Урра!

Захарий Стоянов

Шарлатанските маневри, стремленията на народните душмани, неприятелите най-после на народния ни идеал са, поражени чак в основата си. Техните злокобни и народоубийствени дейст­вия паднаха вече пред народната воля. Днес н а родната пар­тия заедно с целия народ, начело със своите водители Гешов, Вазов, Величков, Бобчев (гл. дописката от Каратерзилери), тър­жествува: казано накъсо, днес народът, с изключение на предате­лите либерали, тези християнски читаци (гл. лекциите на н ародния), се готви вече да посрещне своя идеал — съединението. То е вече на път. Ако сведенията са верни, честта и гордо­стта на България, г. г. Гешов и Хр. Христов* са на завръщание вече в милото ни отечество. Това наше мило отечество те го ос­тавиха преди един месец турска област, гдето царуваше произвол и тирания под башибозушкото управление на Алеко паша (гле­дай „Народен глас", „Мисли по източнорумелийските работи"). Днес обаче, подир няколко дни още, ние сме честити да обя­вим на читателите си, че отиваме да срещнем съединението. За­сега то се намирало в хотел „Моrеz" във Виена.

Колко смешни бяха нашите противници, когато народната партия под патриотическото управление на г. Д. Попова устрои Централен комитет и поби знамето, а те се смееха. Не им се вярваше, когато г. Величков каза.в хотел „Люксембург": ще си пролее к р ъ в т а. За подигравка го считаха те, когато нашите оратори казаха: „Ако не е догодина, то до друга; ако не подир пет, то подир десет."

За още по-щастливи се считахме ние, че наместо двама души ще посрещнем трима освен съединението. Думата ни е, че г. Ив. Ст. Гешов покрай другите си политически занятия извършил е и една домашна грижа. В Париж той се е сгодил за музолюбивата щерка на г. Вълкович бей, което обстоятелство така също не е извършено с някои користолюбиви цели. Ако сведенията ни са верни, на втория ден после обручението на младите ни съотечественици актът за народния ни идеал се подписал. Г. Бисмарк е бил трогнат твърде чувствително. „Идете и се плодете", казал гой в една депеша, която била изпратена нарочно по случай на тържеството. (Ние ръкоплещим отдалеч на нашите млади.)

Немалко е спомогнал тоже за достиганието на идеала ни г. Xр; Христов със своите мускали гюлово масло. Чрез това благоухание той сполучил да запознае нашето отечество с много знатни фирми и аристократически салони. Но най-много е спомогнала за това г-жа Олга Киреевна.

Тук му е мястото да забележим, че читателите ни най-малко не трябва да се безпокоят за последните новини, че оттук ната­тък войската ни щяла да пее наместо „Шуми Марица" -„Аман, аман, бадатлъ"(Аман, аман, багдатчанино, песента на башибозуците, опустошили Перущица, б.р.). Това обстоятелство никак не трябва да ни стряс­ка, то е направено пак за нашето добро, защото чрез подобни! отстъпчиви средства ще можем да привлечем на наша страна и Баба-Алието, което, като се научи за нашия османлалък, току виж, че султанът казал: „Хайде чираам олун! — Харизвам ви и Македония." Ама сега не можело да стане — догодина. Ще сe молим. Като чуе например н. в. султана, че нашата войска пее следующата песен:

По време на утринната молитва, аман,
тръгнах от Пловдив,
ножа с бялата дръжка
мушнах в пояса.
На лов ще отивам, аман,
поех пътя за Перущица;
барутанлията Ахмед ага
по пътя го срещнах.

Брей, братя по вяра,
мюсюлмански храбреци,
перущенските неверници
вдигнали глава.

Бийте да бием, аман,
дръжте да държим:
момичетата на десет години
да ги направим жени.
Да нападнем черквите,
да обесим поповете,
да плячкосваме, обираме,
да изтребим неверниците.

Това го каза Ахмед ага,
измъкна големия си нож,
убивахме, колехме комитите,
аман, аман, багдадчанино. . .

още повече ще се зарадва.

Е, добре! Тая песен лошава ли е? Колко хора ще се про­сълзят от нея. Ами да чуят министрите в Цариград? Олеле, майчице! Умират от радост тяхна милост. Види се, че съединистите желаят, щото тая песен да послужи и за бъдещия ни марш.

Но чакайте! Черната злоба пак ще възтържествува, братя. Когато бяхме пренесени да пишем горните редовце, ето каква депеша получихме от нашите хора из Европа: „Злобният Салабашев, върл казионен, е излязъл да ни гони и преследва като вълшебник. Той подкупил всичките келнери да ни отровят. По­мощ братя! Кажете на г. Величков, че ако желае да си проли­ва кръвта, час по-скоро да тръгва. Препис от телеграмата предай­те на г. Бояджиева ... На оръжие!"

Е, господа, кой е крив сега? Ние направихме, щото ни иде­ше отръки, но предателите либерали всичко развалиха, но ние пак ще се молим. Добър е господ. Ако не сега, то подир 10 години, нека бъде подир 15.

в. "Южна България", II, 16.VI.1884 г.

* Гешов и Хр. Христов - съответно водач на румелийската "народна" партия и казанлъшки розоберач. Точно по това време двамата са Европа с мисия да научат настроенията за евентуалното съединение.