понеделник, 15 декември 2008 г.

Чардафон и верноподаните

Захарий Стоянов

От сички най-много нашият герой Чардафон беше предаден на идеята за съединението, но покрай нея той не забравяше и други принципиални въпроси.

В околността на Старо Ново село, там, под хубавите средногорски поли, покрай бистрата река, посред плодо­родните лозя, гюлови и дървета, съществува стар манас­тир „Св. Спас", изгорен от кърджелиите, но подправен криво-ляво през годините. Манастир без калугери — къща без жена. Не са минува много време, ето че са явява в староселската община едно странствующи калугерче на име Алисей, родом откъде Македония, което предлага своите услуги да служи и пази манастирят. Той водял още със себе си и своето семейство, което са състояло: от една стара жена, негова майка, и една тридесятгодишна сестра. И три­мата тие божи хора носели на себе си божето наказание, или евангелско казано — че господ наказва своите избра­ници — дарбите и наградите на всевишният.

На отец Али­сей устата бяха криви като буквата С, едното му ухо и ръка по-големи, а другите по-малки, като че две тела да бяха съединени в едно. Майка му беше глуха, имаше малки мустачки като на 20-годишно момче и секи ден препадаше от епилепсия. Но когато са събудеше, иде при нея и чуй какво говорят нейните божествени уста. Тя ще да са прекръсти, ще да погледни към небето, т. е. към престолът на всевиш­ният, и ще да почни да разказва, че Св. Богородица е пре­спала нарочно, зела я за ръката и я ввела в широкото цар­ство небесно. Там Божата жена можала да види и чуе сичко, запознала са с различни хора, посетила жилището на праведните, погледнала и в адът, гдето пищели и скърца­ли със зъби грешниците. Който от селените и селенките отиди при нея и я попита за своята умряла майка, дъщеря или баща, то майката на отец Алисей ви казва направо: „Много здрави ви провождаха, сърдят ви са, че не сте да­вали нищо за душата им."

[+/-] ...виж целия текст

А сестрата на отец Алисей за­ключаваше в себе си сичките божествени дарования. Пър­во, че тя макар и да беше прехвърлила 30 години, но боят й беше като на десятгодишно дете, носът й спитен като теганица, а зъбите й наредени като турски гробища. В допълнение, тя бе още и идиотка; но за награда пак на тие естествени недостатъци — и тя разбираше от божите ра­боти, и ней са присъняваше сегиз-тогиз някой от святиите — било Никола, Спас или пък сама Св. Богородица.

На тие трима праведници беше поверен новопоправеният манастир „Св. Спас". Щом семейството — от майка, син и сестра — преспива една нощ на манастирят, на дру­гият ден по пладне в Старо Ново село мъжие и жени се едно и също говорили. Отец Алисей видял насън Св. Спаса, покровителят на манастирят, който му казал: „Разко­пай могилата, която е до манастирят близо. Вътре ще да намериш една черкова със златни полюлеи, със запалени свещи, в която Св. Никола денонощно служи литургии. Ко­пай сред черковата манастирска, ще излези една аязма, която ще да излекува: глухи, неми, сакати, луди и пр. А кладенчето, което е на пътят между селото и манастирят, е свята вода, която изцерява слепорождени." Това казал Святи Спас и станал невидим нагоре по реката.

Майката и сестрата на святи Алисея тичаха от къща в къща да обаждат сънят на тоя последният, а сам той тръг­на по селата с друга, още по-священа мисия. Проповядва­ше от село на село за много полезни не само небесни, но и светски работи. Тъй например, който искал, щото лозята му да давали сладко вино и върла ракия, трябало да си обрече курбан на Св. Спаса, защитникът и покровителят на винената лоза. Която жена искала да й бъдат млечни кравите — трябало да пости четиреси понеделника. Която булка искала да роди мъжка рожба, на нов и на стар месец да меси медени пити и ги раздава на път на кръстопът, когато захожда слънцето. Който искал да няма къклица и буболечки из храната му, трябало в петъчен ден да не под­хваща никаква работа, и т. н.

Паметникът на Чардафон в Габрово

А на манастирят „Св. Спас" сънят бе произвел своето действие. Тълпи селени, мъжие и жени са трупаха там с мутики, лопати и корита да търсят храмът на Св. Никола и аязмата, която щяла да лекува глухонеми и сакати. В раз­стояние на няколко деня голямата могила, която е до ма­настирят, приличаше на пещ или по-добре на тунел за же­лезница. Мъжете копаят и ринат, а богобоязливи бабички изнасят пръст с кошници и копанки. От двете страни на тоя прославен тунел са виждат запалени свещи, а при самият вход — малка иконка, Святи Николай, толкова стара и огризина, като че са кайдисвали върху нея месо.

— Ето на, тая свята иконица е намерена ей тука, гдето копаете, от което са доказва, че и сам Святи Никола иска да ни помогне в изнамерванието на черковата му — гово­ри със сълзи на очите старата майка на божественият Али­сей. — За нейното изнамервание пак син ми е удостоен, защото сам Св. Никола му са яви насън и му каза мястото — свършва тя и са прекръства.

Примерът й са последва и повторя от набожните селе­ни, които, въодушевени от думите на праведната жена, плю­ят върху сапът на мотиките и почват разкопката. Друго едно отделение по-малко число селени копаят същевре­менно сред черковицата, вътре в зданието една дупка, ка­же го трап, рече го кладениц, гдето така също по присънявание Свята Богородица обадила на праведното семейст­во, че има аязма, келийка, чудотворни икони и други бо­жествени артикули. Сам отец Алисей от време на време прави ревизия на работниците и разкопките, като благос­лавя в същото време и постоянно си мърда устните, че уж се са моли богу. Дава срок на работниците и ги поздравлява, че срещу голяма Св. Богородица и черковата ще да бъде открита, и аязмата с келийките. Минува са Св. Бого­родица, но пръст и пак пръст, нищо не дохожда да ознаменува Старо Ново село и неговият манастир. Отец Алисей са моли богу с дълги молитви и коленопреклонения, явява са пред праведниците със сълзи и със зачервени очи, чупи
ръце и обявява:

— Святи Никола Чудотворец, който е най-преближеният до Св. Богородица, явява ми са тая нощ насън и ми обади някои лошави работи за вас и за селото ви! Каза ми той, че като не сте дохождали да работите тука с чисто сърце, разсърдил ни са и спира откриванието на своят храм и на аязмата за неопределено време. Едно средство ни остава още, а то е: да са наложи на цялото село четиридесятодневен пост!...

Селският кмет на Ст. Ново село, бае Милчо, който бе­ше човек в състояние да оцени шарлатаниите на о. Алисея, забрани на селените няколко пъти да не ходят да са мъчат и да не опропостяват хубавата могила, която е окрасена със сякакви зелени дръвчета, но кой слуша? Раби­те, които в Русия са наричат верноподани и които със сво­ите попукани плещи поддържат най-яко тиранизмът, нощ­но време крадишком ходеха да копаят. С такъв народ как­ви не чудеса можат да са направят! По тая причина именно царя покровителят твърде много обича подобен народец. Не сте ли чували как неговите хора казват, че в Бълга­рия народът е царю-покровителов, а само няколко разврат­ни единици са противни? А тоя царю-покровителов народ са тие именно божи създания, които си остават работата и нощно време отиват да търсят черковата на Св. Никола и келията на Св. Богородица!

Славата и божествеността на о. Алисея дошла и до ухо­то на нашият герой. Освен това в своите агитации и про­поведи по селата по делото на съединението той срещнал и някакви си косвени пречки от о. Алисея. Скоро било ре­шено да са даде едно наказание на староновоселският святец, пратеникът или по-добре представителят на Св. Спаса. С двама още свои верни и предадени Чарди той блоки­рал една нощ манастирят „Св. Спас". Троечленното свято семейство, което беше единственият обитател на манас­тирят, са занимавало да налива вода с котли в трапът, бъдъщета аязма, така щото на другият ден, като дойде пра­вославното стадо, да види чудесата на Св. Спаса и сбъдванието сънят на отец Алисей.

— Стойте, не мърдайте! Ние идем от страна на Св. Николая Чудотворец, почакайте да ви кажем какво ни е той поръчал — извикал наший герой и хванал за косите святи Алисея.
Троечленното семейство онемяло и са вкаменило. Ста­рата бабичка почнала да са кръсти, младата, която тъкмо-що са готвела да излее котелят с водата в трапът, паднала на земята, а сам отец Алисей мърморял нещо забъркано, от което са давало да са разбире, че той иска прошка.

— Святи Никола иска да знае защо прокопахте вие мо­гилата и черковата и защо наливате вода в трапът? — за­питал пак нашият и дал свобода на своят язик, който спрегнал такива глаголи, които давали да са разбире, че прате­ниците нямат нищо общо със святиите.

— Господин началниче, сиромаси хора сме, туй ни е занаятът, за гечинмек го правяхме, сбъркахме пред ваши­те светли очи, няма го правим втори път — говорели бо­жите хора и са кръстели.

Там наблизо до манастирят „Св. Спас", през нивята и ливадите, измежду гъстите елхи и върби лъкатуши бист­рата и студената новоселска река, която недалеко в сред­ногорските усойни има своите божествени източници. На според с манастирят, близо до аязмата, сред една хубава ливада, която три пъти са коси през лятото, има воденица с няколко камъка. Воденицата през тая изкушителна нощ не вървяла, та затуй водата й била отбита настрана, в така нареченият улей — савак. От това място, високо на някол­ко метра от земята, скачала тя и бухтяла така устремително, щото и камъците по земята са движели. До тоя изкуст­вен водопад биле докарани трите жертви на Св. Никола Чудотворица. Техните суеверни души скоро ги навели на легкото въображение, че непознатите не са хора обикнове­ни, хора християни: но зли и вълшебни духове, та затова следвали да са кръстят само и молят на различни святци.

— Святи Никола и други още 318 святи отци ни са из­пратели да ви прекараме през едно свято кръщение, да ви са омият някои дребни грехове, па тогава чудесата ви ще да бъдат твърде кескин — казал нашият герой и блъснал трите същества под водопадът.
Отчаяни гласове, вик, крясък и някакви си безсъзна­телни молби изпълнели тихата околност; но в твърде ма­лък размер, защото стремителният савак, който изливал водите си немилостиво върху три гърба, бухтял и тупал още по-нависоко. Освен другите множества стихии и пъл­ни с мрачна неизвестност обстоятелства; освен тъмната нощ, която прави и най-невинните предмети на страшни; освен близостта на воденицата, която според суеверните е огнището на нечистите духове; освен тримата неизвестни посланици-екзекутори, имало още и това най-реално не­щастие, че водата на староновоселската река е по-студена лятно време, отколкото зимно, по Ивановден.

Кръщението са продължило около десятина минути Жертвите ту клякали на колени от силните удари, ту са дигали на крака. Когато тие биле оставени вече от трима­та земни ангели, никакво съмнение не останало в наказаните за земното произхождение на първите, защото нашият герой и другарите му казали:

— Де пезевенк! Де да та видим още един път да ходиш да лъжиш хората! И трима ви живи, с катран намазани ще да изгориме...

На другият ден, станало вече обяд, а семейството от манастирят стои още затворено вкъщи, никой не смее да са подаде навън, никой не смее да заговори за нощното тайнствено приключение. Минува са ден, изтичат са два — се същата пустия около божието заведение. Дохождат ра­ботници да продължават копанието на могилата и аязмите, няма вече отец Алисей да ги посрещни засмян, да им обажда разговорът си със Св. Богородица и Николай Чудотворца. Малко по малко угаснаха три праведни звезди, с бурен и бодили обраснаха святите разкопки...

Из книгата "Чардафон Великий. Биографична скица в профил".

2 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Дали не настана време добрите хора в тая страна пак да се размърдат?

Призив към всеки буден български гражданин, без значение от възраст, пол и занятие, да се присъедини към протеста на студентите!

Всички да отидем на протестите! Дойде моментът да покажем, че сме народ, че сме европейци! Да защитим достойнството си на свободни хора!

Да живей европейска, демократична и свободна България!

Анонимен каза...

Спасибо за новост