Синът на дърводелеца

Димитър Талев

Забравени бяха вече чудесните знамения през оная света нощ — и ярката звезда над Витлеем, и песните на ангелите, а даровете, що бяха донесли в пещерата тримата мъдреци, Мария бе скътала на дъното на една ракла. Божият син се роди в семейството на беден дърводелец, за да живее на земята като всички люде. Като навърши втората си година, Исус се откъсна от скута на майка си и тръгна с другите деца. Той растеше между тях в игри, скиташе из тесните улички, из околностите на Назарет и никой не подозираше великата тайна на неговото рождение. Понякога той спираше върху себе си нечии учуден поглед, понякога смайваше връстниците си с някое малко чудо, но само за един бърз миг в шумните детски игри. Съседките казваха на Мария:

- Добро дете. Умно дете. Хубаво дете.

Това беше всичко. А когато в дома на Йосиф и Мария се появиха и други деца, добрата Майка Божия трябваше да отделя грижи и нежности и за тях.

Щом Исус навърши десет години и се бе научил вече да чете и пише, Йосиф го прибра в дърводелницата си. В паметта на до­бродушния дърводелец по-бързо бе избледнял споменът за чуд­ната нощ на Исусовото рождение, все по-рядко си спомняше той за тая нощ и прие Исус в сърцето си като свое най-голямо дете, макар да не беше негова плът и кръв. Той вярваше в божествения му произход, но бе свикнал с него, сродил се бе и го бе обикнал с проста, бащина обич. И се пак, откакто Исус беше постоянно край него в работилницата, доброто сърце на Йосиф често потръпваше в радостен смут, в удивление пред това дете.

Исус подхвана работата си в малката работилница с усърдие, което не подхождаше на възрастта му. Ала казано бе, види се, да познава той мъката на труда и редица дни неговите незакрепнали още рамене го боляха остро от усилията му над някоя чвореста дъска, или над някоя неодялана греда, която трябваше да изглади по мярка. На няколко пъти се поряза, пръстите му бяха очукани от големия дървен чук, който беше тежък за малката детска ръка.

[+/-] ...виж целия текст

Йосиф се учудваше на неговото усърдие и търпения и като забравяше за божествената мисия на това дете, радваше се на успехите му и очакваше да го види свой заместник в работилницата и още по-голям майстор дърводелец. Исус го учудваше и със своята лов­кост и схватливост — малкият дърводелец нямаше нужда да му се повтаря по два пъти едно и също нещо, бързо и изкусно овладява­ше и дървото, и оръдията, с които работеше, те ставаха все повече послушни в неговите благословени ръце. Влезе веднъж непознат човек в работилницата, поогледа се и се обърна да си върви.

- Търсиш ли нещо? - попита го Йосиф.
- Търся майстор да направи врати и капаци за прозорци на новата ми къща, но ти сам няма да успееш.
- Не съм сам, ето моя син - отвърна Йосиф живо и с радост. -Ние ще направим врати и капаци за прозорците на твоята къща.
- Хм - усмихна се недоверчиво непознатият. Той се загледа в Исус, срещна неговия поглед и сякаш се обърна нещо в сърцето му... - Добре, може би ще успеете, ти и твоят син - каза той.

След някое време вратите и капаците бяха направени, а Исус бе издълбал и заковал по тях хубава украса, та дойдоха всички роднини на стопанина да ги видят и разнесоха името на малкия дърводелец из целия Назарет. Ала веднага с похвалата за неговото изкуство, вдигна шум и една тъмна, недоизречена мълва за предобрата му майка. Исус не можеше да дочуе и да разбере добре сквер­ните слова, но си мислеше с огорчение: „Злото върви по стъпките на добро и което е добро, людете сами го развалят". Тогава Исус наближаваше да навърши дванадесет години.

Наближаваше и Пасха и всички в Назарет започнаха да се готвят за празника. В работилницата на Йосиф влезе съседа му Шалум и поиска да му направят клетка за гълъби.

- За Пасха ще ида в Йерусалим, в храма - каза той. - Ще занеса гълъби за жервеника.
—Ето, Исус ще ти направи клетка - отвърна Йосиф и продължи работата си. Той не искаше да се впуща в разговор с Шалум, който беше злодумен и надменен човек.
- Аз няма да направя клетка за гълъби - чу се гласът на Исус, тих и ясен.

Двамата мъже го погледнаха учудени. Шалум размаха ръце разперени пръсти и викна:

- Защо? Защо? Ще платя със сребърна пара! Исус отговори:
- Бог е дал крила на птиците, за да летят свободно по небето защо ще ги затваряме в клетки? Не с кръвта на гълъби, птици ще умилостивим Господа, Той не иска такива жертви от нас.
- Ха! — изблещи очи Шалум разгневен. - Ти ли ще разваляш нашите обичаи? Йосифе, обуздай това момче и го научи да приказва!
- Умно ти говори моят син — отговори Йосиф.
- Твой син! - изкрещя Шалум и лицето му цяло се сви в зла усмивка. - Жена ти го зачена преди да ти стане жена. Ти питай нея дали е твой син.

Шалум си отиде, а Йосиф и Исус продължиха работата си мълчание.

Вечерта Исус намери майка си в малката градина зад къщата им и я спря. Наоколо беше тихо, лехи и дърветата чезнеха в мра­ка. Исус взе двете ръце на Мария, притисна ги към гърдите си и я попита с глас, който търсеше властно истината:

- Майко, кажи ми кой е моят баща?

Мария не се учуди от тоя въпрос, тя го бе очаквала. С майчин­ска ласка тя притегли Исус до близката скамейка и в тишината на настъпващата нощ му разказа дума по дума за чудото на неговото рождение.

Като я изслуша докрай, Исус се отдалечи по пътеката между дърветата, а Мария остана да го чака на скамейката. Чака го дълго тя с трепет и тревога и най-сетне чу отново стъпките му и го видя в тъмнината и го видя още отдалеч, защото около главата на Исуса са бе изгряло чудно сияние. Той се приближи бавно и Мария усети силата, която се излъчваше от него. От озареното му лице, от очите му, тя присви нозе, отпусна се на колене пред него и целуна дрехата му. Исус сложи ръка на главата й, своята мъжка, чиста ръка и каза:

- Нека бъде волята на Тоя, който ме е пратил! Майко, аз ще спася човешкия род от греха и злото, приготви се и ти, защото и твоето сърце ще бъде разкъсано.

Тая нощ Исус намери себе си, намери своя небесен баща и узна Божията воля.

За празника Пасха и тая година Йосиф, Мария и Исус отидоха в Йерусалим, заедно с още много люде от Назарет и от всички села наоколо. Тук Исус се отдели от Йосиф и Мария, та после те го търсиха и намериха в храма, седнал между книжниците. Мария му каза:

- Чедо, защо ни направи тъй? Баща ти и аз много се измъчихме да те търсим.
- Защо сте ме търсили? - отговори Исус. — Тук аз съм в дома на моя Отец.

За пръв път сега Исус се нарече пред толкова люде син на Гос­пода, но никой не разбра думите му. Разбра ги само Мария, майка му, и сърцето й проплака. Защото Исус все тръгваше по пътя, от който нямаше връщане.

в. Зора, 6.1.1942 г.