Здравейте, милички!

Иван Богоров

Всичките народи около нас си издигнаха главата и виждат по светът що става и какво трябва да правят. Власите, сърбите и гърците затичат под покривът на тяхната едвам станала слобода, за да я сличат с другите европски народи с наука, с просветение, с търговия и със занаят, за да захванат .при другите христиенски народи едно достойно за почет място, като те досега да са го задържали, за да изпълнят само редът, към когото бог ги е повикал на светът като народи, като челядье от едно също произлизание. И самите турци, той народ, който най-напред преди 400 години е дошъл в Европа от азиятските пусти подета, сам той народ гледа да придобие по-голяма сила и да преобрази царството си с една такава леснина, на която пригледът зима от другите страни на Европа.

А какво трябва да правим ми, българете, при един такъв живот и при една такава размирица от всите страни? Трябва ли ми да останем живи умрели, каквото досега? Не трябва ли да продумами поне една дума в царствата на народите, нима защо сми един народ от пет милиона души? Трябва ли ми още млого време без име да останем непознайни на другите народи на тая земя? Трябва ли ми христиенский закон, на когото вярата нашите прадеди са я бранили с кръвта си и животът, още млого време да докарвами срам затва, защото са препознавами не като христиени, сир. като просветени, истащени людье, като братия на другите христиени? Трябва и ми още млого време да оставим мъртъв нашът язик, когото сми напоследили от нашите прадеди, и повече днес, кога гледами около нас христиенските и славенските народи да истащяват язикът си и народнината си, ми същите да станем един чюждинец, което е насреща на разумът ни? — Не! Това не може да остане тъй за напред! И ми, българете, трябва да започнем да ся усещами като народ, който има същите правди с другите европски народи! Ми трябва да държим здраво язикът си и вярата си! Ми трябва да покажем с прилежът нанапред и с истащението на разумът, че сми христиени, че сми славене, братия на московците, на сърбите и на другите славенски народи! И каква леснина трябва ми да поемнем към тва?

Когато дойдоха нашите св. апостолье Кирил и Методий при прадедите ни, за да им проповядват християнията и да ги настанят към добрина и мъдрост, какво направиха те тогава и коя леснина поеха за той ред? Те измислиха славенските (старобългарските) слова и подадоха нам свето писание на бащиний и язик. Можем ли и ми той светий риглед, тва голямо поучение на нашите св. апостолье по-добре да поемнем, като и ми да закачвами същото напоследвание, с което те си уздравиха един свет и славен помен довеки между всичките народи на земята, да го подновим и умложим и да направим придобивни истащений славенски язик и измислените от тях славянски слова, и с книги и с писания разсеяното между нас семе на християнията и на истащението да го разпръснем на целия наш народ?

Подканени от пригледът на те големи апостолье, щем и ми за същите и истинните напоследници на истащений славенски язик от Кирила и Методия да започнем да изваждами един известник, който трябва да понареди малко нещо нашът народ, както имат близоседните ни народи власите, сърбите и гърците на тяхното гражданско управление.
Той известник ще е на име БЪЛГАРСКИЙ ОРЕЛ, написан на един чист народен язик, също както са хортува по всичките страни на бащинията ни, и ще известява те.

1. Граждански известия от всъде: повечето шта бъдат новини от Цариград, от Турско, от Влашко, от Гърция и от другите близоседни славенски страни, вейте щат са известяват колкото са може по-скоро.

2. При тая главна основа на нашът лист ще има учебник дял на известникът ни: описвания на някои чюдни места, страни и народи на бащинията ни, както и от другите европски страни, и повечето славенските, като да стоят те по-близко към нашът народ; случки на щастието на народът ни от старо време до днес; известия на нявгашното ни слободно управление, делата на нашите юнаци и нашите царье; честта на бащинията ни и др. т.

3. Достойни забележвания на истащението и на редът на школата на близоседните ни народи, ще им са показва леснината и пътят, за да са преобразят в бащинията ни по-добре школата и редът на учението.

4. За търговците и за които имат занаят ще има известия, поучения и настанявания по кой ред трябва да вървят те, за да докарат един такъв имот и едно такова цъвтение на търговията и на занаятите, както другите европски народи.

5. Развеселителната страна на известникът ни ще има: приказки, баски, народни песни, народни притчи, смешливи приказвания и повечето такива неща, от които могат даскалите по нашите школа да придобият нещо за истащението на децата.

6. Най-сетне ще има прегледвание за всичките нови книги, които са пишат на българский язик.

При едно такова различно съдържание ще намери всякой книжовен человек нещичко в известникът ни, дето да го поучава, весели и да му донася придобивка. Заради тва само са надеем повече, че щат са найдат за него млого купувачи.

А защо сега от зачяло бройт на купувачите не са знае още, то ще излазя от него на 1 и на 15 всякой месец по един брой, тъй голям и със същите слова, каквото сегашний лист. Ако би да се намерат повече купувачи, то ще тогава да излазя по един брой всякога на 1, 10 и 20 в месец.

Цената му за цяла година 52 гроша турски или 14 цванцигеря австрийски, напред платени.
Всякой, като са подпише, приима дарба първий брой. Здравейте, милички!

В. „Българский орел", бр. 1, 20. IV. 1846 г. "Българский орел" е първият български вестник. Оригиналното заглавие на статията е "Свиквание".