заграбените от сърби и гърци места, в краен случай действия, да минат някои околия (като Дебър, Тетово, Охрид, Битоля, Лерин, Костур и др.) в Албания и пр., и пр., - стават със знанието и съгласието на българското правителство. По мнението на Матов и др., между друго, ето какво може да се говори, агитирайки за автономия:

1. Населението в Македония е предимно българско. Вътр[ешната] организация 20 години бе за автономия; Сърбия и Гърция, винаги против автономия, защото населението е българско. И сега, ако остане Македония под сърби и гърци, ще означава, че войната, подета главно и преди всичко в името на освобождението на Македония, свършила се е с нейното поробване.

2. Жестокостите (кланета, 2.безчестия и пр.), вършени от сърби и гърци в Македония, показват за лишен път, че те са врагове на местното население. Също 150 хиляди бежайци, дошли в България: довод против Сърбия - Гърция и в полза на България.

3. Завоевателите са принудени да си слу­жат с терор, за да намалят и унищожат българското население; значи по необходимост, толкоз повече че то е свикнало на кървави револ [юционни] борби през цели 20 год.; а то и без тоя терор би се борило. Значи и от едната, и от другата страна неизбежна е кървавата борба. По тоя начин няма траен мир, тъй много желан от Европа.

4. Че действително в Македония живее бор­ческо и жилаво население се вижда от факта, че през 20 год. репресиите не ги сплашиха и разните неефикасни реформи, предлагани от Ев­ропа, не ги задоволиха:
в 1902 г. - пъдарските реформи,
[в] 1903 [г.] - Мюрцщегските [реформи],
[в] 1904 [г.] - финансовата реформа,
[в] 1906 [г.] - проекта за съдебната [ре­форма],
[в] 1908 [г.] - Ревелската програма;
Подир мл[адо]тур[ската] конституция пак револ[юционна] борба - докато най-сетне се обяви войната.

И сега трябва да вярваме, че тъй ще бъде: недоволство - револ[юционна] борба - отглас в България, Австрия и пр.

5. За в Англия, Франция и Русия: с дявола биха отишли макед[онци]те само да не останат под гърци и сърби, които рамо до рамо се биха с турците против българските революционери.

6. Македонците предпочитат да влезне Ма­кедония, като автономна област в независима Албания - дуализъм или поне Битолския вилает, или най-малко съседните околии (Костурско, Охридски, Дебърско, Тетовско и др.) - Сега за
сега за отделни околии пред немци не е политично да се говори.

7. Сърби и гърци не допускат свобода на съвестта. В Букурещ сръбските делегати формал­но са отказали да приемат взаимност на църк[ов-но]-училищна свобода. Сърбите през юни изпъди­ха българските владици и заставят силом свеще­ниците да не признават екзарха и в черквите да споменуват белградския митрополит. За българ­ски, училища и черкви и дума не дават да се продума.

При свободно време добре е да пишете неща, които ни интересуват на адрес - Хр. Матов, гостилница "Балкан".

Сърдечно Ви поздравявам: Т. Александров.

Г[ригоре], моля прати препис от настоящето на Милева, комуто пратихме само пълномощно без тия инструкции. Същия."

Още за Григор Василев тук.

Няма коментари: