неделя, 15 март 2009 г.

Разправят, че... или изповеди на един журналист

Йосиф Хербст*

Защо не „Полуделият журналист?"- ще попитат веднага мнозина, които отчаяно търсят в долния кат на вестника онова, което напразно търсеха в горните му етажи, а изведнъж
им се изпречва такова лудо заглавие.

Но те няма да захвърлят вестника. Не защото са дали 10 стотинки за него, но защото ги интересува самото заглавие. И ето тук Вече захващам самата си изповед. Ще разправя аз на самите си читатели какво обичат те да четат и колко те са собствено редакторите на вестниците, които четат. Ще им разправя за „разправят, че...".

Многоточията са им известни. И любезните читатели ги употребяват за същата цел, както и писателите, редакторите и пр. и пр. Когато не знаят какво да пишат или когато искат да си спестят някоя глупост, турват многоточие и хората ще си помислят: бог знае какво дълбокомислено нещо щеше да заеме мястото на многоточието и щеше да осветли сегашните и грядущите поколения. В този частен случай многоточието означава хиляди работи, които могат да се напишат и разказват, стига да се захване с вълшебните думи: „разпра­вят, че".

Казах „вълшебни" и настоявам на това. Вий, любезни читатели, сами ще ми потвърдите това. Да речем, че ви попадне някой, който и да бил вестник и прочитате с едри букви, какво например? Какво по-примамливо заглавие от: Министерска криза? Не, още по-примамливо: Оставката на кабинета! Уверявам ви, че вий ще прескокнете това антрефиле или ста­тия, която веднага ви прави минис­терски кандидат (кой в България не е министерски кандидат, когато известен кабинет е в оставка?), щом ви се мерне, макар и на последната страни­ца, някакво антрефиле, което да захва­ща с „разправят, че" или с равносилно­то му „слух се пръсна, че", па макар в него да се разправя за злоупотребле­ние в това или онова министерство.

Злоупотребление само, любезни чита­тели, прости злоупотребления, които всеки ден се откриват, тях предпочи­тате (извинете: за тях предпочитате да четете) пред „Оставката на каби­нета", която не се случва всеки делни­чен ден. И защо това? Вълшебството на простите думи „разправят, че..." обяснява всичко. Но май че тези, които в началото ме питаха: „Защо не „Полуделият журналист?", ще имат право, ако аз продължавам вместо да кажа своята изповед, да карам чита­телите ми силом да се изповядват. Но това не ми е потребно. Аз си зная своето, пък ако щете го потвърдете. Само „разправят, че" може да напра­ви един вестник по-интересен. Аз не зная дали написах достатъчно лудории, щото наредени в колони да съста­вят нещо като подлистник, но едно зная, че ще бъде той прочетен докрая само защото захваща с „разправят, че". Аз изповядвам с това тайната не само на „един" журналист, но на всеки журналист. Всеки, който знае този гъдел на читателите, може да стане журналист, но все пак, ако му остава да избира между журналист и българ­ски министър, то да предпочете да стане... рантие. Разправят, че... това било най-доходното занятие.

Какво говоря за занятие, нека се отплатя за сегашното търпение на читателите и да им препоръчам нещо полезно. Всеки нека си избере от днес до 31-ви декември до полунощ - дото­гава има време - някое такова звание, занаят или занятие, ако не е благо­дарен от досегашното си, или пък тепърва ще избира, щото да не се черви пред преброителната комисия, която на 31-ви декември ще преброява населението. Знайте, статистиката, най-съвременната от всички науки, изисква, щото от време на време да се преброим, та да знаем колцина сме собствено и колко време още ще има място за нас на този божи свят.

Който досега не се е загрижил за биографията си, нека се загрижи, та да може с гордост да си изпълни личната карта, която ще му връчат доверените лица на Н. Величество Статистиката.

Разправят, че... настоящето пребро­яване на народонаселението подейст­вало и върху изглаждането на недора­зуменията между сегашните минист­ри. Излиза, че те са преходни, разбира се, недоразуменията, а не министрите. Тези последните изгладили неспоразуменията, за да могат на 31-Ви декем­ври до полунощ да се запишат като министри, а не като... кандидати за министри. Но каквото и да разправят, все по-щастлив е онзи, който срещу графата „звание, занаят, занятие" ще може да впише: „безделник", който не го хваща §27 от закона за полицията, а именно: рантие. Разправят, че... Но това друг път.

"Вестникът", Брой 28, 24 декември 1900 г.

*Йосиф Хербст (1875 - 1925) е български журналист и общественик. Завършил Военното училище в София, но напуска военната служба, за да се посвети на журналистиката. Сътрудничи в български и чужди вестници. По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908-1911). През 1921 се жени за Виола, дъщеря на починалия през 1903 политик Петко Каравелов. Безследно изчезва по време на априлските събития от 1925 година.

Няма коментари: