сряда, 30 декември 2009 г.

Народ и язик

Константин Фотинов*

Нека смислят прочее добре ония, които предпочитат инностранните и чужди язици, а такова небрежение показуват за матерния, който имеизобразителний знак, с който сиреч всегда се разговарат, който им слугува на животат на секи час и на сека минута и който им предпоставлява и обявлява сичкия им разум, сичката им мисл, сичката им воля, желание, моление, приятелско ревнование и пр. и пр., и който, вместо да подтверждават, каквото прават на светат благоразумните и просвещенните людие, и да го украшават, защото им е толкова на животат потребен и от сичките други дарования на человека най-полезен, тия же с нихното нерадение, с нихното немарение и нечувствование (неусещане) за доброто презряха и презирават таков един пребогатий язик и дотолкова го уничтожиха и укориха, щото за най некоя малка работа да го употребат в разговорката им ще да смешат толкова и столко разногласия и испорчении речи, с които пристигнат да не можат да разумеват що говорат, и тогава прибягнуват в чуждий, за да познаят и усетат онова, щото говорат. А някои па, не знам какво и що да речем, дотолкова надмение и гордностно обхождение пристигнаха, щото вместо да произносат матерния си язик, за който и праведно да надсмевают ся, якоже изобразителний им знак, а тия — о злощастия язичнаго! — пристигнаха дотолкова, щото да се и возгнущават от него и да го имат за големо уничижение и срам, ако го произнесат от устата им и проговорат.

О, богосозданний и ти, каквото и другите язици, язиче! В такова состояние от небрежение и от немарение пристигнал си, щото и ония, на които толкова векове слугуваш, вместо да те предпочитат и украшават сос златни и многоценни одежди, защото им слугуваш толкова векове и имат те на животат си неотбежна потреба, тия ти са совсем разкъснали и раздърпали дрехите и на такова состояние и степен те возвисиха, щото не само иноземни, но и единоземците да се возгнушават от тебе, на които си ти перво обявил первото им чувствование и познание в сичко нещо на тоя свят!

Ако да имаха за тебе, богосозданний язиче, некое пристойно прилично попечение и радене, щеше ли да пристигнеш в такова укорно и уничижително состояние и поругани? Ако да имаха за тебе пристойни способства и учителства, за да те употребляват во училищата за грамматическо обучение и обикновение, за секаквовидно друго учение и наставление, не щеше ли следователно да им слугуваш, да им предпостарляваш сичко нещо, що им е нужно, потребно и на животат им полезно? Ако да имаха, казвам, за тебе чувствование и сходственно попечение, каквото имат за сичко им друго нещо толкова усердно радение и старание, щеше ли ти, който си толкова пребогат, да си уничтожен и от секаде испаден, изгнан и укорен?

Тебе като употребляват, сиреч с твоите речи като прават лавки (дукяне), прекрасни згради, прекрасни домове, в които, като се разговарат, тебе от тамо изгонюват и презират, а чуждий предпочитат и употребляват: ето, в господарските къщи не те приимат, гнусат се от тебе, тизе, който им ги направи, срам ги е да те проговорат, защото си раздърпан простак, а не гражданин и политичен. Ето, за твоето уничтожително состояние не само че те изгонюват от домовете си, от училищата, та чуждий предпочитат, но пристигнаха, о бедний язиче, от твоето бедно состояние да изгонюват, да пренебрежават и майка ти, и не само от другите места, но и от Божиите домове, в които толкова векове ги е воспитувала и хранила с нейното необманно и пресладчайшее млеко, с което и най-славнейшите и благочествейшите даже и до днес храни, в които домове можеш да имаш най-големото влияние и най-крепкото подтверждение и учувание и в които ти е остало най-послешното упование и надежда сохранения твоего! Ето, ти казувам, не те приимат и в них, иди, иди, иди в полетата, иди по нивите, иди по хридовете и баирете, иди в колибите, негли там намериш любезно приимство и чест, и вижд, като немаш никаква почест и предпочитане нито барем у винопродавниците, бегай, бегай, иди по горите и планините или в пустините и пещерите, иди в реките, езерата и пр. и пр. — тамо ще намериш достойно приимство, тамо посекаде ще получиш почест, ще намериш каквото е праведно и за секаде неотбежно предпочитание и сходственно приимство; защото, и ако да те изгонюват от секаде и не те предпочитат хората, но посекаде, не само градищата, селата, полетата, но и тия само бездушни твари, и тия сами, казвам, бездушни камене, на които си дал от толкова векове именованието, не можат да го скрият, потаят, и да те изгонюват во веки веков.

Дерзай прочее и не бой се, тия, совсем щото са бездушни и несловесни, не можат да ти изгубат името, а волею и неволею свидетелно предпочитат те и слават повсюду имянование твое исповедающе, колми паче воздушните и словесни хора. Дерзай, дерзай и не отчайвай ся, ето вижд, вси родолюбиви и благоразумни, ето вси великодушно и усердно устрояват и уготовляват за тебе потребни обитавания и секаквовидни училища за твое украшение прават, в които, като те употребат, можеш да се отресеш от тия укалянни и раздърпани дрехи и да се облечеш во многоценни и светли одежди. Дерзай, язиче, дерзай, на, гледай, твоите искренни и исти чеда, които за твоите разтерзания и уничтожения распръснаха се посекаде на чужда земля и отдалечиха се от тебе, за притяжание (придобиване) твое и возобновление, ето, казвам, от секаде прихождат днес содруженни сос разновидни притяжания и обучения, за да развият твоите благоуханни и предраги ни благовонни цветове. Дерзай, язиче народний, дерзай доволно е то, щото се усетиха доброчувствителните, които каквото и другите им работи с нихното радение, с нихното старание устроюват и секаквовидни дела посреснуват и свършуват, така и тебе не ще да остават и да те презират, който за синките им други работи друго нещо не може дотолкова да им е предпочтенно, каквото ти. Тизе ще им си украшение на церквите, които с толкова иждивения и харчове прават, ти ще им си утверждение и услаждение в разговорките им, като те предпоставят во училищата и употребат така, каквото е сходно, способно, предпочтенно и же правилно.

Откъс, сп. „Любословие", кн. 1 и 2, 1844 г.

*Константин Фотинов (1790-1858) е учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. Създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище , в което за пръв път в българските земи въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включва български, гръцки и френски език. Редактор и издател е на първото българско списание ,,Любословие”, излизало в Смирна от 1844 г. до 1846 г. "Любословие" е и първото издание в историята на българския периодичен печат. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер. В него са поместени статии по история, български език, география, медицина, религия, морал и др. То е богато илюстрирано. Със своето разнообразно съдържание то изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в. Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала , като ,,Гръцка граматика” (1838 г.), ,,Болгарский разговорник” (1845 г.), превежда от гръцки ,,Общое землеописание” и др.

Няма коментари: