неделя, 17 януари 2010 г.

Народна книжнина и българска старина

Димитър Мутев*

Народното начало е едно от най-главните начала в нашия век, то стои на първо място, току-речи във всичките съвременни въпроси; и на изучението на народността никога не са е обръщало толкова внимание, колкото се обръща в наше време, и никъде не се обработва с такъв успех, както в Немско. Повече от четиридесет години са се изминали, откакто са положили едно яко основание на това изучение двама братя Вилхелм и Яков Грим с своите преизрядни издирвания за езика, многоглаголите, законодателството, поезията и въобще книжнината. Яков Грим е бил честит да създаде нова науки, наука на народността. Неговите списания са служили за пример на всички народи.

Не са останали без влияние и на ония деятели, които са се трудили за съдбата на народност, които със своите трудове са взели от най-почтените места помежду европейските учени; и кому не са известни прочутите имена на Вука Стефанович-Караджи-ча, на Кепитара, на Шафарика, на Срезневского?

Всички тия просветени народи залягат, който много, който малко, за учението и разяснението на народните старини; на немски език се издават много вестници само за този предмет. Не е тука място да се разпростираме дълго за тия списания; нито пък се надеваме, че скоро ще се удостоим и ние да видим на нашия език такива списания; но ако имаме да напредваме, трябва да знаем, що е било отзаде ни, и ако не биха обърнали чуждестранните списания внимание колко годе и на нашите народи, то още не бихме знаели, че сме имали старини, че сме имали история. За да можем и ние колко годе да посочим на света, че сме имали народност и старини, решихме се да прибавим един отдел в нашите книжици за този предмет и в една от предните книжици поканихме всекиго, който желае, да ни дойде на помощ, но един от нашите учени г. Сава Филаретов превари нашето желание и ни изпрати три народни песни, с които и почнахме с надежда, че скоро и от други места ще долетят и песни, и приказки, и пословици, и всякакви други материали за нашите народни страни. Дай боже да не останем измамени.

Сп. „Български книжици", г. I, кн. 5, 1858 г.

*Димитър Стефанов Мутев е роден на 4 (16 нов стил) септември 1818 г. в Калофер, градът където след 30 години се ражда друг велик българин Христо Ботев. Бащата на Димитър Стефан Мутев е заможен търговец, който в началото на 30-те години на ХІХ век се преселва с цялото си семейство в Одеса. Тук Димитър завършва гимназия и постъпва във Философско-математическия отдел на Ришельовски лицей, който завършва след три години с отличен успех. Димитър Мутев е първият българин, завършил висшия курс на Ришельовски лицей. По съветите на проф. Браун, Димитър Мутев заминава да следва в Германия. Учи една година в Бонския университет, след което се прехвърля в Берлински университет, който завършил през 1842 г. Веднага след това той започва да учи аспирантура и в края на 1842 г. защитава и докторска дисертация.

През 1858 българската община в Цариград взема инициативата да започне издаване на списание "Български книжици", за пръв редактор на което е поканен от Санкт-Петербург д-р Димитър Мутев.

През август 1859 г. Попечителният комитет на Централното българско училище "Св. св. Кирил и Методий" в Болград поканил д-р Мутев за директор на училището. Той сменил неговия първи директор Сава Радулов. На 15 октомври 1859 г. румънското Министерство на просвещението утвърждава Димитър Мутев за директор на Болградската гимназия. Мутев добре разбира, че тази гимназия има общонационално значение и въпреки влошеното си здраве той се заел да издигне училището на високо ниво.

1 коментар:

Валентин Шутко каза...

Вот эта поста мне нраватся, оч великалепа написатв. Чиатя моя
My blog here